Критична температура на ДВГ 83 мнения

[kozl]

Хайде стига писахте глупости. Налягането в системата се осъществява с клапан, и независимо от надморската височина е едно и също.
Няма пружина, силата на която да зависи от околното налягане или от надм. височина

Не мога да се съглася с написаното
Или по-точно:
За глупостите - да
За налягането в системата - не.
За пружината - да.
Но на клапана от едната страна е силата от налагането на течността - от другата силата на пружината + атмосферното налягане.
Това че показанието на манометъра ще е едно и също е друга особеност, дължаща се на свойството на този уред да измерва относително налягане.
В случая обаче търсеното налягане е манометричното, така че технически, юнака си е юнак.
Теоретично мое да напомпаме обема на темата с философско налягане, без да зависи от равнището на идеята, зародила темата
Още едно неправилно дейстие в-у прегрял двигател е да го залееш с кофа ледена вода. Ама и тва съм го срещал наяве.

[Hursa]

Но на клапана от едната страна е силата от налагането на течността - от другата силата на пружината + атмосферното налягане.

На клапана (от тази страна ) действа налягането вътре в системата, не на течността, а на въздушното пространство над течността в разширителния съд. Налягането е същото, но при сработване на клапана се изхвърля не антифриз, а въздух с малко пари (поне е желателно да са малко, освен ако не сме прегрели твърде много двигателя) – съвсем не е желателно да изхвърляме антифриза (дори е „забранено” ), а и снижението на налягането става по-бързо.
Иначе да, с обикновен манометър ще измерваме приблизително едно и също налягане в системата, независимо от надморската височина (при други равни условия) – мерим т. н. свръх налягане или т. н. ефективно налягане.

кавитацията, парцеалните налягания, защо в тенджерата се появяват мехурчета далеч преди да е кипнала водата. Не се бъзикам - интересно ми е и до колко градуса може да се загрее водата при налягане от една атмосфера на слаб, среден, силен огън, а до колко на 1.1 атмосфери.

