Съединения с дибли
След като сте разкроили всички детайли на шкафа, ако е необходимо кантовете на плочите се рендосват гладко и се кантират. Следващата стъпка е да се съединят помежду си, да се монтира гърбът и накрая да се окачат вратичките. Възможни са два варианта за съединяване: чрез метални разглобяеми сглобки и чрез дървени дибли и лепило. Първият начин по правило се използва при фабричното конфекционно производство, защото позволява всички елементи на шкафа да бъдат опаковани в неголям по обем кашон, който лесно се превозва до магазина и до жилището на купувача. Този подход несъмнено оскъпява и усложнява направата на мебелите, защото пробиването на отворите за металните сглобки изисква специални шаблони.
В домашни условия, когато се съединяват мебелни плочи, а често и при детайли от масивна дървесина, почти винаги се предпочитат здравите и по-лесно изпълними съединения с дървени дибли. Тук ще разгледаме съединенията с обикновени цилиндрични дибли, които най-често се ползват в домашната работилница. Правим това уточнение, защото вече и у нас си пробиват път елипсовидните плоски дибли, което обаче е тема за друга статия.
Правенето на сглобки с цилиндрични дибли също има своите тънкости, като трудностите нарастват заедно с броя на диблите, необходими за дадено съединение. Проблемът възниква от това, че отворите за всички дибли трябва да се пробият съвсем точно, така че всяка двойка срещуположни отвори в съединяваните детайли да бъдат напълно съосни. И при най-малкото изместване на срещуположния отвор диблата няма да може да влезе в него или пък това ще стане с прилагане на усилие, което лесно може да повреди сравнително крехката плоча от дървесни частици. Ето защо, когато сглобката е с две, най-много три дибли, пробиването на отворите не представлява кой знае каква трудност. При повече дибли обаче много трудно ще успеете да се справите, ако не използвате специални шаблони.
Диблите са изработени от твърда дървесина и в зависимост от дебелината на съединяваните детайли най-често се използват дибли Ø6, Ø8 и Ø10 cm. Съответно дължините им са 30, 40 и 50 mm, а челата им са леко скосени, за да влизат по-лесно в отворите. Повърхността им е надлъжно набраздена, така че да задържа по-добре лепилото. При покупката на дибли имайте предвид, че цените им силно варират според марката, т.е. реномето на производителя – фактор не особено важен в случая.
Диаметърът на диблите се пресмята като 2/5 – 3/5 от дебелината на съединяваните детайли. За детайли с дебелина 10-16 mm се използват дибли Ø6, за детайли с дебелина 17-23 mm – дибли Ø8, а с дибли Ø10 се съединяват детайли с дебелина 24-30 mm.
Диблите се използват при челни съединения на различни дъски и плотове от масивна дървесина, шпервани и други мебелни плочи, плочи от дървесни частици (ПДЧ) или дървесни влакна (MDF). Те могат да се използват и за ъглови съединения, при зарязани под герунг (45°) детайли. Все пак тяхна запазена територия е сглобяването на различни мебелни плочи, от които са изрязани страниците, подът, таванът или плотът на шкафове, бюра, гардероби, библиотеки и т.н. С тях се правят както съединения в краищата на детайлите (крайни Г-образни съединения, например между страницата и тавана), така и средни Т-образни съединения, каквото например е съединението между рафт и страница.
Отворите се пробиват със свредло, имащо диаметъра на диблата, а сумарната дълбочина на двата съосни отвора трябва да бъде с 1-2 mm по-голяма от дължината на диблата. Това се прави, за да има къде да се събере изтласканото при набиване на диблата лепило. Същевременно между дъното на отвора и повърхността на детайла трябва да останат поне 2 mm. Върху свредлото се поставя ограничителен пръстен (1), който предпазва плочата от повреждане. Отворите за диблите не бива да са прекалено близко до краищата на плочата, защото има вероятност тя да се разпука.
Най-общо казано, сглобяването с дибли става така. Центровете на отворите за диблите се отбелязват върху двата детайла и те се пробиват до определената с пръстена дълбочина. След това диблите са намазват с лепило (2), малко лепило се обмазва и върху стените на отворите и диблите се набиват в единия от детайлите. Другият се поставя отгоре му (3), така че отворите да съвпаднат с диблите, и с внимателно почукване или притискане със стега се сглобяват. При сглобяване на детайли от масивна дървесина или плочи с естествен фурнир (или шперплат) си заслужава да се постави лепило и по допирната им ивица, защото това само ще усили сглобката.
Майсторлъкът е как да пробием отворите така, че всички дибли да попаднат точно на местата си. Отговорът на този въпрос е, че без помощта на специален шаблон това е почти невъзможно.
Ето защо с неприкрит интерес приехме предложението да тестваме двата най-добри шаблона, които се предлагат в „Mr. Bricolage”. И двата са производство на известната фирма „Triplex”.
Единият е изработен от алуминиева отливка с Г-образна форма. Във всяко от двете рамена са пробити по два отвора Ø6, по два Ø8 и по четири Ø10. В тях са набити стоманени втулки, които предпазват отворите от разбиване при въртене на свредлото. Първата двойка отвори са предназначени за съединяване на детайли с дебелина 10 и 12 mm, втората за детайли с дебелина 15 и 16 mm и останалите съответно за детайли с дебелина 19, 20, 22 и 25 mm.
Последователността при пробиване на отворите е пояснена на снимките, затова ще бъдем кратки в обясненията.
При крайни Г-образни съединения:
• Двата съединявани детайла се поставят един върху друг, така че кантовете им да лежат в една плоскост, и се пристягат със стеги.
• Шаблонът се поставя плътно опрян в двата канта (4) и се избира отворът, подходящ за дебелината на детайлите. В случая при дебелина 22 mm на всяка от дъските е избран предпоследният отвор Ø10.
• След това последователно (5) в двата детайла се пробиват срещулежащите отвори за всяка дибла. Важно е да не се допусне изместване на шаблона встрани при пробиването на втория отвор. Затова си заслужава, след като пробиете първия отвор, в него да набиете леко една дибла (6), която да служи за водач и опора на шаблона при пробиването на втория отвор. Понеже диблата влиза твърде стегнато в отвора на шаблона, предварително може да бъде леко и равномерно изтънена – с части от милиметъра.
• По същия начин се пробиват отворите и за останалите дибли (7). Най-често те отстоят една от друга на разстояние 120 – 200 mm.
Средни Т-образни съединения. Работи се в следната последователност:
• Двата детайла се поставят един върху друг и се пристягат здраво, както се вижда на снимката. Отворите за диблите в челото на единия детайл се пробиват с шаблона така, както вече бе описано (8). След това диблите се намазват с лепило и се набиват в отворите си.
• Върху втория детайл се очертава осовата линия за разполагане на отворите. Двата детайла се поставят един върху друг, като една от диблите влиза в съответния водач (Ø10) в задната част на шаблона (9).
• Двата детайла се наместват така, че маркираната върху лицевата и страничната част на шаблона линия да съвпадне с начертаната осова линия. Това важи обаче само за три от отворите, през чиито центрове преминават тези линии. За останалите нагласяването трябва да стане на око, като се следи очертаната линия да минава през центъра на съответния отвор.
• Проверява се успоредността на канта на горния детайл с осовата линия и двата детайла се пристягат един към друг.
• По същия начин се пробиват и останалите отвори.
При всички случаи върху свредлото се притяга ограничаващ пръстен според точно пресметнатата дълбочина на пробиване.
Като известен недостатък на шаблона може да се посочат фиксираните дебелини на детайлите, за които той е пригоден. За сметка на това е по-евтин.
