Реле за време ЕРВЦ–С1 - схема? 30 мнения

[gogo7777]

Преди доста време се бях амбицирал да си направя пункшвайц по тази принципна схема, но си остана само като амбиция.
Вместо бутона може да се сложи таймер.....примерно с 555 и транзистор или реле.

Само като идея. Инак не бих се осмилил да ти давам акъл, точно пък на тебе.

Прикачен файл:

Силов Контактор.JPG (13.64 KиБ) Видяна 2371 пъти

[П. Петков]

Преди доста време се бях амбицирал да си направя пунктшвайс по тази принципна схема, но си остана само като амбиция.
Вместо бутона, може да се сложи таймер...примерно с 555 и транзистор или реле. Само като идея.

Схемата е работоспособна, но не и на вторичната намотка, където токовете са много големи. Говорим за стотици ампери.
Проблем е и ниското напрежение на вторичната – няколко волта.
Освен това, през резистора, който е последователно на бутона, текат променливи токове, отпушващи антипаралелните тиристори. Резисторът е нискоомен 50–100 Ohm и ограничава гейтовите токове само в момента на отпушване. След отпушване на сътветния тиристор, още в началото на синусоида, през резистора ток вече не тече, защто е шунтиран от този отпушен тиристор. Вместо галваничен контакт, там транзистор или 555 не могат да се сложат, освен ако не са в диагонала на "Грец" и имат самостоятелно, галванично развързано от контура на тиристорите захранване. При това, в случай на "отворен" тиристорен ключ, напрежението, приложено към контакта, е равно на мрежовото, макар и подадено през първичната намотка на трафа. Жална му майка на този транзистор!
Резисторите, паралелни на диодите, увеличават устойчивостта на тиристорите срещу dU/dt, което при синусоидално захранване 50 Hz не е проблем и са излишни.

Колегата MamaMy Ви е дал тази схема, която е същата, но е начертана по–разбираемо.

Прикачен файл:

post-16103-025396600 1327419244 (1).jpg (30.62 KиБ) Видяна 2301 пъти

Недостатъкът й е, че не осигурява четен брой полупериоди и включването не е еднополярно. Такава схема може да управлява трансформатор на първичната намотка, само ако е изчислен да работи с индукция много по–ниска от тази на насищане на магнитпрвода. При такова "асинхрнно" включване той често ще "изръмжава". Ако работната индукция е близо до насищането, максималнотоковата защита ще сработва гарантирано.
P.S.
Хидра, един колега и приятел купи подобно китайско управление и ми каза, че с него е изгорил много предпазители. След това си е направил самостоятелно управление на гореописания принцип плюс фазово регулиране на захранването. Аз обаче мисля, че тъй като процесът е почти "адиабатичен", фазовото регулиране е излишно, при условие че времето за работа може да се скъси до един или няколко пълни периоди.

[hidrazin]

Хидра, един колега и приятел купи подобно китайско управление и ми каза, че с него е изгорил много предпазители. След това си е направил самостоятелно управление на гореописания принцип плюс фазово регулиране на захранването. Аз обаче мисля, че тъй като процесът е почти "адиабатичен", фазовото регулиране е излишно, при условие че времето за работа може да се скъси до един или няколко пълни периоди.

Е, изгорил много бушони ... Ми да беше сложил автоматични бре.
Китаеца предлага нещо готово, нещо евтино, нещо лесно за "вграждане"...
За това в червеното - НАПЪЛНО СЪГЛАСЕН. Най-добре си е да се регулира броя на пълните периоди.
Но ако беше погледнал какво съм писал - стъпка 20ms което си е един пълен период.
Демек ако му сложиш връткята на МАХ като мощност и играеш само с времето би трябвало да имаш възможност за промяна от 1 до 50 пълни периода.
Лошото е че е ограничено до 50 пълни периода или 1 секунда.
Но пък за траф от микровълнова и заваряване на "ламаринки" за литиеви батерийки е напълно достатъчно.
Просто ако се наканя да го сглобя, ще е добре да му пусна един осцилоскоп за да видя какво се случва - кога "пали" в различните комбинации и какво става с трафа.
ДОПЪЛНЕНИЕ: - Тук-там видях отрицателни мнения.
Основно че някои са получили модула е дефектен/бракуван симистор. Те тогава и горят бАшони...
Все пак симистор BTA100-800B струва някой лев.
Па той китаеца продава всичкото за някакви си 25 кинта...

