Забавна математика 143 мнения

[Gadnyara]

Добре, но какво налага това неистово желание да го накарате да признава нещо?!
Изводите си ги е направил вече, а ако не е, това повтаряне няма да помогне...

[kalpev]

Добре, но какво налага това неистово желание да го накарате да признава нещо?!

Много просто, защото той наглееше и неистово желаеше ние достойно да си признаем, че е прав! Нямаше да си правя труда и да пиша, ако не беше прословутата му фраза за достойнството и правотата, от което тръгна всичко.
Въобще, още в началото като четях постовете, още на първия чертеж видях колко очевидно дадко греши - липсваха триъгълниците по условието, решението е друго. Нормално, объркал се е, всеки греши. Четях и не мислех да пиша въобще, защото jordanvass вече беше дал вярното решение, и няма смисъл само да му го преповтарям.
И точно онази прословута фраза на дадко "Въпроса е като види, че не е прав- да си признае." към jordanvass ме жегна, и вече нямаше как да остана безучастен. Не стига, че греши, защото е очевадно, не стига, че мами като променя условието, но претендира колко достоен човек е, и колко достойно трябва да постъпи и jordanvass, като си признае, че е сгрешил, а дадко е прав! Егати, що за наглост? Аз кьорав ли съм, глупав ли съм, що съм, като виждам, че дадко е сгрешил и мами, а иска да му се признае, че е прав! Подмина ли това, все едно се съгласям с измамата му, все едно приемам, че е прав мълчаливо за себе си! Освен това, решението наистина му е грешно, и трябваше да се спре да го твърди и пробутва, а да се съгласи с наистина вярното решение на jordanvass, с което темата и задачата да приключат. И да послужи за всички последващи, които ще четат тази тема да видят кое наистина е вярното решение. Няма такива филми да подмина всичко това - и реагирах. Признавам си, че наистина смятах за себе си, че дадко е достоен и ще признае, че греши, затова и писах, с което смятах, че всичко ще приключи. Ако знаех какво ще последва, ако знаех, че дадко няма да прояви разум за аргументите ни, а ще го играе радиото, с което е безсмислено да се спори, ако знаех, че ще е воден единствено само от прекаленото си его и ще твърди, че земята е спряла, само защото егото му пречи да си признае, че като професионалист в чертежите е дал грешен чертеж, щях да се замисля да си правя труда и пиша въобще. Но пишейки веднъж, няма как да подмина вече това, че ми твърди в отговор, че съм сляп, глупав, измамникът и недостойния аз. Нужно е да го опровергая вече, защото не съм такъв. С кое право аз достойно да си замълча (мълчанието се приема за знак за съгласие), докато той "достойно" продължава да ни изкарва, че всички сме глупаци, защото не виждаме "прозорливото" му вярно и единствено възможно решение, постигнато с очевидна измама, кьоравите сме ние и измамниците всъщност сме пак ние! И след като не си признава, че е сгрешил, като му показахме къде точно греши и доказахме (виж т.1 и т.2 в предишния ми пост)! И видя какво последва...

[Gadnyara]

Спомняйте си понякога и правилото по-умният отстъпва!...
Често върши добра работа.

[Andri01]

да! За това стената паднала,когато милиционерът се облегнал на нея .

[kalpev]

Спомняйте си понякога и правилото по-умният отстъпва!...
Често върши добра работа.

