Десулфатизатор за акумулатор 67 мнения

[pansim]

Това от линка по-горе, само като видях че работи еднакво добре и с 1а/ч и с 200а/ч, и ми се изпари доверието към него като сериозно изделие.
И постоянното повтаряне военна техника, за военни цели...реклама и нищо повече

[jojovr]

Не е точно така.
Няколко различни устройства са!
Едното е за малки акумулатори (за мотори и UPS) със заряден ток до 1А.
Другото е за автомобилни акумулатори със заряден ток до 6А.
Има и трето за още по-големи акумулатори.
Има и други, като зарядно-стартови станции, устройства за тягови акумулатори и др.
За различните цели има различни устройства.

[П. Петков]

Идея за най-проста схема за десулфатизация:
Стандартен електронен комутатор за индукционна запалителна система.
Стандартна запалителна бобина.
Източник на захранване 12V, 5-10А.
Стандартна, автомобилна запалителна свещ.
Електронният комутатор се управлява от ниско, изправено напрежение с мрежова честота (100Hz).
Свещта се закрепва към положителния полюс на акумулатора (искровият разряд се осъществява не спрямо маса, а към положителния електрод).
Тъй като при стандартните, автотрансформаторни запалителни бобини с отворен магнитопровод сфазирането е такова, че при искров разряд на свещите се подава импулс с отрицателна спрямо маса полярност, то захранването на бобината трябва да се направи обратно, а именно, общият извод между първичната и вторична намотки да е към +12V, а изводът, към който нормално се подава +12V, да отива към комутиращия транзистор (или към чукчето и наковалнята при електромеханичните комутатори).
По този начин през акумулатора ще започне заряден процес с малък, импулсен заряден ток от източник на високо напрежение.
Разбира се, минусът на акумулаторът и минусът на захранващия източник трябва да се обединят.
Възможно е захранващият източник да отпадне, като акумулаторът сам захранва десулфатизатора, но тогава трябва да се предвиди захранващ L-C филтър за електронния комутатор. При това ще има процес както на заряд, така и на дълбок разряд, като разбира се енергийният баланс за акумулатора ще е отрицателен.

Ще напомня, че високото напрежение на празен ход на запалителните системи достига 26kV. При разряд в цилиндър с нормална компресия и бензиново-въздушна запалима смес, напрежението на електрода на свещта е не повече от 700-800V (крива - закон на Пашен при електрически пробив в газова среда https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0 ... 0%BD%D0%B0).

[dyaneff]

При 700-800 волта при горивовъздушна смес компресирана в цилиндър на ДВГ, не можеш да получиш искра достатъчна за запалване на сместа.

[alien]

нищо няма да стане според мен
иска си ток
а бобина от кола не дава такъв, само напрежение, което в случая не е нужно да е чак толкова високо
25-50 волта импулси са достатъчни, но да имат ток

[П. Петков]

При 700-800 волта при горивовъздушна смес компримирана в цилиндър на ДВГ, не можеш да получиш искра, достатъчна за запалване на сместа.

Мерено е! Разбира се меренето е доста условно, поради наличието на входни, паразитни капацитети на измервателните уреди, които "гълтат" част от енергията на искрата. При едно такова мерене си замина една сонда на HP1740, въпреки защитните ценери, сложени допълнително на входа. Енергията на искрата при ВЕЗС и нискоомни бобини с отворен магнитопровод е 120mJ. Като не става въпрос за кондензаторни ЗС, където времетраенето на искрата е микросекунди. Що се отнася до тока, то той не е редуциращ заряден ток, а такъв, който действа продължително и деструктивно на образуваните при сулфатизацията кристали.
При сулфатизирал акумулатор вътрешното му съпротивление е много високо и не само, че не може да се получи голям разряден ток, но и зарядният е много малък, колкото и да ни се иска да го повишим.

[dyaneff]

Прикачен файл:

secondary_ignition.png (9.26 KиБ) Видяна 3521 пъти

за такава осцилограма говорим ?

[П. Петков]

Да, тази е диаграмата, въпреки че в действителност е с обратна полярност, освен ако входът на скопа не е инвертиран.
Тази ми прилича на разряд през искрова междина при атмосферно налягане, но може и да бъркам , защото спомените ми са отпреди тридесет и кусур години, когато доайен в автомобилната електроника беше Ненко Кунев.
Времето от -3ms до 0 е времето за натрупване на енергията в бобината, тоест през този интервал високоволтовият транзистор е отпушен. А защо абсцисата е така индикирана? С нула в средата?

[lz1wvm]

Темата е Десулфатизатор за акумулатор

Да, тази е диаграмата, въпреки че в действителност е с обратна полярност, освен ако входът на скопа не е инвертиран.
Тази ми прилича на разряд през искрова междина при атмосферно налягане, но може и да бъркам , защото спомените ми са отпреди тридесет и кусур години, когато доайен в автомобилната електроника беше Ненко Кунев.
Времето от -3ms до 0 е времето за натрупване на енергията в бобината, тоест през този интервал високоволтовият транзистор е отпушен. А защо абсцисата е така индикирана? С нула в средата?

