Правил съм ремонт на доста подобни помпи на приятели. Постъпвам така. След пълно разглобяване профилактично се прави измерване за кривина на вала/между центри на струг/, размера на лагерните шийки и износването под салниковата набивка. При нужда се ремонтират. За приятели престъргвам под салника/центрова се по лагерните шийки/, и набивам плътно тръба от неръждавейка, и със ситна шкурка шлайфам повърхността. Задължително се сменят лагерите с нови. Ако работното колело е повредено, се заменя с ново. Въпреки, че помпата е за студена вода, и се използва лоена набивка, аз я избягвам/ понеже се налага по-често регулиране за протечки/. Ползвам графитна или силиконова набивка. Задължително отделните пръстени се режат под ъгъл. Сглобява се цялата помпа, натяга се салниковата набивка до затруднено превъртане на ръка на вала, и леко се отпускат гайките на салниковата втулка. Запълва се помпата с вода, обезвъздушава се, и се пуска в работа. Регулира се салника с двете гайки до тогава, докато започне да пропуска вода във вид на капки.
Чираче написа: износването (ръждясалото) под салниковата набивка. При нужда се ремонтират... престъргвам под салника и набивам плътно тръба от неръждавейка, и със ситна шкурка шлайфам повърхността или се прави бронзова фтулкаТова е много съществена гимнастика и винаги, когато съм се захващал с такъв ремонт, съм го правил. Тук даже не е фатално, но при старите перални ... Ръждата по остта яде набивката (или семеринга) като локум и много скоро след ремонта ти докарват пералнята за рекламация с изгорял двигател