съб дек 28, 2019 7:46 amИлчо Илиев написа:Мен имаше в предвид. Ама и lov вече го потвърди. Може някой да е набивал обръчи с вилката, защото я нямал чука. Ама Хидра, я кажи как се вади дъното на буре без виклка?съб дек 28, 2019 12:03 amhidrazin написа: Илчо, поспри се де....Я дай пак ,че нещо не схванах, аз какво общо имам с дискусията...
пет дек 27, 2019 6:59 pmlov написа: Да почна от обратния ред с последната снимката. Това е на практика гаечен ключ. Но по старите до знаят като коларски ключ. С него се затягат главините на каруцата. Правели са се по размера на гайката та нямат стандарт. те той и катраницата окачени на ритлата са тогавашния комплект инструмент за ремонт на пътя.Ивка, ти както винаги с твоята рутина и опит си описал нещата като по учебник.
Вилката която е показал хидрата е за издърпване на дъгата или дъното. Когато се разглабя за почистване.Служи и за набиване на нов папур но не се вкрва между дъгите а се издърпва леко на вън като обръчите от едната страна са махнати. Много рядко използван инструмент. Отделно рисунката е малко калпава със сигурност правена по преразказ. Набивачите са като секач но сцепен на две наистина да удря на две места едновременно но и на по голяма площ. В къщи имахме такъв направен като чук с дръжка. Много стар останал в наследство сигурно от прадядото. А що с дръжка мога да кажа щото има лоши спомени от едно набиване на обръчи на едни качки. Явно хората са си патили и са го предвидили. Та в место да диря набивача рекох да се правя на тарикат и с един затъпен секач да набивам обръчите. Но в момента на удара с чука по главата се отлюспи парче метал колкото житено зърно. Попадение между палеца и показалеца и стигна средата на дланта. Как се вади няма да обяснява.
Относно буретата и възстановяването. Реално освен за декоративна стойност не си заслужава. Това да го ползваш кога не ти стигат съдове е пълна глупост да не кажа простотия. Първо не знаеш с какво са ги пълнили и колко са пропили и най малкото е че можеш да си вкиснеш материала или да ти мирише прекрасно на мухъл.
Възстановяват се единствено бурета и качки които са ползвани примерно само за отлежаване на вино или ракия и съответно са се грижили за тях а не само източено и метната някъде в мазата пък после да си бие главата как да ги почиства друг.
Самото въстановяване става с пълно разглабяне рендосване и циклене на вътрешната повърхнина.Включително и допирните части където се допират дъгите една в друга. Ако има дъги за смяна се правят нови. След това опалване и на ново сглабяне. По причина че обръчите вече не отговарят на размера се скъсяват.
На практика у нас бъчвари не останаха но съм питал един който до скоро работеше и ми каза че не би се хванал защото за това време ще направи две нови бурета.
п.п. Той колегата е писал също за вилката.
Аз ще добавя към твоето описание мои инструменти за бъчварство, понеже до преди 4-5 години поддържах няколко бъчви по един тон и няколко по-малки бурета. Откакто избите почнаха да предлагат услугата да се наеме бъчва и технолог да ти направи виното, вече не поддържам бъчви, но ми останаха инструментите.
Новата тесла на последната снимка съм я купил от Слави Гуевски преди 7-8 години в комплект с длета за дърворезба, правеше много качествени инструменти. За голямо съжаление бъчварите вече се броят на пръсти и това е отмираш занаят!
Весели празници!