Тук всеки може да качи собствени снимки и да представи себе си пред общонстта.
Linux-Code - специалист
8180 написа:
Linux-Code написа:
Твое право - уважавам.
Аз пък мисля, че НЕ си наясно със себе си.
И не си музикант - артист, сори. Най-многото програмист-виртуоз. На днешен ден "модерен занаятчия", както хиляди.
Лично познавам истински клошар - твърди, че е щастлив. Ти не го каза - избягваш го - защо?
Колко съм наясно със себе си - това само аз си знам. Не, не съм музикант, но обичам музиката, но съм програмист с уеб графичен дизайн, където пак се иска творчество а не само в програмирането технически умения. Следователно програмистите спадаме пак към творците. Дали съм щастлив ли ? Хмм... доста спорен въпрос. :? Може би да, но не напълно. Но щом един клошар е по щастлив от мен, значи много съм я закъсал. :roll:
kalpev - специалист
Linux-Code написа:
...съжалавям за изгубеното време, и всичко което дадох от себе си, но без да се оцени.
Бъди честен пред себе си първо и си отговори - а, не си ли и получавал?
И оцени ли го това, дори вече да е минало?
Колега, послушай ме, въпреки че съм ти набор, а не го казвам от мъдростта на годините - не съжалявай за нищо. Защото, нали точно сборът на грешките, които правим наричаме с красивото словосъчетание - трупане на опит.
Дерзай, :thumbs:
crez - майстор
Привет и от мен младежо. Дерзай, работи, прави кариера, ноооо не забравяй че годинките фъркат като фтички :lol: И аз си ги имах две такива като теб в къщи, но изведнъж и двете и хоп трима внука. Зарадвай добрити си родители, това е най-великото нещо за нас дядковците. :)
zLO - специалист
Здравей и от мен!
Приятно и полезно изкарване във форума! (:
ДядоСач - помощник
Здрасти и добре дошъл . CPU 486 DX2 RAM-памет 8 MB - мисля , че беше с копроцесор - първият ми комп ! Великолепни времена и 12-часови маратони на "Duke nukem3d" :supz: . Иначе - момци , ако продължавате така ще заприличаме на www.bg-mamma.com :axe:
8180 - майстор
Linux-Code написа:
Но щом един клошар е по щастлив от мен, значи много съм я закъсал. :roll:
Не се потискай.
И аз бях доста смутен. После, като вникнах - точно въпрос на приоритети. Вярно, малко на брой и краткосрочни (главно ежедневни) достижими цели, които като си ги подреди и изпълни - просто е спокоен и щастлив.
Ние гоним по 50, някои изобщо неизпълними на даден етап, робуваме на вещи, кредити и т.н., което ни нерви и стресира, трудно се задоволяваме с постигнатото, задръстени сме и пропускаме да се порадваме на малките успехи и елементарните неща = нещастни.

Специално тренираме за да можем на въпроса "Как си?, с усмивка да излъжем позитивно - "Fine, Thank you".
А той - просто и искрено: - "Добре съм, на мен колко ми трябва - 1, 2, 3... (ежедневно достижими цели)". И не си го измислям - истинска случка споделям, а смисълът...
Който както го види.
Linux-Code - специалист
kalpev написа:
Linux-Code написа:
Защото, нали точно сборът на грешките, които правим наричаме с красивото словосъчетание - трупане на опит.
Дерзай, :thumbs:
Много правилно изказване - учим се от грешките си. :)
ДядоСач написа:
Здрасти и добре дошъл . CPU 486 DX2 RAM-памет 8 MB - мисля , че беше с копроцесор - първият ми комп ! Великолепни времена и 12-часови маратони на "Duke nukem3d" :supz: .
Аз след Правеца16 минах първо на 386SX и после на 486 но DX4 пак с 8 MB RAM - да точно така бяха дъната, с допълнителен копроцесор. Всъщност 386 цокълът беше празен, че после добявях копроцесор за да може тогавашния Windows 3,11 по добре да върви, понеже беше с 4 MB RAM. Иначе 486-цата като го взех, на дъното си имаше добаве копроцесор Waitek. За онези години тия машинки бяха голяма работа и много скъпи. Сега една такава машинка, става да и сложиш някаква олекотена Linux-дистрибуция, без графичен режим, само команден промпт и да го настройш за рутер Firewall и с DNS да рутира мрежа.
8180 написа:
Linux-Code написа:
робуваме на вещи, кредити и т.н., което ни нерви и стресира, трудно се задоволяваме с постигнатото, задръстени сме и пропускаме да се порадваме на малките успехи и елементарните неща = нещастни.
Тук си много прав - буквално сме заробени да робуваме на всичко което ни заобикаля, което води до стрес и от там удря в здравето. А трябва да се радваме на малките неща, това много малко хора го знаят. Хора които не се задоволяват с малко - те ще искат все повече и повече и никога няма да бъдат задоволени. За това трябва да се ценят малките неща, в днешно време много малко млади хора го осъзнават. Човек не оцени ли малките неща, той никога няма да може да оцени и големите неща.

Тема "Приятно ми е, здравейте всички" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: