Миналата седмица говорихме с ЕДИ и Илчо, че ще е добре да започнем тема за доработка на дърводелски машини (и не само) и по-точно да покажем как сме се опитали да разширим ограничените възможности на евтините си любителски машини. Днес ще започна темата със стационарен циркуляр за дърво.
По една или друга причина нашият пазар е такъв, че ако ти трябва подобна машина, трябва да си купиш или нещо от рода на „Айнхел” и „Тулсън” за по 300 – 400 лева или форматен циркуляр за 3 – 4 000 (например „Метабо”, „Холцман” или познатите ни машини от Якоруда), т. е. от единия край на спектъра отиваме чак в другия и по следата няма нищо или поне аз не съм могъл да открия.
Не мога да си позволя форматен циркуляр както заради цената, така и заради пространството, което заема, а освен това тези машини са правени за плоскости, а аз обичам да работя с масив.
Това по-горе май нямаше нужда да го пиша, защото, ако сте като мен, то ви е до болка известно.
Та реших вместо да си купувам машина, да опитам да направя моето РИОБИ TS 1525 да работи по-добре. Никога няма да е „Делта” или „Пауърматик”, но сега ми позволява да правя много повече неща от преди.
Основните проблем на машините като моята са 3:
1 – нестабилният линеал (който се огъва при допир и никога не си сигурен, че е успореден на диска, освен ако не го премериш пред и в края на диска;
2 – малкото разстояние между диска и крайната дясна точка на линеала (т. е. максималната ширина на детайла, който може да разбичи); и
3 – това, че самите циркуляри са леки и като бичиш нещо по-дълго, се прекатурват под тежестта му (което е ужасно опасно, понеже тогава пръстите ти са най-близо до диска).
Ето как реших тези проблеми за себе си:
1. Линеалът (снимки 1, 2, 3 и 4): направен е от винкел и тръбен профил. Принципът на работа е като на „Бизмайер”, само че вместо ексцентричен механизъм за залостване, аз съм използвал винт (дръжка от шлайфер), която, като се навие, затяга притискателната плочка върху тръбния квадрат. Плочката е с пружини, за да може, като се охлаби винта, да освободи линеала, а да не залепва. Механизмът е такъв, че като се затегне, линеалът е успореден на диска във всяка точка на плота, а понеже е от достатъчно голям профил, вече не се огъва. В далечната част линеалът се плъзга върху друг винкел, който служи да усили конструкцията и да носи допълнителното крило на плота и допълнителната маса, която се разгъва, когато се бичи дълъг материал (или когато имам нужда от повече пространство). Белите подложки, върху които се пързаля винкелът са от кухненска дъска за рязане. Материалът (HDPE) е издръжлив на триене и действа като парафин (сам се смазва).
2. Плотът (снимка 5): разширих го с парче кофражен шперплат така, че вече да мога спокойно да разбичвам детайли с ширина до 70 см. Под него може да се монтира оберфреза и да се използва като маса (линеалът вече го има).
3. Проблемът с прекатурването го реших с разгъваема маса (снимки 6, 7 и 8 ), която е закачена с панти върху задния винкел от конструкцията на линеала и стои върху крака, които също с панти се свиват под нея, когато искам да я сгъна. Отдолу на краката има гумени крачета, които са на винт и ми позволяват да нивелирам масата, понеже подът в работилницата е неравен.
Преработил съм също механизма за повдигане на диска, устройството за подаване на материала под ъгъл и съм направил вложка с нулев толеранс (от ламиниран паркет). Също съм направил цял куп приспособления, които ми позволяват да правя още неща (като например сглобки и сложни разрези), но за тях ще пиша друг път, ако има интерес.
По една или друга причина нашият пазар е такъв, че ако ти трябва подобна машина, трябва да си купиш или нещо от рода на „Айнхел” и „Тулсън” за по 300 – 400 лева или форматен циркуляр за 3 – 4 000 (например „Метабо”, „Холцман” или познатите ни машини от Якоруда), т. е. от единия край на спектъра отиваме чак в другия и по следата няма нищо или поне аз не съм могъл да открия.
Не мога да си позволя форматен циркуляр както заради цената, така и заради пространството, което заема, а освен това тези машини са правени за плоскости, а аз обичам да работя с масив.
Това по-горе май нямаше нужда да го пиша, защото, ако сте като мен, то ви е до болка известно.
Та реших вместо да си купувам машина, да опитам да направя моето РИОБИ TS 1525 да работи по-добре. Никога няма да е „Делта” или „Пауърматик”, но сега ми позволява да правя много повече неща от преди.
Основните проблем на машините като моята са 3:
1 – нестабилният линеал (който се огъва при допир и никога не си сигурен, че е успореден на диска, освен ако не го премериш пред и в края на диска;
2 – малкото разстояние между диска и крайната дясна точка на линеала (т. е. максималната ширина на детайла, който може да разбичи); и
3 – това, че самите циркуляри са леки и като бичиш нещо по-дълго, се прекатурват под тежестта му (което е ужасно опасно, понеже тогава пръстите ти са най-близо до диска).
Ето как реших тези проблеми за себе си:
1. Линеалът (снимки 1, 2, 3 и 4): направен е от винкел и тръбен профил. Принципът на работа е като на „Бизмайер”, само че вместо ексцентричен механизъм за залостване, аз съм използвал винт (дръжка от шлайфер), която, като се навие, затяга притискателната плочка върху тръбния квадрат. Плочката е с пружини, за да може, като се охлаби винта, да освободи линеала, а да не залепва. Механизмът е такъв, че като се затегне, линеалът е успореден на диска във всяка точка на плота, а понеже е от достатъчно голям профил, вече не се огъва. В далечната част линеалът се плъзга върху друг винкел, който служи да усили конструкцията и да носи допълнителното крило на плота и допълнителната маса, която се разгъва, когато се бичи дълъг материал (или когато имам нужда от повече пространство). Белите подложки, върху които се пързаля винкелът са от кухненска дъска за рязане. Материалът (HDPE) е издръжлив на триене и действа като парафин (сам се смазва).
2. Плотът (снимка 5): разширих го с парче кофражен шперплат така, че вече да мога спокойно да разбичвам детайли с ширина до 70 см. Под него може да се монтира оберфреза и да се използва като маса (линеалът вече го има).
3. Проблемът с прекатурването го реших с разгъваема маса (снимки 6, 7 и 8 ), която е закачена с панти върху задния винкел от конструкцията на линеала и стои върху крака, които също с панти се свиват под нея, когато искам да я сгъна. Отдолу на краката има гумени крачета, които са на винт и ми позволяват да нивелирам масата, понеже подът в работилницата е неравен.
Преработил съм също механизма за повдигане на диска, устройството за подаване на материала под ъгъл и съм направил вложка с нулев толеранс (от ламиниран паркет). Също съм направил цял куп приспособления, които ми позволяват да правя още неща (като например сглобки и сложни разрези), но за тях ще пиша друг път, ако има интерес.
Прикачен файл
Прикачен файл
Прикачен файл
Прикачен файл
Прикачен файл
Последна промяна от bimbaeco на нед авг 25, 2013 11:03 pm, променено общо 2 пъти.
Доста си си поиграл, но си увеличил много възможностите на Риобито. 
