• При приготвянето на лепилен зидарски разтвор за свързване на блокчетата към заводски произведената суха смес не трябва да се прибавя нищо друго освен вода. Всички строителни лепила, предназначени за зидария, както фирменото „ИТОНГ”, така и другите, разпространявани под различни търговски марки, представляват цименто-пясъчни състави, модифицирани с пластифициращи и водозадържащи химически добавки. Прибавянето към заводските смеси на цимент, лепила от типа на С 200, пясък и други вещества нарушава първоначалното проектно съотношение между компонентите им. Във всички случаи резултатът е влошаване на технологичните свойства на лепилата, затруднения при работата, намаляване на якостта им и в крайна сметка нискокачествена зидария. При подобни химически експерименти на строителния обект или у дома често се достига и до плачевни последствия – зидарии с нищожна или нулева якост на разтвора. Блокчетата практически не са свързани помежду си и след измазване и шпакловане контурите им се очертават с пукнатини. Такива дефекти са неотстраними и правят зидарията негодна за експлоатация.
• Приготвеният за работа лепилен разтвор не бива да се използва по-дълго от времето, посочено върху заводската опаковка, което най-често е около 4 часа. Независимо че след този срок работната консистенция на сместа може да се възстанови с добавяне на вода и интензивно разбъркване, процесите на свързване на цимента са започнали и лепилото няма да достигне проектната си якост. Последиците от това вече бяха изброени и неминуемо ще се проявят в различна степен.
• Отклоненията от хоризонталното положение на редовете зидария не се компенсират чрез подлагане на дебел слой лепило под блокчетата от следващите редове. С правилно приготвен лепилен разтвор по този начин могат да се отстраняват неравности, не по-големи от 1-2 mm в рамките на едно блокче. Хоризонталността и равнинността на редовете при необходимост се възстановяват с ренде „ИТОНГ”. Дебелите зидарски фуги, освен че увеличават, понякога с пъти, разхода на лепилен разтвор, намаляват и топлотехническите качества на стената.
• Зидарското лепило не се нанася с мистрия или със зидарско канче, а само с предназначените за целта назъбени лопатки „ИТОНГ” с ширина, равна на дебелината на зида, или с назъбена стоманена маламашка с подходяща дълбочина на зъбите. Ползването на обикновена мистрия гарантирано увеличава разхода на материал, намалява скоростта на работа и не позволява равномерното разпределяне на разтвора по цялата повърхност на блокчетата, с което се намалява носимоспособността на зидарията. Ако лепилото се полага със зидарско канче, със сигурност може да се твърди, че то е с неподходяща консистенция, т. е. приготвено е с много голямо количество вода. В този случай то няма да достигне проектната си якост, а също така няма да осъществи добър площен контакт между зидарийните тела. Лепилният разтвор с подходяща за работа гъстота при нанасяне оставя след назъбената лопатка „ИТОНГ” равномерни, гладки, добре очертани бразди, които не се накъсват и не се сливат помежду си.
• Не е необходимо фугите на зидарията от „ИТОНГ” да се шпакловат допълнително с лепилен разтвор. С това само се увеличават разходите и времето за изпълнение, без да се повишава качеството на крайния продукт. Ползването на назъбени лопатки с подходяща ширина и на лепило с необходимата консистенция обезпечава цялостното и равномерно запълване на хоризонталните и вертикалните фуги. В практиката необходимостта от шпакловане на фугите често е признак за използване на много рядък разтвор и се прави, за да не се вижда стичането му по външните и вътрешните повърхности на блокчетата. В други случаи това е опит за прикриване на празни, т.е. лошо запълнени фуги (най-вече вертикални), вследствие на небрежност или на неточности при рязането на парчета от блокчета, използвани при зидарията.
• При работа с блокчета „ИТОНГ” не трябва да се използват отвес и канап. С тези средства много трудно може да се постигне необходимата праволинейност, вертикалност и равнинност на стените. Доброто разчертаване на местоположението на зидовете върху плочата и употребата на нивелир с дължина 60-80 cm и на алуминиев мастар, дълъг 2-2,5 m, гарантират бърза и прецизна работа.
