До сега съм ползвал само Хенкел Момент Супер 3, но виждам, че Soudal имат лепило със същите показатели, дори стягането е дадено 15 минути срещу 20 за Хенкел-а, на по-ниска цена, с около 20%. Имат ли някаква осезаема разлика едно спрямо друго, ако някой е ползвал двете ще се радвам да сподели.
Вече мога и да дам отзиви. Ползвам в момента и Soudal 65A D3, и Henkel Wood Super 3 - водоустойчиви и двете, базирани на поливинилацетат. И на двете им направих тестове, защото едно от тях ще използвам за производство. Тествах ги за две неща - сглобяване на МДФ, ПДЧ и фурнироване с тях и до колко е възможно това изобщо с ПВА лепило.
Henkel-а е отличен, много здрава свръзка, бързо прилепване и добро отворено време от около 17 минути, което дава повече време при лепенето на по-големи плоскости или фурнир. След тест с чук при слепване на МДФ butt joint се чупи МДФ-а. Остава прозрачен след като изсъхне, въпреки, че ако боядисвате отгоре както на нас ще ни се налага за някои неща, там боята стои гланцова и се вижда. Цената му, обаче, е доста висока и нямат големи разфасовки в кофа например. Лепенето на фурнир става лесно с него и дори ако избие, лесно се почиства с леко навлажнена кърпа. Забравени стечки станаха безцветни при мен, но при шлайфане стават матови и се виждат ясно. С Хенкел ми беше много трудно да се свържа, не си вдигат телефоните, накрая успях и ме препратиха към техен дистрибутор ф-ма Демикон, който беше доста отзивчив ( пратиха едно момче да се срещнем ), но не беше много добре запознат с техническата спецификация на лепилата и общо взето говорихме само за цени.
Soudal 65A D3 ме изненада, определено. При слепване на плоскости от МДФ и ПДЧ здравината беше по-ниска от тази при Хенкела ( ползвахме еднакво количество лепило, еднакъв материал от един лист, МДФ на Кроношпан, усилието към сглобката през въже, скрипец на пода за еднакъв вектор на усилието и домакинско кантарче ), но с не особено голяма разлика. Тук започнаха неприятните изненади - първо - лепилото не става безцветно, а черно-синкаво, но се почиства по същият начин като Хенкела, с навлажнена кърпа. Ако избие през фурнир и не бъде забелязано обаче - наложи се сваляне на фурнира. Нещо, което се оказа много лесна процедура, защото това лепило определено не изпарява водата си в средата на лепилното тяло, с мултитул и шабер падаше като залепено с вода и захар. Самото лепило, което остава по основата от МДФ, беше мокро, което вероятно е причината за това, че изобщо не задържаше фурнира. Пресата, която използваме, е механична и е с четири мощни трапецовидни винта на плот с размери 1200х450мм. За подложки използваме 2мм лист от NBR гума като след пресоване за 2 часа, изваждаме детайла и го оставяме настрана. Толкова лошо слепване се получаваше, че при последвалото премахване на излишният фурнир по краишата, се откъсваха цели парчета до 2кв. см като размер като и парчето и основата имаха видим и без "островчета" лепилен слой. Самото нанасяне правим с валяк и е равномерно и без непокрити зони. От любопитство пробвахме българско С200, което нямае нито един от проблемите на Soudal, въпреки, че е по-евтино. Направи ни впечатление, че при лепене от към порестата страна на МДФ профила ( при свалянето му ), захватът на фурнира бе сравнително здрав, въпреки, че пак имаше отчупвания. Но на равнинните сглобки беше абсолютно кошмарен, независимо от доста сериозното налягане на пресата и компресионните свойства на гуменият лист. Толкова се изнервих накрая, че натягането на пресата беше до нива, които не съм достигал никога при каквото и да е и въпреки това продължиха да падат люспи фурнир с лепило по тях. Отвореното време също определено не беше указаното на опаковката - лепилото беше трудно слепяемо буквално след 2 минути.
Помислихме, че проблемът е, че гуменият лист на пресата херметизира плоскостта и пречи на изпаряването на водата от лепилото ( въпреки, че при Wood Super 3 такъв проблем нямаше на същата преса ), уви, след като опитахме да притиснем само за 20 минути и слез това да оставим продукта стоящ, резултатът беше същият. След това се замислихме, че ако това е причината, то в краищата не би трябвало да се чупи. Търговският им представител ( тук връзката беше директно със Soudal Bulgaria ) беше доста любезен, нещо, което поне мен ме впечатли, но и той май не познаваше добре свойствата на лепилата си добре, особено в предвид препоръките да ползваме по-скъпото полиуретаново лепило ( не знам как това щеше да стане за лепене на фурнири... ), но така и не успяхме да се срещнем. Искаха да ходя на място, на Военна рампа са, което ми беше малко трудно в предвид локацията на офиса ни.
Честно казано, Soudal беше толкова лош, че започнах да изпитвам съмнения дали не е мръзнал някъде по складовете. След като звъннах и попитах, увериха ме, че няма такова нещо и че камионите са климатизирани. Ако това е истина, жалко, защото българските лепила на поливинилацетатна основа излязоха доста по-добри, при фракция от цената.
Дано поста ми е полезен за други колебаещи ( до скоро ) се като мен. Хенкела е безбожно скъп, но явно няма особен избор. Няколкото лева спестени за Soudal ни костваха брак за около 530лв, но целта бе изпитателна и ние поехме риска да обработваме готовия продукт с това лепило, а не тествахме на отделни парченца предварително, тъй че наш проблем.
До сега съм правил само с Wood Super 3 ( като хобист ) и не съм имал никакъв проблем, освен с цената му. Правил съм елипсовидна стена от 6 х 4мм фазер и 2 х 8мм шперплат, лепилото им пречи да се плъзнат един по друг за да се разгънат и остават във формата, в която са залепени, т.е. огъната. След това с циркуляр изравняваш края и си спестяваш една солидна сума за лазер и филиина структура 