Речник на инструментите 39 мнения

[8180]

Е,сега ако кажеш какво е гръсти цена няма да имаш

Нещо не ми се връзва с днешните понятия - може би коноп.
Като изсъхне, на снопчета се изкисваше в реката, после се изчукваше между три дъски - две стационарни и една подвижна между тях. Треските падаха и оставаха влакна. Бабата ги минаваше през "чепкало" (комплект гребени, ползвани и за вълна), оформяше "Къделя" (подобно на голям пакет днешен памук), слагаше го на "хурката" и предеше влакно (изтегля от къделята, пресуква и навива върху вретено). После се развива на "чекрък" във вид на ххх???, пере се. Забравеното ххх??? ни го слагаха на ръцете да го опъваме докато навият влакното на кълбо. После от него тъчеше конопено платно - имаше такива чували (бежови), но по-фино. От такова платно правеха "масал" - дълга покривка за празник, която се постила на земята (к/ф "Време разделно").
Това в Севлиевско съм го гледал и участвал.
Пак там:
- паламарка - дървена "ръкавица" за ръчна жъътва.
- диканя - дървена плоска шейна с набити кремъци отдолу за вършидба
- бабушка - възглавница
- сюргюн (вер. от турски) - хрема
- ниелано ми е - не съм добре
- ядем ляб - храним се, като хляба винаги присъства в израза
- пърленица - тънка голяма питка със сирене (на пещ)
- стърчишка - основната конструктивна ос на каруца, по която се движи "задния мост"
- дам - склад за зърно
- тлакане - второ ниво над обора, склад за сено
- пизул - глух отвор в станата, често се слага лампата там
- ашви (ашуи) - склад в къщата, обикновено за дрехи и чеизи
- пруст - покрита тераса със стълби към етаж (полуетаж)
- ххх??? - малък вътрешен прозорец м/у помещението с огнището и спалното. Ползва се за отопление, там се слага лампата да свети в двете стаи. Има приказка, че оттам разузнава свекървата дали да носи "благата ракия". Почти във всяка по-стара къща го има.

[Andri01]

ххх??? - прежда

[8180]

ххх??? - прежда

То все за прежда става дума.
В случая май официално се води "чиле", наред с кълбо, макари и т.н., но нещо друго беше при баба.

[Найденов]

Сюргюн е разстройство, ама нещо се отдалечаваме от темата...

[profy]

Стари названия от Добруджа, Варненско, Пазарджишко, Свиленградско, Старозагорско и Софийско.
С позволение от студията на Ю.Е, филолог.

Кръклъзи (тур. - механично устройство за стрижене на овце) - ножици за стригане на овце, кози.

Меница, мелица, мъница, търлица – дървен инструмент, чрез който се начукват (мънят) конопените стебла.

Гръсти – малки снопчета, в които са навързани конопените стебла.

Пъздер, пъздерка – твърдите части от конопените стебла, след опадването на които остават ликовите влакна.

Мънене, мелекисване, буане, трене гръсти, гръстене – начукване, чрез което се отстранява пъздера.

Предене - ръчна обработка на прежда от изкуствени или естествени влакна чрез чекрък, хурка или на ръка само с вретено.

Чекрък – ръчно предачно колело.

Хурка, фурка, къжел - пръчка за ръчно предене с дължина около 100-120 см, обикновено стругована с диаметър около 3 см, може и квадратна,
богато резбована и изографисана, в горния край обикновено има пръстен (шайба, конус, плоско разширение - кръг, квадрат, орнаменти) с
диаметър до 10-12 см за закрепване на КЪДЕЛЯ памук, вълна, коноп или лен; биват 3 вида - напоясни - втъква се в пояс, колан, или се
държи под мишницата, отляво за дясноръки. Богато украсените най-често са правени за подарък от ергени и овчари.

Ликатка, летка, лакатка, хурчица - ръчна хурка; ръчно въртяна хоризонтална ос на стойка, на оста се поставя вретено, или оста служи за такова,
или просто пръчка, на която е къделята, държана в лявата ръка, с размер 15-35 см, използва се само за предене на памук (Свиленградско).

Сталка, преслица, прелица - стояща хурка; най-обикновена вертикална стойка за къделята с широка дъсчена подставка (Шуменско), често напоясната
хурка се втъква в наполна или настолна стойка; друг вид е стойка с хоризонтална пръчка, през който преминава нишката за да се навие на вретеното,
а къделята е на пода/масата.

ХУРКА - русс. прялка; укр.прядка; белорусс.прасніца; срб.преслица; хърв.preslica; словн.Preslica; чеш.přeslice; словк.praslica; пол.prząśnica;
рум.furcă de tors.

ПРЯЖА — укр., блр. пряжа, цслав. прѧжда, болг. прежда, сербохорв. пре̏ħа, словен. рrе̣̑jа, чакав. пре̏jа, чеш. přize, слвц. priadza,
польск. przędza, в. луж. рřаzа, н. луж. psěza. Праслав. *prędi̯ā. От пряду, прясть.

Явно старославянското наименование ПРЕСЛИЦА е отстъпило място на румънското име furcă, вероятно под влияние на румънските цигани копанари
(лингурари), които изработват от червена върба, липа и топола дървени лъжици и копанки (лингура (рум.) - лъжица), и всякакви дървени изделия -
вретена, гаванки, чутури, нощови, столчета, корита, вероятно и ХУРКИ, или поради високата си мобилност са търгували с тях, произведени другаде.

Къжел, кужел - горната част на хурката до пръстена, където се поставя къделята; често означава и цялата хурка; русс. кужель=кудель, куделя,
кужень - то же, что кудель; вычесанный и перевязанный пучок льна, пеньки или шерсти, изготовленный для пряжи.