Не знам какво точно имате предвид. Вероятно ви съмнява това, че споменах образуване на мехури пара в охлаждащата течност, преминаваща през главата. Това не са кавитационни мехури, процесите макар и подобни се различават силно по количеството енергия, която се освобожда при „изчезване” на мехурите.
Тези мехури за които пиша се образуват в резултат на контакта на пристенните слоеве на потока течност със значително нагретите стени. Слоевете от потока, контактуващи непосредствено със стените се движат относително с по-малка скорост по сравнение със средната скорост на потока, по продължително време контактуват със силно нагретия участък. Поемат повече топлина, по нагрети са и започва изпарение. Образуват се малки мехури пара носещи се в потока, съответно повърхността с която контактуват (тези изпаряващи се слоеве) се охлажда повече – пристенния слой поглъща по интензивно топлина. Тези мехури мигрират към центъра, допълнително турболизират потока, взаимното размесване на слоевете се увеличава. Там тези мехури контактуват с по хладни слоеве, кондензират и изчезват. Но тези мехури се образуват в практически постоянното налягане в потока – това е изпарение. Да при изчезване се образува не силна звукова вълна, не всичко протича така гладко, все пак мехура е различна среда, дори в мехура се отделя и малко повече разтворени газове – но тази вълна при изчезване на мехура е с много по-малка енергия в сравнение с „изчезването” на кавитационния мехур.
Кавитационни мехури могат да се образуват при протичане на антифриза през каналите в блока – каналите на които едната стена е цилиндровата втулка ("ризата" на цилиндъра). Поради движението на буталото в цилиндъра и контакта на сегментите с втулките – те вибрират (преминават "микро" вълни по стените им). Най-значително в областта малко над горна мъртва точка – там е края на втулката и допълнително се добавя бързото повишаване на налягането при изгарянето в цилиндъра. В по малка степен вибрира долния край на втулката – малко под долна мъртва точка – местата на промяна в посоката на движение на буталата. Поради вибрациите на втулката – в охлаждащата течност се образуват вълни повишено и понижено налягане. В резултат на вибрациите контактуващия слой течност в малка област – може да загуби контакт със стената – образува се кавитационен мехур със силно понижено налягане. (Поради ниското налягане в мехура от течността се отделят разтворени газове – разтворимостта им силно зависи от налягането. Също така, поради силно пониженото налягане и част от течността се изпарява, дори и само поради ниското парциално налягане на парите в мехура, в първия момент.) Мехура се откъсва и се носи в потока – попадайки в зона с по високо налягане – „изчезва” образувайки сравнително силна ударна вълна в течността. (Всъщност дори самото му откъсване от повърхността обикновено се дължи на „придошла” вълна от повишено наляга, може да „изчезне” и в местото на образуване.) Това са сравнително бързи процеси в случая - мехурите „изчезват” в непосредствена близост до местата си на образуване. Върху стената на втулката действа сравнително съсредоточената сила (поради близостта си) на ударните вълни– част от материала се руши, обикновено междукрристалическите връзки. Образува се т. н. кавитационна корозия – отнасят се от потока кристали от метала на втулката. (Това е до колкото знам за кавитацията, но най-вече до колкото си представям процеса, може би греша. пс използват се специални присадки в антифриза, възпрепятстващ образуването на такива мехури.) Кавитация може вероятно да се получи и във „водната” помпа, ако се допусне силно нагряване на охлаждащата течност. Повишаване на налягането в системата снижава вероятността за поява на кавитация.
Защо в тенджерата се появяват мехури преди да е започнало кипенето – контактуващия с дъното слой вода си повишава температурата, разтворимостта на газовете във водата намалява и част от тези газове се отделят образувайки мехури (– мисля, че е така ). Съответно започва свободна конвекция на водата в тенджерата (поради нагряването на придънните слоеве, не поради мехурите, макар че и те могат да помагат) – толкова по интензивна, колкото по голяма топлина и се предава в единица време (колкото по силен е огъня )
В двигателя образуването на мехурите, както според мен протича – няма много общо с тези газови мехури във тенджерата (може би само в кратък период след стартиране на двигателя). Охлаждащата течност е сравнително малко количество и циркулира сравнително интензивно – целия обем многократно преминава цикъла за кратък период и бързо се деаерира отделяйки голяма част от разтворените газове – „насочвайки” ги към разширителния съд.
За температурата на водата при различна интензивност на нагряване – не знам точно какво имате предвид. Мога да се опитам да предположа, но вероятно ще изпиша още две страници глупости .

Напротив - точно това се случва по вътрешните повърхности на блока, главата и радиатора когато спреш прегрелия мотор.

Какво се случва в охладителната система след изключване на двигателя, дори не прегрял – е интересна тема. Но да не прекалявам повече с флуда за днес .

[preslav]

Вероятно ви съмнява това, че споменах образуване на мехури пара в охлаждащата течност, преминаваща през главата.

Просто питам защото не съм учил в детайли ДВГ и се опитвам да навържа работите с малкото неща, които съм чувал от тук, от там и собствените си наблюдения. Ясно е, че на маститите шофьори с милиони километри зад гърба не им е много ясно какво се случва под капака, но те знаят някои правила, което не им пречи да не ги спазват.
От практическа гледна точка, ако зад волана е млад, неопитен, незнаещ или просто непознаващ конкретния автомобил водач, по-добре е да се изключи възможно най-бързо прегрелия мотор. Ако аз съм зад волана, ако познавам поведението на конкретния автомобил ще знам дали прегряването е в следствие на претоварване (тогава стрелката на таблото не скача за миг от 90 на 120 градуса, а пъпли и отива бавно в червеното), ще намеря отбивка, ще спра и ще оставя мотора на празни обороти до спадане на температурата.
Ако стрелката "скочи" изведнъж, ще отбия и ще изгася веднага - логиката ми е, че за да се получи рязко покачване на температурата най-вероятно има техническа повреда и ако това е скъсан ремък на водната помпа, работата на празни обороти ще влоши нещата. Подобна ще е ситуацията и със спрели вентилатори (колите прегряват и на място). Именно за това писах по-горе, спираш гасиш, вдигаш капака без да пипаш нищо и търсиш помощ.
Понеже твърде категорично беше заявено, че прегрял двигател не се гаси се опитвам да си обясня какво пък толкова се случва - махаш тенджерата от котлона или изгасяш огъня в огнището, манджата ще продължи да ври още известно време, но постепенно ще изстине. На ясно съм, че моторът не е тенджера, съгласен съм с изказването, че вероятно в кухините ще се получат парни джобове т.е. ще има повърхности без контакт с охлаждаща течност и пак универсална рецепта няма.
Практическия извод, който е и съветът ми към автора на темата е да поддържа автомобила си в изправност - този, който не види стрелката на таблото няма да чуе и сигнала от термометъра, а и да го чуе няма да знае какво да прави, най-вероятно е да потърси копчето MUTE.