• Лицето на зидарията, т. е. повърхността, по която се подравняват блокчетата, при фасадни зидарии не трябва да бъде от външната страна на стената, както при работа с керамични тухли, а към помещенията. Целта е да се осигури равнинност на вътрешните повърхности, които ще се обработват само чрез шпакловане. Макар и минимални, в границите на не повече от 1 mm, неравностите между блокчетата трябва да останат от страната, върху която ще се положи мазилка.
• Не бива да се изпълняват непрекъснати зидарии от „ИТОНГ” с дължина, по-голяма от 5 m, и височина по-голяма от 3 m. Когато се налага тези размери да се надвишат, се предвижда пресичане на зидовете с хоризонтални и вертикални стоманобетонни пояси през разстояния, не по-големи от посочените. Ако се предвижда облицоване с фаянсови или теракотни плочки, дължината на непрекъснатите зидарии не бива да надхвърля 3 m.
• Разминаването на вертикалните фуги между блокчетата при осъществяване на зидарска превръзка трябва да бъде най-малко 10 cm. Желателно е с използването на подходящи парчета да се осигури разминаване около 30 cm, т. е. вертикалните фуги от един ред да попадат в средата на блокчетата от предишния ред. В този случай зидарията има максимална носимоспособност.
• Блокчетата с дебелина 5 и 7,5 cm не трябва да се използват за изграждане на самостоятелни стени въпреки привлекателността на това решение за пестене на място. Подобни зидарии, когато са с етажна височина, не отговарят на нормативните изисквания, поради недостатъчната си устойчивост. Блокчетата с дебелина 5 и 7,5 cm са предназначени за облицоване на стени, с цел повишаване на топлоизолационните им свойства, за изпълнение на неголеми инсталационни шахти, за обзиждане на канализационни или водопроводни щрангове и др.
• Не е необходимо блокчетата за зидария „ИТОНГ” да се мокрят преди слепване, освен при натрупване на неблагоприятни климатични фактори: температура на въздуха над 30 оС, пряко слънчево греене, много ниска относителна влажност на въздуха, вятър. Ако без мокрене на блокчетата зидарското лепило се нанася трудно, съхне бързо, не осигурява достатъчно време за поставяне, наместване и корекции на положението на блокчетата при работа, причините трябва да се търсят на първо място в неправилното приготвяне на лепилната смес, в недоброто качество на лепилните състави или в ползването на лепила, които не са предназначени за зидария с „ИТОНГ”.
• Приготвеният за работа лепилен разтвор не бива да се използва по-дълго от времето, посочено върху заводската опаковка, което най-често е около 4 часа. Независимо че след този срок работната консистенция на сместа може да се възстанови с добавяне на вода и интензивно разбъркване, процесите на свързване на цимента са започнали и лепилото няма да достигне проектната си якост. Последиците от това вече бяха изброени и неминуемо ще се проявят в различна степен.
• Отклоненията от хоризонталното положение на редовете зидария не се компенсират чрез подлагане на дебел слой лепило под блокчетата от следващите редове. С правилно приготвен лепилен разтвор по този начин могат да се отстраняват неравности, не по-големи от 1-2 mm в рамките на едно блокче. Хоризонталността и равнинността на редовете при необходимост се възстановяват с ренде „ИТОНГ”. Дебелите зидарски фуги, освен че увеличават, понякога с пъти, разхода на лепилен разтвор, намаляват и топлотехническите качества на стената.
• Зидарското лепило не се нанася с мистрия или със зидарско канче, а само с предназначените за целта назъбени лопатки „ИТОНГ” с ширина, равна на дебелината на зида, или с назъбена стоманена маламашка с подходяща дълбочина на зъбите. Ползването на обикновена мистрия гарантирано увеличава разхода на материал, намалява скоростта на работа и не позволява равномерното разпределяне на разтвора по цялата повърхност на блокчетата, с което се намалява носимоспособността на зидарията. Ако лепилото се полага със зидарско канче, със сигурност може да се твърди, че то е с неподходяща консистенция, т. е. приготвено е с много голямо количество вода. В този случай то няма да достигне проектната си якост, а също така няма да осъществи добър площен контакт между зидарийните тела. Лепилният разтвор с подходяща за работа гъстота при нанасяне оставя след назъбената лопатка „ИТОНГ” равномерни, гладки, добре очертани бразди, които не се накъсват и не се сливат помежду си.