Подвезка, пояска, върчичка, връвка - платнена или кожена лентичка до 10-15 см за привързване на КЪДЕЛЯ-та към хурката, завършваща със закопчалка;
на баба ми беше кожена, извезана с мъниста и ПУЛЕНЦА - тенекиени малки шайбички 3-5 мм, сребърни на цвят.

Прешнел, прешлен - дървена, керамична или метална тежест, цилиндър с отвор за нанизване в долния край на ВРЕТЕНО-то за да се върти по-лесно
в началото на запридането; на баба ми беше оловен кръг, рядко го ползваше; русс. пряслица, прясло, ср. или пряслень м., пряслешек, прясла.

Мотовилка, мутувилка - дървена вилка с кръстовище в другия край; пръчка 60-80 см, в единия край разклонена, в другия край се закрепва (втъква)
напречник с правоъгълен отвор, или има отвори за втъкване на вретено (Шуменско); служи за намотаване на преждата от няколко вретена след
изпридането; също служи и за изправяне на преждата след накисване във вода; най-често производството (изнамирането) на МОТОВИЛКИ, чаталеста
издънка от дрян с дебелина около пръст, се възлага на децата; самото намотаване на преждата се нарича МОТАЕНЕ.

ПасмО, пАсмо - означено количество прежда от една мотовилка, след като изсъхне след накисването и прането, готова за насукване върху цевите;
120 жички прежда (Свиленградско); също се среща и АРШИН (Тракия, Свиленградско?) - навярно от мярка за дължина, равна на 68 см (турски аршин)
или на 71 см (руски аршин), колкото е обикновено мотовилката; (русс.) пАсмо,часть мотка пряжи.
Пасемце – снопче нишки при тъкането .
Пасменце, пасмина – гранка, навита на чиле прежда, пасмо
Пасмо - обработена за предене вълна, гранче, чиле.
Пасмо – (1) обработена за предене вълна, също и коноп (Софийско); (2) част от навита на чиле прежда, гранче.

Масур, мусур, мусурка - тръстиков (или бъзов) кух цилидър 15 см, на който се навива преждата за ОСНОВА-та на тъканта.

Калам, калмукан, калем, цев - тръстиков (или бъзов) кух цилиндър 20-25 см, на който се навива ВЪТЪК-а на тъканта, с малко по-голям диаметър от
масура.

Въртеш(ж)ка, врътка, врътешка, ленче, елемиа, геджера, въртележка - уред, на който се слага пасмото при насукване на цевите; две перпердикулярни
летви, един голям кръстец с диагонал, достатъчен да опъне пасмото, на върховете на който обикновено в специално пробити дупчици се поставя по едно
вретено или клечки (стръки); при по-сложните стръките също са летви - т.е. два перпендикулярно пресичащи се заковани трапеца, въртящи се на стойка
за намотаване върху МАСУРИТЕ- и КАЛАМИТЕ чрез РОДАН. Летвите имат отвор и са лагерувани върху ос на вертикална стойка; използва се за намотаване на
прежди за тъкане; намотаване на прежда на КЪЛБЕТА за плетене почти задължително е да се размотава чрез две опънати в лактите ръце, за да стане
по-стегната.

Сукало, родан(ь) - устройство за насукване на изпреденото пасмо върху цевите; дървен цилиндър, през който минава влакното, размотавано от ВЪРТЕШКА-та,
и се навива върху МАСУРИ И КАЛАМИ, които са нанизани на ВРЕТЕНЦЕ (свободно въртяща се ос на стойка). Роданът се състои от КОЛЕЛО (дървен цилиндър),
лагеровано на стойка с РЪЧИЧКА (манивелка), която се върти на ръка, вретенцето и колелото са свързани с КОРДА (ремъчна предавка от козя или овча кожа).

Кори, дъсчици, чапари – квадратни плочки, изработени от дърво или гьон с дупчици на всеки ъгъл, служат за плетене на колани за товарен добитък.
Обор – голяма стопанска постройка за животни, на турски яхър.
Ваданлък - домашни потреби.
Гидик - занаятчийски инвентар.
Мухлия (мулия), циция, йорс - различни видове наковални в бакърджийството.
Керпеден - клещи.
Месал - груб плат за завивате на нощвите, покривка за пикник, обикновено конопена, често ленена, най-изисканият и скъп е кенарен.

[shotik]

По врачанско на всичко това ,на което не му знаят името , му казват " пущиняк ", може да е кола , дърво , мебел , храна , дори човек !

[lov]

Кишкил- дървен черпак но с къса дръжка по принцип издялан на грубо по точно дооформено само коруба от дърво. На село го ползваха старците да гребат жито трици за храна на животните. За друго нямам спомени да се е ползвало.

Изнемало- вид криво длето, по точно е да се каже извит нож с което се дълбаят дървените лъжици.

[shotik]

Имам един инструмент , представлява закалена пластина ,с форма на лястовича опашка в началото и кръгла дръжка на другия край ,ползва се за направа на правоъгълен отвор във врата ,където да се пъхне едната част на пантата и съответно на касата за другата част .


Другият въпрос е за метален многоъгълен обемен резервоар ,в който се слагат детайли , пясък или друг абразив за очистване на отливки и др.

Забравил съм имената и моля да ме подсетите.

[shotik]

Първият инструмент е : Крайсмусът се използва за направа на гнезда за панти, които се вкопават в дървесината.

Втория инструмент ,мисля ,че се казва колерганг,като може да бъде и за смилане на леярска пръст,за омесване на тесто и др,като и формите са различни