LED BULB как се намалява напрежението, моля за отговор-благодаря 79 мнения

[kozl]

Много неща си ги караш на догадки с елементарни познания. Затова ще ти кажа само с няколко думи.
1. За да свети с пълна мощност един едноватовсветодиод много лесно се смята максималния ток през него. 1ват: 2,2в=450ма. Това ако с за напрежение 2,2волта. Ако е за друго напрежение съответно тока е друг.
2. Тук гасящ кондензатор няма. Гасящ кондензатор се връзва във веригите на комутация на индуктивни товари с цел да се намали/елиминира искренето на контактите. Като пример мога да ти дам кондензатора в веригата чукче-бобина в делко на автомобил. В тази схема и в схемата на поялника кондензатора се ползва като резистор. По горе Хидразин е дал формулата за изчисление на неговото съпротивление. Предимството на използване на кондензатор вместо съпротивление е че кондензатора не грее. Тоест, ако във схемата сложим вместо кондензатор съпротивление, то отделената мощност върху него ще е 220в*0,07а=15,4вата. Тоест тази топлина ще е загуба, докато при ползването на кондензатор тя ще е почти 0. Този вариант се ползва само при малки токове, защото иначе кондензаторите стават големи, скъпи и обемисти. При по големи токове се ползват импулсни преубразователи които са с високо кпд.

Елементарни познания в твоя стил. Направил съм доста работещи схеми с гасящ кондензатор - работещи и с елементарни познания.
1. Правиш ли разлика м-у ефективен и максимален?
2. Съвпадение на наименования гасящ. Кондензатора не се ползва като резистор, а като кондензатор при поменлив ток, за което писах вече. Формулата е за еквивалентно съпротивление на гасящ кондензатор съпоставено с резистор, но това не прави кондензатора резистор. Това не означава, че това е съпротивлението на кондензатора. Кондензаторът и той е реален елемент има и съпротивление и и съответно грее. Е то в инженерните похвати относително малките величини се пренебрегват, но ги има.

Този вариант се ползва само при малки токове, защото иначе кондензаторите стават големи, скъпи и обемисти. При по големи токове се ползват импулсни преубразователи които са с високо кпд.

А при висока честота какъв ще е размера на гасящия кондензатор? Точно импулсните преобразуватели се основават на принципа инвертиране от ниска към висока честота, което води до употреба на по малки индуктивности и капацитети.

Ето и LED крушка "миньoнка" по карантия, видно без ценер:

Прикачен файл:

[hidrazin]

Ето и LED крушка "миньoнка" по карантия, видно без ценер:

Видимо и без електролитен кондензатор за изглаждане пулсациите след Грец-а.
Ако го няма тоя електролитен кондензатор (а е добре да го има) и ценера не е необходим.
При прекъсване на някой LED диод нищо няма да се случи. Просто ще спре да свети.
Не така е ако има електролитен кондензатор за филтриране на пулсациите и често за ниско напрежение.
Тогава при прекъсване на някой LED диод или ще се "подуе" или по-вероятно ще гръмне.
Точно това ми се случи с една ламба преди години.
Така ГРЪМНА че прозрачната, пластмасова капачка ми откърти парче от мазилата на тавана - е, парче колкото 2 стотинки.
А вместо мазилката на тавана можеше да е нечие око...

Прикачен файл:

Гърмяща ламБа.jpg (50.44 KиБ) Видяна 495 пъти

[hidrazin]

Ако намеря клипа за "вечните" LED ламБи ще го пусна тук.

Обещанието си е обещание. Изпълнено!

Да де качествените, но не 5пъти по слаб ток.

Е да кажем 4-пъти по-малък ток. Че и доста по-малък от 4-пъти....
Сделката между Philips и шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум - министър-председател и вицепрезидент на Обединените арабски емирства, както и емир на Дубай.
Поръчал си е LED ламБи само и единствено за ОАЕ и дето трябва да са вечни - 15 години живот или 150 000 часа работа.
Клипа е интересен и може много да се научи за LED ламБите - основно защо "горят" често, защо живота им е сравнително кратък, защо не са толкова ефективни и ... защо са масово евтини.
Последното е най-интересното... Приятно гледане.





Оня ден, от любопитство се сдобих с няколко ламБи от серията за арабелите. По-новата серия. (клипа е от преди няколко години)
За сега нямам отзиви - все още са си в кутийките и не съм ги слагал. Скоро, кога ме пусне мързела...

Прикачен файл:

Прикачен файл:

P.S. Заявените 806 лумена за 7 вата са много, много добре като ефективност.
А дано.

[B0bi]

Когато не светят през ценера тече целия ток който може да пропусне кондензатора.

Това изобщо не е така. През ценера не тече ток докато напрежението на изводите му не надвиши 16V. Тече през С2 зареждайки го. След достигане на 14V, светодиодите би трябвало да се отпушат и през тях да протече ток. R3 е компенсиращ. Върху него пада разликата над 16V.
За кондензатора в луминисцентните лампи също не съм съгласен, че е там само за поподобряване на косиноса. В предприятия с много луминисцентни лампи слагахме точно голям дросел в компенсиращите уредби.

[ivanovbg]

Това с дълговечността е много относително. Преди повече от 8 години затворих част от коридора на първия етаж към стълбището. Получи се помещение 1,5х1,3 без никаква светлина с по една врата на стена, като едната е на тоалетната. Осветява се от една луничка 4 вата по спомен, която не се гаси, само като спират тока де, щот и ключ не монтирах. Марка не помня, взех я от практикер на промоция и още не съм я сменял.
По същото време монтирах на стълбището 3 бр. 12 ватови плафони с микровълнови датчици. Само на един миналата година умряха два диода които укъсих и продължава да си свети без проблем.