За „десерт” си бяхме оставили изпробването на втория шаблон и не останахме разочаровани. Той също е пригоден за монтиране на трите размера дибли Ø6, Ø8 и Ø10, но местоположението на водачите за свредлата може да се променя през 1 mm, което позволява точно пробиване на отворите при детайли с дебелина от 10 до 30 mm.
Освен това в комплекта на шаблона влизат и три ограничителни пръстена за свредлата. Друго съществено предимство е наличието на винт, чрез който шаблонът здраво се фиксира към пробиваните детайли и вероятност от неволно изместване практически няма. Към достойнствата на този шаблон ще добавим още, че с него може да се пробиват отвори за съединяване и на детайли с различна дебелина. В този случай регулиращият механизъм се настройва според дебелината на по-тънкия детайл.
Последователността на работа почти не се отличава от вече описаната, а е пояснена и на снимките (11 и 12). Най-същественото различие при този шаблон е регулиращият механизъм (10), чрез който се задава дебелината на детайлите. Върху неговата ръкохватка в три концентрични кръга са отбелязани стойностите за дебелините. Цифрите във всеки от кръговете са различно оцветени, в зависимост от диаметъра на свредлото, с което се пробива.
При пробиване на отворите в челото на единия детайл при Т-образна сглобка трябва да се приложи известна хитринка, когато дебелините на двата детайла се различават. Челните отвори се пробиват, като под пробивания детайл се постави парче дъска със същата дебелина, и при това положение шаблонът се пристяга върху тях. Останалото се вижда на снимки 13 и 14.
Всяко качество си заслужава цената. Това е непоклатим пазарен закон и съвсем естествено е този шаблон да бъде и най-скъп. Но ако питате нас, по-скъпото винаги излиза по-евтино, а такава покупка за домашната работилница ще ви служи вярно дълги години.
Ето защо изборът на редакцията е вторият шаблон.
След като сте разкроили всички детайли на шкафа, ако е необходимо кантовете на плочите се рендосват гладко и се кантират. Следващата стъпка е да се съединят помежду си, да се монтира гърбът и накрая да се окачат вратичките. Възможни са два варианта за съединяване: чрез метални разглобяеми сглобки и чрез дървени дибли и лепило. Първият начин по правило се използва при фабричното конфекционно производство, защото позволява всички елементи на шкафа да бъдат опаковани в неголям по обем кашон, който лесно се превозва до магазина и до жилището на купувача. Този подход несъмнено оскъпява и усложнява направата на мебелите, защото пробиването на отворите за металните сглобки изисква специални шаблони.
В домашни условия, когато се съединяват мебелни плочи, а често и при детайли от масивна дървесина, почти винаги се предпочитат здравите и по-лесно изпълними съединения с дървени дибли. Тук ще разгледаме съединенията с обикновени цилиндрични дибли, които най-често се ползват в домашната работилница. Правим това уточнение, защото вече и у нас си пробиват път елипсовидните плоски дибли, което обаче е тема за друга статия.
Правенето на сглобки с цилиндрични дибли също има своите тънкости, като трудностите нарастват заедно с броя на диблите, необходими за дадено съединение. Проблемът възниква от това, че отворите за всички дибли трябва да се пробият съвсем точно, така че всяка двойка срещуположни отвори в съединяваните детайли да бъдат напълно съосни. И при най-малкото изместване на срещуположния отвор диблата няма да може да влезе в него или пък това ще стане с прилагане на усилие, което лесно може да повреди сравнително крехката плоча от дървесни частици. Ето защо, когато сглобката е с две, най-много три дибли, пробиването на отворите не представлява кой знае каква трудност. При повече дибли обаче много трудно ще успеете да се справите, ако не използвате специални шаблони.
Диблите са изработени от твърда дървесина и в зависимост от дебелината на съединяваните детайли най-често се използват дибли Ø6, Ø8 и Ø10 cm. Съответно дължините им са 30, 40 и 50 mm, а челата им са леко скосени, за да влизат по-лесно в отворите. Повърхността им е надлъжно набраздена, така че да задържа по-добре лепилото. При покупката на дибли имайте предвид, че цените им силно варират според марката, т.е. реномето на производителя – фактор не особено важен в случая.