P.S. Винаги е удоволствие човек да си побъбри с теб.

[ivanovbg]

Проблема с насищането много лесно се решава с включването на кондензатор и съпротивление в паралел на първичната на трафа без сложните схеми за изключване.

[П. Петков]

Проблема с насищането много лесно се решава с включването на кондензатор и съпротивление в паралел на първичната на трафа без сложните схеми за изключване.

Включването на кондензатор паралелно на трафа не променя с нищо подмагнитването. Единствено подобрява косинус ф на комплексния товар за източника. Резисторът само ограничава при включване ударния капацитивен ток.
Преди много време един колега и приятел имаше проблем във ведомствената подстанция с радомирската инсталация за компенсация на реактивната енергия – ККУ, която нямаше документация. От добра воля, един месец свалях схема, правех документация, ремонт и настройки на електронния блок – РАРМЕ.
https://dox.abv.bg/download?id=52a31f607d#
Всичко тръгна но:
Известно е, че компенсирането на индуктивния, реактивен ток се прави най–често на вторичната на неголемите разпределителни трансформатори с превключваеми, трифазни кондезаторни батерии, свързани в триъгълник – 220uF. Този капацитивен ток, заедно с индуктивните на товарите се привеждат към първичната и така се получава обща компенсация за захранването. Това обаче не компенсира индуктивния подмагнитващ ток и при ненатоварен траф (Нощно време) силно се влошава косинус ф. Автматиката за компенсацията следи само вторичното напрежение и вторичните токове и хабер си няма за подмагнитването. При трансформатр 1000kVA токът на празен ход не е малък, а глобите за лош ксинус са съществени.
С този колега умувахме как да решим проблема и накрая измъдрихме следната глупост: Техниците вързаха втория, резервен високоволтов кабел към трафа, а другият му край, който стигаше да подстанцията остана да виси. Тъй като разстоянието до захранващата подстанция е голямо, неговият капацитет компесираше подмагнитващия. С други думи, получи се трифазен, високоволтов кондензатор.
Сиромах човек жив дявол!

P.S.
За комуто е интересно мога да кача и схемите, ама надали!

[П. Петков]

Хидра, един колега и приятел купи подобно китайско управление и ми каза, че с него е изгорил много предпазители. След това си е направил самостоятелно управление на гореописания принцип плюс фазово регулиране на захранването. Аз обаче мисля, че тъй като процесът е почти "адиабатичен", фазовото регулиране е излишно, при условие че времето за работа може да се скъси до един или няколко пълни периоди.

Е, изгорил много бушони ... Ми да беше сложил автоматични бре!
Китаеца предлага нещо готово, нещо евтино, нещо лесно за "вграждане"...(апосиопеза)
За това в червеното - НАПЪЛНО СЪГЛАСЕН. Най-добре си е да се регулира броя на пълните периоди.
Но, ако беше погледнал какво съм писал - стъпка 20ms което си е един пълен период.
Демек ако му сложиш връткята на МАХ като мощност и играеш само с времето би трябвало да имаш възможност за промяна от 1 до 50 пълни периода.
Лошото е че е ограничено до 50 пълни периода или 1 секунда.
Но пък за траф от микровълнова и заваряване на "ламаринки" за литиеви батерийки е напълно достатъчно.
Просто ако се наканя да го сглобя, ще е добре да му пусна един осцилоскоп за да видя какво се случва - кога "пали" в различните комбинации и какво става с трафа.
ДОПЪЛНЕНИЕ: - Тук-там видях отрицателни мнения.
Основно че някои са получили модула е дефектен/бракуван симистор. Те тогава и горят бАшони...
Все пак симистор BTA100-800B струва някой лев.
Па той китаеца продава всичкото за някакви си 25 кинта...

P.S. Винаги е удоволствие човек да си побъбри с теб.

Хидра, как да сложи автоматични, като в каталога на Шнайдер пише, че след третото късо, термоелектромагнитият трябва да се смени!
Освен това има големи толерансни разлики между граничните токове – Int и It (За нерегулируемите – !,15 и съответно – !,45). От последното следва, че и електромагнитната, която ще изключи, трябва да е буква "В" и "на късмет" е на какво ще попаднеш. Вярно, че за винтовите граничните са 1,3 & 1,6, ама "тънки жички за бушони – ракордеман"– бол! Вместо кварцов пясък става и този, препикан от кучетата в детските площадки.