Може би, за мен така щеше и да бъде до онази негова фраза...В нея не беше само споменато нещо си за доблест по принцип, а задължаващо да му потвърдиш изрично, че е прав с измамите си! Не е ли овчедушие, да гледаш как някой те мами нагло и безочливо по толкова елементарен начин, още по-нагло претендира за доблест, задължава те да му потвърдиш, че е прав като мами, а ти да си мълчиш?
Като претендира за достойнство и задължава да се показва такова, защо не показа той такова???
От друга страна, jordanvass е длъжен да пише и неотстъпва за защита на решението си, защото вярното решение на задачата е точно неговото, а не на дадко. Ако задачата приключеше с първият грешен чертеж на дадко, то всеки следващ, който чете и го мързи да си чертае задачата сам, щеше да приеме наготово решението на дадко като вярно. Ама не е, чертежът е грешен, jordanvass даде вярното решение. Нормално е, тези, които са я решили вярно, да докажат и вярното решение, а не да мълчат, нали? И дадко, вместо да си види къде греши и приеме решението му, започна полемиката, точно воден от его, а не разум, мисъл и чест...а наглата му фраза за достойнството запали всичко...

[toolegittoquit]

97/2 = 48.5 На двамата се падат по 48.5лв от блузата. Като добавиш по 1лв стават 49.5лв. 2х49.5лв стават 99лв. Едното левче за теб. Има грешка в логиката.

[Lisko]

И ти и условието добавяте неща които не може да се добавят. Какъв е смисъла на тва 49.5 дето си го получил ?

Тяхното не е логика, а буламач, който се вижда още по ясно така (абсолютно техния словоред само дето блузата е по-евтина):
Харесваш си блуза за 70 лева. Вземаш от майка си 50 и от баща си 50. Купуваш блузата и ти остават 30 лева.
Връщаш на майка си 1 лев и на баща си 1 лев и за себе си задържаш 28 лева.
Сега дължиш на майка си 49 лева и на баща си 49 лева.
49+49 = 98 лева + твоите 28 лева = 126 лева !
А, кво стана - откъде се взеха 26 лева в повече.

[sstefanov]

49+49=97+1

[kalpev]

Не е точно буламач. Много ясно, че ще има тънък момент, в който те подлъгват да мислиш в една посока, а то е друго.
Тънкият момент тук е, че след връщането на двамата родители по 1 лв, реално дългът става от 100 лв на 98 лв, пък пак се гонят тези 100 лв отначало, като питат къде е липсващият. Всъщност, оставащият в теб 1 лв трябва да се извади, а не прибави към вече реалният дълг от 98 лв. Следва, че трябва да се напише 98 (дължиш)-1 (твоя)=97 (платените за блузката) и всичко е точно.
С други думи, след връщането по 1 лв на родителите, може да се пренапише така:
Всеки родител ти дава по 49 лв за блузка, която струва 97 лв. 49+49=98, 98-97= твоя 1 лв.

/По същата логика, неговите 28 лв на Lisko не трябва да се добавят, а да се извадят от реалния дълг 98 лв и ще получат 70 лв, точно колкото са платени за блузката.Иначе излиза, че дължи на родителите си 126 лв./

[toolegittoquit]

И ти и условието добавяте неща които не може да се добавят. Какъв е смисъла на тва 49.5 дето си го получил ?

Не добавям нищо. То са си 50. Но не са 50. Ти казваш - всеки ми даде по равно. Разделяш сумата на блузата на 2 части. Тоест от парите, които са ти дали ти си взел 48.5лв от всеки. 97+3=100.
Проблемът се състои във факта, че някой на произволен принцип е извършвал аритметичните действия.
Или с други думи - дали са ти 100лв. Делиш ги на 2. Стават 2х50лв. Делиш цената на блузата на 2. Стават 48.5лв. Вадиш от 50-48.5лв = 1.5лв 2х1.5лв = 3лв. Никъде не е отишъл левът, просто за да получиш 100-те, не можеш да вадиш от 50, а трябва да събереш всичко. 97 изхарчени, остават 3лв. 97+3=100. 3/2 = 1.5 Като върнеш на всеки по 1.5лв, то се получават 97 изхабени+1.5х2=100лв. Като вземеш от 100-те лева точно 1лв, то остават 99лв. Разделен дългът на двамата родители по равно е 49,5лв. Минус левчето, което си им дал е 48.5 или 97лв. Точно колкото струва блузата, като разпределиш сумата на равни 2 части. Както са ти я дали - 2х50.