Пускам тази тема в този раздел, защото при дърводелството като че ли се получават най-големи обеми и с най-големи вариации в размера отпадни частици. От фин като брашно прах, до талаш на едри ивици.
Някои от вас вероятно са забелязали, че основната ми активност е в темата за самоделни машини с ЦПУ и то е защото си направих такава фреза.
След като заработи и се видя, че се получава нещо смислено, възникна и въпросът как ограниченото и фрашкано с какво ли не работно местенце да се поддържа относително чисто. Дървесина, пластмаса, да не говорим за МДФ произвеждат значително количество малки стърготини. Те освен че се пилеят наоколо, летят и из въздуха.
От интернет намерих подходящи сметки и по тях направих кройки за циклон от поцинкована ламарина. Изрязах, видях малко зор да получа сравнително добро огъване на конуса, хванах и голямата хайва и калаената композиция и се получи нещо такова
Един трилитров буркан с винтова капачта стана идеалният контейнер - хем се вижда през него, хем не се сбръчква, когато се получи вакуум.
За активен елемен, създаващ засмукване и тяга, използвах обикновена домашна прахосмукачка 1300 вата.
Резултатъ, поне за мен, беше повече от впечатляващ - само нищожен процент от най-фин прах успява да излезе от циклона и да попадне в хартиената торбичка на прахосмукачката. При което тя работи на постоянна максимална тяга и с добро охлаждане на мотора дори и продължително време.
По-късно се сдобих за без пари с една стара прахосмукачка, произведена в бившата ГДР - по-лек модел, който се носеше в ръка и няма гъвкав маркуч. Цилиндричният корпус, който е от дебела мукава, беше прерязан, на фрезата направих и фланци от МДФ - с канал по диаметъра на корпуса - и я монтирах вертикално отгоре, само с една едра мрежичка, колкото да спира, ако нещо по-едро реши да излети. Макар и само 450 вата, вършеше чудесна работа.
Но годините й си казаха думата, разби се задното лагерче, роторът взе да притръква в статора, а моторът е точкуван при сглобка и е неразглобяем. (Не изобщо, сигурно може да се разчлени, но се съмнявам да се получи добро съосие след това.)
Та сега отново се оглеждам за варианти на агрегат, който да засмуква и създава тяга.
Единият е пак да се търси някаква прахосмукачка.
Вторият е да се купи само блокът - мотор с турбина (1300-1500) вата, има ги като резервни части. Но според мен са прекалено китайски.
Третият е да се направи импелер (турбина), задвижвана от не толкова оборотен, но по-мощен асинхронен двигател и с това въпросът да получи по-дългосрочно решение.
Ако тези от вас, които се занимават интензивно с машинна обработка на дърво и производни, имат свои решения на проблема със стърготините, то моля да споделите.
Ако имате желание, разбира се.
Някои от вас вероятно са забелязали, че основната ми активност е в темата за самоделни машини с ЦПУ и то е защото си направих такава фреза.
След като заработи и се видя, че се получава нещо смислено, възникна и въпросът как ограниченото и фрашкано с какво ли не работно местенце да се поддържа относително чисто. Дървесина, пластмаса, да не говорим за МДФ произвеждат значително количество малки стърготини. Те освен че се пилеят наоколо, летят и из въздуха.
От интернет намерих подходящи сметки и по тях направих кройки за циклон от поцинкована ламарина. Изрязах, видях малко зор да получа сравнително добро огъване на конуса, хванах и голямата хайва и калаената композиция и се получи нещо такова
Един трилитров буркан с винтова капачта стана идеалният контейнер - хем се вижда през него, хем не се сбръчква, когато се получи вакуум.
За активен елемен, създаващ засмукване и тяга, използвах обикновена домашна прахосмукачка 1300 вата.
Резултатъ, поне за мен, беше повече от впечатляващ - само нищожен процент от най-фин прах успява да излезе от циклона и да попадне в хартиената торбичка на прахосмукачката. При което тя работи на постоянна максимална тяга и с добро охлаждане на мотора дори и продължително време.
По-късно се сдобих за без пари с една стара прахосмукачка, произведена в бившата ГДР - по-лек модел, който се носеше в ръка и няма гъвкав маркуч. Цилиндричният корпус, който е от дебела мукава, беше прерязан, на фрезата направих и фланци от МДФ - с канал по диаметъра на корпуса - и я монтирах вертикално отгоре, само с една едра мрежичка, колкото да спира, ако нещо по-едро реши да излети. Макар и само 450 вата, вършеше чудесна работа.
Но годините й си казаха думата, разби се задното лагерче, роторът взе да притръква в статора, а моторът е точкуван при сглобка и е неразглобяем. (Не изобщо, сигурно може да се разчлени, но се съмнявам да се получи добро съосие след това.)
Та сега отново се оглеждам за варианти на агрегат, който да засмуква и създава тяга.
Единият е пак да се търси някаква прахосмукачка.
Вторият е да се купи само блокът - мотор с турбина (1300-1500) вата, има ги като резервни части. Но според мен са прекалено китайски.
Третият е да се направи импелер (турбина), задвижвана от не толкова оборотен, но по-мощен асинхронен двигател и с това въпросът да получи по-дългосрочно решение.
Ако тези от вас, които се занимават интензивно с машинна обработка на дърво и производни, имат свои решения на проблема със стърготините, то моля да споделите.
Ако имате желание, разбира се.
Последна промяна от MrMurdjo на нед мар 11, 2012 10:23 pm, променено общо 1 път.
.