[LazarGanev]

Какво се случва в охладителната система след изключване на двигателя, дори не прегрял – е интересна тема. Но да не прекалявам повече с флуда за днес .

Тази закачкам ми хареса - точно това имах предвид, като изказах мнение, че двигатл тръгнал да прегрява, не трябва да се оставя без циркулация. Загряването на различните зони в двигателя е различно и има зони около горивната камера, които хем се загряват много интензивно, хем пък е много затруднено тяхното охлаждане и ако оставим двигателя без циркулация, то в тези зони се получава местно прегряване, и след последващото охлаждане главата се деформира, но може и да се спука. В своя шофорски стаж съм имал много борби за спасяване на прегряващ двигател и съм нямал фатален край, но винаги съм се водил от правилото да не спирам циркулацията. Първия си бус като го купих беше с неоригинален радиатор без дифузор, който в нормални условия си вършеше работата, но като се претовари тръгва да прегрява. Преди пътувай редовно за стока от Пловдив за Варна и пътя включва изкачване на баира от Айтос към Провадия - дълъг и стръмен. Зимата съм го качвал редовно всяка седмица, но като дойде лятото, все повече започна стрелката да се доближава до критичната зона. Докато един горещ ден вече виждам, че няма да станат нещата - температурата е на границата, а има още доста баир. Знам, че ако спра да изстине двигателя, после край. Затова обръщам буса и го пускам на празен ход на двигателя по надолнището . Докато се охлади - сме стигнали Айтос . Айде пак като лудите нагоре, но с включено парно и успях да кача баира. Прегряването в случая се получваше основно заради липса на дифузор, което преви работата на вентилатора неефективна. Друг случай - имах една Таврия, която реших да продавам и дойде да я купува една мощна рускиня с мъжа си, но тримата заедно сме около 400кила . Рускинята вика колата ми трябва да ходя на вилата с нея - искам аз да карам и ако отидем до вилата (че е на кофти място), веднага плащам. Съгласих се и тръгваме по едни баири, без пътища, само на първа предавка, колата претоварена. На последната пресечка преди вилата колата прегря и точно пред вилата започва да хвърля водата. Отварям капака - гледам, че вентилаторът не е включил - проблем с датчика явно, но аз не съм знаел, защото никога не се е налагало да включи - просто както беше казано назад - има модели, при които вентилаторът почти никога не включва. Та в случая пак остявям двигателя да работи и се опитвам да му доея вода в радиатора, но той пак я изхвърля. Бързо решавам, че трябва да включа вентилатора принудително. Около мен са се събрали съседи сеирджии и всеки дава глупави съвети. Нямам подръка кабел и заповядвам на единия да ми донесе кабел и нож, аз през това време правя безуспешни опити да доливам вода. Носят ми кабела, заголвам жиците и връзвам вентилатора директно на акомулатора. Към 15 минути борба, но двигателя геройски оцеля без никакви поражения. После продадох колата на друг клиент и след време го питах как е двигателя, гори ли масло - каза, че грам не гори, много е доволен от двигателя но разбил предницата, та му дадох всички части, които имах. Сигурен съм, че и в двата случая ако бях остваил двигателите да изстиват изгасени - край с тях. Е, ако проблемът е скъсан ремък (не ми се е случвало), тогава няма смисъл да работи двигателя, но пък спешно трябва да се търси замяна на ремъка с нещо подръчно - чорапогащници, жартиери, каквото роди фантазията.

