kozl написа:М дааа имам известна представа как се прави това онова - но почти съм сигурен, че такъв голям под, изглеждащ еднородно (като цяла една плоча) както е в случая, ако не е невъзможно, то е неплатимо от естествен камък.... а когато писах мнението си, увеличих снимката и изпуших една цигара в разузнаване е няма как, ако са плочи - дамара ( шарките, за който не знае) да нямат никъде пречупване (начупване) Не търсих полирани фуги...marian1 написа:Не знам какъв е пода, но мисля че не са плочи гранит - внимателно проследих дамарите им - ами никъде няма рязкост, прекъсване. Това ме води на мисълта, че ако виждам добре, не се плочи - а нещо еднородно, т.е. излята картинка.И аз клоня за епоксиден, "рисуван" под.
Естествения камък се добива на блокове и от тях се произвеждат слабове с крайни размери, примерно ширина 2 м. Дори и фугите да не се виждат, то преливането на фигурите, все някъде няма да се получи.
А освен това бях свидетел на подобен под от камък на слабове и едно е да гледаш фигурата на слаба и друго е като почнеш да я пасваш на пода. Пода беше комбинация от ивици с фладер и тесни ивици черен гранит при прекъсването на фигурите. От камъка с фигурите още при носенето, някои плочи се разпаднаха. Като се добави и изискването за съвпадение на фигури, фирата стана значителна. Каменарите ако така мога да нарека майсторите на пода се справиха много добре според моите критерии. Предлагаха и финално шлайфане и полиране, но повърхността беше на ниво и собственика се отказа от допълнителната обработка.
А като гледам лапето какви чудесии е способно да направи с един компютър и зелен екран няма да се учудя предните предположения да са верни.
П.С. в последствие се сетих нещо.... бях гледал да се предлага каменен фурнир - дали пък не е нещо подобно - но спомена ми за това изделие е смътен... нито помня размери, нито нищо