Както всички други сензори. Сравняваш показанията му спрямо референтен термометър и записваш отклонения при 0 и 30 градуса (примерно). После правиш корекции. И тъй като истински референтен термометър е трудно да се открие трябва да търсиш нещо на което да имаш вяра и да го избереш за референтен. За тия цели съм ползвал термометър за температура (детски, инфрачервен) който може да мери от 0 до 100 градуса и са му дадени отклоненията в различните диапазони.
По аналогичен начин за влажността, но не с термометър, а със соли. Едната може да е обикновена готварска сол (натриев хлорид, 75% влажност), другата магнезиев хлорид (33%). В интернет има информация какъв е процеса. Само да наблегна, че за тая част е изключително влажно контейнера в който е сензора да е херметически затворен. И най-малката пролука пречи да се стабилизира влажността.
На по-лъскавите им сензори има вградени в библиотеката корекции (примерно BME680). В по-базовите като BME280 май нямаше. Там се добавят няколко сметки по данните идващи от сензора.
Иначе самият сензор си идва уж калибриран от фабриката. Всеки BME280 има записани калибровъчни данни от производителят в него. Повечето драйвери ги четат и ги използват за корекции на суровите данни идващи от сензора. Реално потребителят суровите данни не ги вижда, а вижда данните след като са коригиране.
След няколко ЛС-та с torbalan се оказа, че неговите работят доста добре без калибриране. Има вариант при мен да са проблемите, защото ги запоявам тези сензори. Колкото и да се старая да следвам процедурите по документацията за тая работа най-вероятно има разминавания и предполагам, че ги прегрявам. Но дори и без запояване - в момента в който ги сложиш в кутия калибрирането става нужна, защото околните компоненти качват температурата с малко или много. С капак и без капак на кутията в която седяха сензорите разликите по спомени бяха 3-4 градуса. При няколкото AQ монитора които съм разглобил бяха доста очевадни опитите да се изолира сензора от влиянието на другите компоненти.
По аналогичен начин за влажността, но не с термометър, а със соли. Едната може да е обикновена готварска сол (натриев хлорид, 75% влажност), другата магнезиев хлорид (33%). В интернет има информация какъв е процеса. Само да наблегна, че за тая част е изключително влажно контейнера в който е сензора да е херметически затворен. И най-малката пролука пречи да се стабилизира влажността.
На по-лъскавите им сензори има вградени в библиотеката корекции (примерно BME680). В по-базовите като BME280 май нямаше. Там се добавят няколко сметки по данните идващи от сензора.
Иначе самият сензор си идва уж калибриран от фабриката. Всеки BME280 има записани калибровъчни данни от производителят в него. Повечето драйвери ги четат и ги използват за корекции на суровите данни идващи от сензора. Реално потребителят суровите данни не ги вижда, а вижда данните след като са коригиране.
След няколко ЛС-та с torbalan се оказа, че неговите работят доста добре без калибриране. Има вариант при мен да са проблемите, защото ги запоявам тези сензори. Колкото и да се старая да следвам процедурите по документацията за тая работа най-вероятно има разминавания и предполагам, че ги прегрявам. Но дори и без запояване - в момента в който ги сложиш в кутия калибрирането става нужна, защото околните компоненти качват температурата с малко или много. С капак и без капак на кутията в която седяха сензорите разликите по спомени бяха 3-4 градуса. При няколкото AQ монитора които съм разглобил бяха доста очевадни опитите да се изолира сензора от влиянието на другите компоненти.