[montoya]

Те тия по новите колици, може би след 2000 година, почти всичките, водните им помпи са на ангренажния ремък, та скъса ли се той, лошо. Ако помпата е на външен ремък, това с чорапогащника е ..... абе не става, пробвал съм, приплъзва и се къса и на шайби за трапецовиден ремък и на шайби за канален. Обаждаш се на приятел и чакаш да ти докара ремък и ролката, която е виновна за скъсването, ако можеш да ги смениш на място. Ако не, да идва с въжето да тегли
Относно прегряването, при всички коли е различно и ако си познава човек добре колата, ще знае как да действа. Ако не я познава, късмет му трябва

[LazarGanev]

Да, така е и при смяна на ремък се сменя и водната помпа за по-сигурно, защото после ако ти се наложи - смяната е по-скъпа от самата помпа

[kolev_k]

Хайде стига писахте глупости. Налягането в системата се осъществява с клапан, и независимо от надморската височина е едно и също.
Няма пружина, силата на която да зависи от околното налягане или от надм. височина

Е тука не можах да се сдържа.Не знам кой пише глупости.Ай сложи тенджерата под налягане на котлона,и сложи една тухла върху клапана(онзи дето свирка),а другия стегни до края,да видим дали няма да търсиш капака на улицата и тенджера цъфнала като майска роза.Точно атмосферното налягане играе ролята на тухлата.Някои хора май са спали в часовете по физика.

[kolev_k]

Ако тече от някое уплътнение и вместо охладителна течност има вода, двигателя може да прегрее и под 100 градуса.

Водата няма ли по-добри охлаждащи свойства от антифриза???

[kozl]

Хайде стига писахте глупости. Налягането в системата се осъществява с клапан, и независимо от надморската височина е едно и също.
Няма пружина, силата на която да зависи от околното налягане или от надм. височина

Е тука не можах да се сдържа.Не знам кой пише глупости.Ай сложи тенджерата под налягане на котлона,и сложи една тухла върху клапана(онзи дето свирка),а другия стегни до края,да видим дали няма да търсиш капака на улицата и тенджера цъфнала като майска роза.Точно атмосферното налягане играе ролята на тухлата.Някои хора май са спали в часовете по физика.

Леле Колев що написа не схванах
Клапана на тенджерата под налягане е гравитачен тип. Т.е. вместо от пружина силата на клапана е в собственото му тегло. А тухлата е допълнителна сила от нейното тегло. И къде е базата за сравнение с тухлата и атмосферното налягане
Но разсъжденията тръгват от тенджерата. НО не тенджерата под налягане, а от обикновената тенджера дори без капак. В такъв случай темпуратурата на завиране на водата в такава тенджера зависи ът атмосферното налягане.

[preslav]

Хайде стига писахте глупости. Налягането в системата се осъществява с клапан, и независимо от надморската височина е едно и също.
Няма пружина, силата на която да зависи от околното налягане или от надм. височина

Е тука не можах да се сдържа.Не знам кой пише глупости.Ай сложи тенджерата под налягане на котлона,и сложи една тухла върху клапана(онзи дето свирка),а другия стегни до края,да видим дали няма да търсиш капака на улицата и тенджера цъфнала като майска роза.Точно атмосферното налягане играе ролята на тухлата.Някои хора май са спали в часовете по физика.

Ти, че не си прав, не си, освен ако не визираш много често срещаното явление на запушен клапан на казанчето на охладителната система.
Юнака понеже спомена, че цял живот се занимава с редуцири и клапани би ли споделил как работят редуцирите на домакинските газови бутилки?