Диаметърът на диблите се пресмята като 2/5 – 3/5 от дебелината на съединяваните детайли. За детайли с дебелина 10-16 mm се използват дибли Ø6, за детайли с дебелина 17-23 mm – дибли Ø8, а с дибли Ø10 се съединяват детайли с дебелина 24-30 mm.
Диблите се използват при челни съединения на различни дъски и плотове от масивна дървесина, шпервани и други мебелни плочи, плочи от дървесни частици (ПДЧ) или дървесни влакна (MDF). Те могат да се използват и за ъглови съединения, при зарязани под герунг (45°) детайли. Все пак тяхна запазена територия е сглобяването на различни мебелни плочи, от които са изрязани страниците, подът, таванът или плотът на шкафове, бюра, гардероби, библиотеки и т.н. С тях се правят както съединения в краищата на детайлите (крайни Г-образни съединения, например между страницата и тавана), така и средни Т-образни съединения, каквото например е съединението между рафт и страница.
Отворите се пробиват със свредло, имащо диаметъра на диблата, а сумарната дълбочина на двата съосни отвора трябва да бъде с 1-2 mm по-голяма от дължината на диблата. Това се прави, за да има къде да се събере изтласканото при набиване на диблата лепило. Същевременно между дъното на отвора и повърхността на детайла трябва да останат поне 2 mm. Върху свредлото се поставя ограничителен пръстен (1), който предпазва плочата от повреждане. Отворите за диблите не бива да са прекалено близко до краищата на плочата, защото има вероятност тя да се разпука.
Най-общо казано, сглобяването с дибли става така. Центровете на отворите за диблите се отбелязват върху двата детайла и те се пробиват до определената с пръстена дълбочина. След това диблите са намазват с лепило (2), малко лепило се обмазва и върху стените на отворите и диблите се набиват в единия от детайлите. Другият се поставя отгоре му (3), така че отворите да съвпаднат с диблите, и с внимателно почукване или притискане със стега се сглобяват. При сглобяване на детайли от масивна дървесина или плочи с естествен фурнир (или шперплат) си заслужава да се постави лепило и по допирната им ивица, защото това само ще усили сглобката.
Майсторлъкът е как да пробием отворите така, че всички дибли да попаднат точно на местата си. Отговорът на този въпрос е, че без помощта на специален шаблон това е почти невъзможно.
Ето защо с неприкрит интерес приехме предложението да тестваме двата най-добри шаблона, които се предлагат в „Mr. Bricolage”. И двата са производство на известната фирма „Triplex”.
Единият е изработен от алуминиева отливка с Г-образна форма. Във всяко от двете рамена са пробити по два отвора Ø6, по два Ø8 и по четири Ø10. В тях са набити стоманени втулки, които предпазват отворите от разбиване при въртене на свредлото. Първата двойка отвори са предназначени за съединяване на детайли с дебелина 10 и 12 mm, втората за детайли с дебелина 15 и 16 mm и останалите съответно за детайли с дебелина 19, 20, 22 и 25 mm.
Последователността при пробиване на отворите е пояснена на снимките, затова ще бъдем кратки в обясненията.
При крайни Г-образни съединения:
• Двата съединявани детайла се поставят един върху друг, така че кантовете им да лежат в една плоскост, и се пристягат със стеги.
• Шаблонът се поставя плътно опрян в двата канта (4) и се избира отворът, подходящ за дебелината на детайлите. В случая при дебелина 22 mm на всяка от дъските е избран предпоследният отвор Ø10.