• Не е необходимо фугите на зидарията от „ИТОНГ” да се шпакловат допълнително с лепилен разтвор. С това само се увеличават разходите и времето за изпълнение, без да се повишава качеството на крайния продукт. Ползването на назъбени лопатки с подходяща ширина и на лепило с необходимата консистенция обезпечава цялостното и равномерно запълване на хоризонталните и вертикалните фуги. В практиката необходимостта от шпакловане на фугите често е признак за използване на много рядък разтвор и се прави, за да не се вижда стичането му по външните и вътрешните повърхности на блокчетата. В други случаи това е опит за прикриване на празни, т.е. лошо запълнени фуги (най-вече вертикални), вследствие на небрежност или на неточности при рязането на парчета от блокчета, използвани при зидарията.
• При работа с блокчета „ИТОНГ” не трябва да се използват отвес и канап. С тези средства много трудно може да се постигне необходимата праволинейност, вертикалност и равнинност на стените. Доброто разчертаване на местоположението на зидовете върху плочата и употребата на нивелир с дължина 60-80 cm и на алуминиев мастар, дълъг 2-2,5 m, гарантират бърза и прецизна работа.
• Лицето на зидарията, т. е. повърхността, по която се подравняват блокчетата, при фасадни зидарии не трябва да бъде от външната страна на стената, както при работа с керамични тухли, а към помещенията. Целта е да се осигури равнинност на вътрешните повърхности, които ще се обработват само чрез шпакловане. Макар и минимални, в границите на не повече от 1 mm, неравностите между блокчетата трябва да останат от страната, върху която ще се положи мазилка.
• Не бива да се изпълняват непрекъснати зидарии от „ИТОНГ” с дължина, по-голяма от 5 m, и височина по-голяма от 3 m. Когато се налага тези размери да се надвишат, се предвижда пресичане на зидовете с хоризонтални и вертикални стоманобетонни пояси през разстояния, не по-големи от посочените. Ако се предвижда облицоване с фаянсови или теракотни плочки, дължината на непрекъснатите зидарии не бива да надхвърля 3 m.
• Разминаването на вертикалните фуги между блокчетата при осъществяване на зидарска превръзка трябва да бъде най-малко 10 cm. Желателно е с използването на подходящи парчета да се осигури разминаване около 30 cm, т. е. вертикалните фуги от един ред да попадат в средата на блокчетата от предишния ред. В този случай зидарията има максимална носимоспособност.
• Блокчетата с дебелина 5 и 7,5 cm не трябва да се използват за изграждане на самостоятелни стени въпреки привлекателността на това решение за пестене на място. Подобни зидарии, когато са с етажна височина, не отговарят на нормативните изисквания, поради недостатъчната си устойчивост. Блокчетата с дебелина 5 и 7,5 cm са предназначени за облицоване на стени, с цел повишаване на топлоизолационните им свойства, за изпълнение на неголеми инсталационни шахти, за обзиждане на канализационни или водопроводни щрангове и др.
• Не е необходимо блокчетата за зидария „ИТОНГ” да се мокрят преди слепване, освен при натрупване на неблагоприятни климатични фактори: температура на въздуха над 30 оС, пряко слънчево греене, много ниска относителна влажност на въздуха, вятър. Ако без мокрене на блокчетата зидарското лепило се нанася трудно, съхне бързо, не осигурява достатъчно време за поставяне, наместване и корекции на положението на блокчетата при работа, причините трябва да се търсят на първо място в неправилното приготвяне на лепилната смес, в недоброто качество на лепилните състави или в ползването на лепила, които не са предназначени за зидария с „ИТОНГ”.