....

[П. Петков]

Има едно понятие, което се нарича асоциативно мислене. Основата му е именно в съзнателно отклонение от стандартните теми и процедури с цел решаване на иначе нерешими проблеми. Това изключително много помага в творческия процес, особено при търсене на нестандартни решения. Сещам се за три класически примери:
Единият е за Хенри Форд, който при автоматизацията на конвейерното си производство се е препънал в проблем, свързан с производството на автомобилните стъкла. До този момент стъклото се е варяло в гърнета и процесът е бил дискретен, което не е отговаряло на неговата концепция за непрекъснатост на производството. Та легендата разказва, че той събрал най-добрите специалисти по производство на стъкло, но те така и не отишли по-далеч от гърнетата. Тогава Форд ги "изгонил" и повикал хора, които нищо не разбирали от стъкло, но били достатъчно технически грамотни и с изключително иновативно мислене. В резултат била създадена технологията за непрекъснато леене на стъкло.

Вторият пример е по-малко известен и е свързан с намиране на решение за елиминиране отката при удар с обикновен чук в условията на безтегловност. (Не само руските, но и американските космически апарати понякога се нуждаят от удари с чук, като пример в това отношение е един от ремонтите на Хъбъл в една от мисиите за компенсиране аберацията на огледалото.) Та този откат създава допълнителен "импулс на движение" на чука (количество на движениe - mV) в посока обратна на удара, което може да създаде непредвидени и непланирани проблеми в ограниченото оперативно пространство на кораба, на иначе безкрайния и необятен околен космос. За самите космонавтите проблем има само извън кораба, където просто могат да бъдат ударени по скафандрите от отката, но за близко разположената апаратура и детайли, този откат може да е фатален. Руснаците са го решили изключително елегантно - направили са чуковете кухи, като във вътрешността им се движат масивни сачми с маса може би равна на тази на чука и дръжката. Ефектът е, че след първоначалния удар следва откат, който веднага се компенсира от последващия втори удар на сачмата във вътрешността на чука. Като решение е гениално, но един обикновен производител на чукове с традиционно мислене никога не би прекрачил догмата, че чукът може и да не е едно цяло, масивно и неделимо тяло.

Третият случай е известен с усилията на британското адмиралтейство да намери противодействие на торпедните атаки на германските подводници. Бил създаден brain storm център, като изрично условие към участниците било да могат да се обсъждат всякакви идеи на всички хора, като не трябва да се осмиват предложенията, колкото и нелепи и налудничави да са те. Спечелило предложението на един счетоводител, който предложил екипажът да се подрежда на борда на палубата от страната на атаката като... духа с уста и по този начин отклонява торпедото. В резултат била създадена елегантна система за защита, която се състояла в барботиране на въздух в непосредствена близост до кораба и по този начин се променяла плътността на водата, което довеждало до "пропадане" на носовата част на торпедата и промяна на курса им в посока надолу. Вероятно торпедата тогава не са имали активни, инерционни системи за поддържане на курса.
Дали това е вярно - не знам, но е любопитно и забавно!

Освен тези има и други примери, като блестящото и нетрадиционно решение за извеждане на височината на платото на въздушните далекопроводи от централата на язовира Хувър, която е на дъното на колорадския каньон. Опорните стълбове на тези далекопроводи са на самите ръбове на каньона и са... наклонен на 45 градуса!!!http://www.history.com/topics/hoover-dam Стълбовете ясно се виждат вляво и вдясно на снимката. Точно по средата на язовирната стена, между четирите кули на които има два часовника, минава и границата между Невада и Аризона. При строежа на язовира, там за първи път е била "конструирана" от самите строители и предпазната каска, направена от... две бейзболни шапки поставени една върху друга и с противоположно сложени козирки, които са били слепени една към друга с... асфалт!

Друг пример е как се прави връзка между два кръстосващи се далекопроводи:
Връзката е направена не при опорните стълбове, а в междустълбието, или в "коремите" на далекопроводите, като просто са пуснати три вертикални проводници от по-високия към по-ниско разположения, което е най-простото решение и при това се постига много добра ветроустойчивост и защита срещу вибрации (Гасители на вибрации няма!).

Та затова строгото, непреклонно и неумолимо изискване - във форума винаги да се пише непременно и само по темата не винаги е полезно, градивно и съзидателно. Творческият процес е енигма и не се побира в прангите на традиционализма, ортодоксалността и консерватизма.
Творческото мислене изисква неограничено умствено пространство, разностранен опит, отсъствие на всякакви ментални ограничения и изключва свиването в сиромашията на една скромна по размери и с големи интелектуални претенции боксониера.
Не е случайност съществуването на клишето: "Полет на мисълта!"