• След това последователно (5) в двата детайла се пробиват срещулежащите отвори за всяка дибла. Важно е да не се допусне изместване на шаблона встрани при пробиването на втория отвор. Затова си заслужава, след като пробиете първия отвор, в него да набиете леко една дибла (6), която да служи за водач и опора на шаблона при пробиването на втория отвор. Понеже диблата влиза твърде стегнато в отвора на шаблона, предварително може да бъде леко и равномерно изтънена – с части от милиметъра.
• По същия начин се пробиват отворите и за останалите дибли (7). Най-често те отстоят една от друга на разстояние 120 – 200 mm.
Средни Т-образни съединения. Работи се в следната последователност:
• Двата детайла се поставят един върху друг и се пристягат здраво, както се вижда на снимката. Отворите за диблите в челото на единия детайл се пробиват с шаблона така, както вече бе описано (8). След това диблите се намазват с лепило и се набиват в отворите си.
• Върху втория детайл се очертава осовата линия за разполагане на отворите. Двата детайла се поставят един върху друг, като една от диблите влиза в съответния водач (Ø10) в задната част на шаблона (9).
• Двата детайла се наместват така, че маркираната върху лицевата и страничната част на шаблона линия да съвпадне с начертаната осова линия. Това важи обаче само за три от отворите, през чиито центрове преминават тези линии. За останалите нагласяването трябва да стане на око, като се следи очертаната линия да минава през центъра на съответния отвор.
• Проверява се успоредността на канта на горния детайл с осовата линия и двата детайла се пристягат един към друг.
• По същия начин се пробиват и останалите отвори.
При всички случаи върху свредлото се притяга ограничаващ пръстен според точно пресметнатата дълбочина на пробиване.
Като известен недостатък на шаблона може да се посочат фиксираните дебелини на детайлите, за които той е пригоден. За сметка на това е по-евтин.
За „десерт” си бяхме оставили изпробването на втория шаблон и не останахме разочаровани. Той също е пригоден за монтиране на трите размера дибли Ø6, Ø8 и Ø10, но местоположението на водачите за свредлата може да се променя през 1 mm, което позволява точно пробиване на отворите при детайли с дебелина от 10 до 30 mm.
Освен това в комплекта на шаблона влизат и три ограничителни пръстена за свредлата. Друго съществено предимство е наличието на винт, чрез който шаблонът здраво се фиксира към пробиваните детайли и вероятност от неволно изместване практически няма. Към достойнствата на този шаблон ще добавим още, че с него може да се пробиват отвори за съединяване и на детайли с различна дебелина. В този случай регулиращият механизъм се настройва според дебелината на по-тънкия детайл.
Последователността на работа почти не се отличава от вече описаната, а е пояснена и на снимките (11 и 12). Най-същественото различие при този шаблон е регулиращият механизъм (10), чрез който се задава дебелината на детайлите. Върху неговата ръкохватка в три концентрични кръга са отбелязани стойностите за дебелините. Цифрите във всеки от кръговете са различно оцветени, в зависимост от диаметъра на свредлото, с което се пробива.
При пробиване на отворите в челото на единия детайл при Т-образна сглобка трябва да се приложи известна хитринка, когато дебелините на двата детайла се различават. Челните отвори се пробиват, като под пробивания детайл се постави парче дъска със същата дебелина, и при това положение шаблонът се пристяга върху тях. Останалото се вижда на снимки 13 и 14.
Всяко качество си заслужава цената. Това е непоклатим пазарен закон и съвсем естествено е този шаблон да бъде и най-скъп. Но ако питате нас, по-скъпото винаги излиза по-евтино, а такава покупка за домашната работилница ще ви служи вярно дълги години.
Ето защо изборът на редакцията е вторият шаблон.
Прикачен файл
dibli3_78_02.jpg (10.66 KиБ) Видяна 8108 пъти
Прикачен файл
dibli2_78_02.jpg (10.88 KиБ) Видяна 8108 пъти
Прикачен файл
dibli1_78_02.jpg (13.6 KиБ) Видяна 8108 пъти
там може да лепиш на воля 