съб фев 02, 2019 12:33 amandreygg написа:
Преди време изшкурих до дърво и лакирах стара дървена външна /входна/ врата на къща и прозорец на които имаше около 10-15 пласта боя и лак. За целта направих следното:
1. С пистолет за нагрят въздух и шпакла остъргах и свалих боята.
https://www.onlinemashini.bg/pistolet-z ... 0-w-/20030
2. С виброшлайф и шкурка 80 и 180 изшкурих хубаво до дърво. След това минах с безир и лакирах.
https://www.onlinemashini.bg/vibro6layf ... -mm-/17839
Машинките, които ползвах са от най-евтините за домашна употреба. Посочил съм ти примерни такива.
Здравейте!
Да това е добър вариант.
Вече и аз имам известен опит и мога да давам акъл и аз (почти, като майстор разбирач
). Като цяло се чувствам прецакан, че се захванах с това, което се оаказа по-близко до реставрация отколкото до ремонт. Като теглиш чертата може да се окаже, че е по-евтино да си купиш нови пейки. Елементите на пейките бяха 20 броя, от чамова дървесина с размери 6x4x190 см, като два от надлъжните ръба бяха скосени с много неясен социалистически инструмент.
1) Съвсем случайно, реших да пробвам и аз с пистолет за горещ въздух - имам среден калс на Steinel и някак си изпитвах страхопочитание към ъглошлайфите. Работи се много чисто по този начин. Хубаво е да имаш две шпакли една по-гъвкава и една по-твърда. Аз използвах, почти само гъвкавата. Пистолета работи на максимална сила и като се има в предвид че е 2000W, цената за час работа с него е към 40ст. Боята се сваля супер лесно, но доста бавно - всяка повърхнина се обработва отделно и времето за обработване на един елемент е безумно дълго - около час.
Има няколко мотики, които могат да бъдат настъпани:
а) дървото да не е обработено добре и има много неравности, грапавини, дупки, процепи и т.н.
б) боята да е супер секретна съветска разработка, направена с цел да не може да се сваля с пистолет за горещ въздух (имаше няколко такива елемента)
в) боядисвано много тънко със супер разредена боя (някой от долните повърхнини бяха омазотени по много произволен и безидеен начин)
Обработих абсолютно всички елементи с пистолета (един прекрасен и романтичен уикенд). Ако не ви спори работа с горещ въздух, може би не е лоша идея да пробвате директно абразивно сваляне.
2) След като приключих с горещият въздух, резултата беше почти половин кофа люспи от алкидна боя, която на по-късен етап си представих какъв невъобразим прашен и цветен облак би създала около мен. Отново реших да отложа работата с флекса и реших да пробвам с орбитален шлайф (300 ватова 125мм. Makita). Сравнително бавничко ставаше. Не знам велкро подложката ли не ловеше добре, но едрата шкурка P40 падаше и затова ползвах P80. Финиша се подобряваше видимо, а времето за работа беше двойно по-бързо от горещия въздух. Радвах се, че хлъзгавия и затлачващ шкурката слой алкидна боя го няма, но неравностите отново създаваха проблеми и директно след първата дъска реших, че е време да премина към тежката артилерия (1700W 125мм син Bosch с регулируеми обороти).
3) Както и при останалите операции ползвах стара кухненска маса и бърза стяга за работа с една ръка на Wolfcraft. След известно проучване в Интернет и в ръководството към шлайфа стигнах до извода, че най-добрата скорост за работа с подложка за шкурки върху дърво е 2 или 3 (което мисля, че е около 5000 оборота за минута или около 32 метра за секунда). Ами какво да ви кажа, шкурка P40 на велкро подложка (още веднъж благодаря
Chefo77) наистина вършеше чудесна работа! Махаше всякакви неравности заедно с останалата боя в тях. Не знам какъв щеше да е ефекта, ако бях пристъпил директно към шлайфането, но по-скоро не бих искал да научавам, освен ако не съм с много добра (гумена) прахова маска и бояджийски гащеризон. За радост след първите пет дъски ми хрумна да пробвам финиша с орбиталния шлайф с шкурка p80. Добре, че го направих, за да установя, че трябва да съм малко по-внимателен и прецизен с ъглошлайфа, за да оставям повърхнините по-равни. Не трябва да се работи, като върху метал с къси движения напред назад. За мен най-добрата техника беше с плавно изтегляне по цялата дължина на детайла с много малък ъгъл на диска. Стремях се изобщо да не спирам движението и синхронно правех няколко крачки заднешком. Ако някъде имаше необработен участък не го тръквах само него, а правех изтегляне през цялата дължина, за да се държи всичко в една равнина (шкурката "ядеше" много добре чама). Прекалено дълбоките вдлъбнатини просто ги оставях, защото няма разумен начин това да се махне с ъглошлайф. Статистиката беше: нова шкурка на всеки 3 елемента и под 10 минути за обработката на един елемент (всичките му повърхности). Не мисля, че за добре обработени елементи ъглошлайфа е подходящ инструмент. Колкото и да се старае човек, не може да бъде абсолютно прецизен, а и когато един елемент по начало е обработен добре, мисля че орбиталния шлайф директно би си свърши работата.
4) Накрая просто загладих следите от ъглошлайфа с орбиталния шлайф с шкурка P80. След, като обработката с ъглошлайфа беше направена по-внимателно, резултатите от орбиталния шлайф бяха почти перфектни, много лесни и бързи.