В същото време в кухнята съм с полилей с лунички и почти всяка година гори по някоя, изключая тези на абсорбатора. Оригиналните бяха с нажежаема жичка и ги смених с лед 4ватови. И те не са мръднали.

Та май важното е охлаждането на диодите. Полилея в кухнята е с метални чашки на луничките и оттам явно се получава прегряване. Сега ги пипах и са значително по топли от тази в коридора и абсорбатора.

[kozl]

Понеже не съм на ти с английския та коментара не си го преведох.
Но схемата с МОС и NPN и двата ценера според мен ще удължи времето на светене на светодиодите, като удължи протичането на ток през светодиодите по време на полупериода на 50 Hz мрежово захранване. Аз това го съпоставих с коефициента на запълване при ШИМ модулацията и за това използвах такова наименование. Кое е правилно в случая

И понеже вече имам натрупани, неработещи около 50 тина евтини, тук там и по скъпи LED крушки, то масовият дефект е прекъснал светодиод. Някои напълно прекъснали, други пускат някъкъв ток и крушката едвам свети.
Повечето крушки са с електронни драйвери без буферен (филтриращ) кондензатор.
Почнах да ги рециклирам с донор светодиод от дефектирала крушка. Но нямам статистика, за да установя само един ли е пътника или и останалите чакат на опашката.

[Lisko]

от алито

[hidrazin]

Когато не светят през ценера тече целия ток който може да пропусне кондензатора.

Това изобщо не е така. През ценера не тече ток докато напрежението на изводите му не надвиши 16V. Тече през С2 зареждайки го. След достигане на 14V, светодиодите би трябвало да се отпушат и през тях да протече ток. R3 е компенсиращ. Върху него пада разликата над 16V.
За кондензатора в луминисцентните лампи също не съм съгласен, че е там само за поподобряване на косиноса. В предприятия с много луминисцентни лампи слагахме точно голям дросел в компенсиращите уредби.

Как успя да напишеш пост с толкова много и само грешни неща?
1. Става дума за клипа когато оня не е включил светодиодите - за това пита kozl. какъв ще е тока през ценера.
Когато светодиодите ги няма (изключени са) токът през ценера ще е максималния и е ограничен само от реактивното съпротивление на кондензатора С1 и резистора 10 ома 2 вата.
При кондензатор от 1uF в дадената схема, реактивното му съпротивление ще е 3 183 ома или около 3,2 килоома.
Когато светодиодите ги няма (изключени са) напрежението върху ценера ВИНАГИ ще е над онези 16V (напрежението му на стабилизация).
Ако обаче включим светодиоди с общо работно напрежение малко под онези 16V , то напрежението върху ценера НИКОГА няма да достигне напрежението му на стабилизация.
Демек през него практически токът ще е около нулата.
2. Не знам какво точно си правил из онези предприятия ама там нищо не си разбрал.
Тоя голям дросел в уредбите се нарича реактор за компенсиране на реактивната енергия.
Слага се в уредбите на предприятията и се включва САМО нощем, когато не работят. Защо?
Защото захранващите линии вкарват капацитивна реактивна енергия - действат като кондензатор. Особено пък кабелите за 20kV
Колкото по-дълъг и дебел кабел, толкова по-голям кондензатор. А реактивната енергия се заплаща.
Примерно индуктивна реактивна енергия е 1 стотинка а капацитивната реактивна енергия е 11 стотинки.
И обратно - когато предприятията работят, те правят обикновено те правят индуктивна реактивна енергия.
Компенсира се с ККУ - комплектни кондензаторни уредби.
Малко четиво за самообразование и обща култура - ЦЪЪЪК.

[B0bi]

Поработил съм над доста ККУ-та Първото "К" е от "кондензаторно" ... Включват се стъпково автоматично при повишаване на косинуса в "минус" (типично, когато има електродвигатели). Когато товарът е капацитивен (много луминисцентно осветление, компютри ...), се монтира точно дросел. На вид е като трифазен трансформатор.
Знам ги реакторите много добре. Представляват обикновено шини навити на дистанционери-изолотори на "охльов". Предназначението им ... не е по темата.
За клипа ... Пропуснал съм, че осъждате изобщо клип. Говорех по схемата от темата. Ще го изгледам и ще се извиня за недоразумението.

[hidrazin]

Когато товарът е капацитивен (много луминисцентно осветление, компютри ...), се монтира точно дросел. На вид е като трифазен трансформатор.

Продължаваш да спориш за неща които не са ти много ясни.
За да работи една луминесцентна лампа (например пура) обикновено и трябва баласт.
Баластът може да бъде класически - дросел както съм показал на схемата. Та тоя дросел вкарва индуктивна енергия и за да бъде компенсирана се слага кондензатор.
Същия оня който съм оградил на схемата.
Баластът може да бъде и електронен - както в по-новите луминесцентни тела. А електронния баласт има в него кондензатори.
А кондензаторите внасят реактивна енергия и тя се компенсира с реактор. Не дросел.
И двете много си приличат - и двете имат сравнително голяма индуктивност но се използват за различни цели и имат разлики...
Да, компютърните захранвания, енергоспестяващите ламБи, инверторните климатици, импулсни захранвания ... внасят капацитивна енергия.
По тая причина в "марковите" и скъпи захранвания, както и в част от климатиците се монтират PFC - Power Factor Correction.
В компютърните захранвания си е баш само една индуктивност с магнитопровод.
В климатиците пак същото но управляемо от сложна и скъпа схема.
Тааа... прави разлика за КАКВО точно луминесцентно осветление става дума...