P.S.
"Но, ако беше погледнал какво съм писал - стъпка 20ms което си е един пълен период."
Погледнал съм и имам един плах, асоциативно–страничен въпрос: "Може ли един безочлив човек да има виждане?"

[ivanovbg]

Проблема с насищането много лесно се решава с включването на кондензатор и съпротивление в паралел на първичната на трафа без сложните схеми за изключване.

Включването на кондензатор паралелно на трафа не променя с нищо подмагнитването. Единствено подобрява косинус ф на комплексния товар за източника. Резисторът само ограничава при включване ударния капацитивен ток.
Преди много време един колега и приятел имаше проблем във ведомствената подстанция с радомирската инсталация за компенсация на реактивната енергия – ККУ, която нямаше документация. От добра воля, един месец свалях схема, правех документация, ремонт и настройки на електронния блок – РАРМЕ.
https://dox.abv.bg/download?id=52a31f607d#
Всичко тръгна но:
Известно е, че компенсирането на индуктивния, реактивен ток се прави най–често на вторичната на неголемите разпределителни трансформатори с превключваеми, трифазни кондезаторни батерии, свързани в триъгълник – 220uF. Този капацитивен ток, заедно с индуктивните на товарите се привеждат към първичната и така се получава обща компенсация за захранването. Това обаче не компенсира индуктивния подмагнитващ ток и при ненатоварен траф (Нощно време) силно се влошава косинус ф. Автматиката за компенсацията следи само вторичното напрежение и вторичните токове и хабер си няма за подмагнитването. При трансформатр 1000kVA токът на празен ход не малък, а глобите за лош ксинус са съществени.
С този колега умувахме как да решим проблема и накрая измъдрихме следната глупост: Техниците вързаха втория, резервен високоволтов кабел към трафа, а другият му край, който стигаше да подстанцията остана да виси. Тъй като разстоянието до захранващата подстанция е голямо, неговият капацитет компесираше подмагнитващия. С други думи, получи се трифазен, високоволтов кондензатор.
Сиромах човек жив дявол!

P.S.
За комуто е интересно мога да кача и схемите, ама надали!

Нещо не ме разбра. Кондензатора и съпротивлението са постоянно свързани към трафа и при изключването трептящия кръг размагнитва магнитопровода. Малко подбор е нужен на кондензатора и съпротивлението в зависимост от мощността. Същия проблем имах с шнека на камината когато работеше на ЮПС. Моторчето по същество е трансформатор с навивка на късо. След неопределен брой ( 5-10-20 пъти) включвания пусковия ток задействаше защитата на ЮПС-а. Тема бях пуснал тук. Моторчето е от този тип https://thermvia.bg/produkt/motor-reduk ... 11-oborota , а ЮПС-а 800 ватов.

[П. Петков]

Нещо не ме разбра. Кондензатора и съпротивлението са постоянно свързани към трафа и при изключването трептящия кръг размагнитва магнитопровода. Малко подбор е нужен на кондензатора и съпротивлението в зависимост от мощността. Същия проблем имах с шнека на камината когато работеше на ЮПС. Моторчето по същество е трансформатор с навивка на късо. След неопределен брой ( 5-10-20 пъти) включвания пусковия ток задействаше защитата на ЮПС-а. Тема бях пуснал тук. Моторчето е от този тип https://thermvia.bg/produkt/motor-reduk ... 11-oborota , а ЮПС-а 800 ватов.

За да се получи резонанс на токовете при такава индуктивност, кондензаторът трябва да е с размерите на трафа, а и резисторът силно влошава качествения фактор на кръга и процесът няма да е колебателен. След включване, резисторът трябва да се окъсява от автоматика, а таймер да го включва отново известно време след отпадане на захранването, като го подготвя за следващото включване, което е усложнение. При това, честотата на "швайсването" ще се намали съществено заради това време. За малки товари става, но за големи – не!

[ivanovbg]

При мен се получава така защото се командва шнека от реле. То изключва независимо от края на полупериода и остатъчната намагнитеност се натрупва. При тиристорно управление и малки токове не би трябвало да има този проблем защото тиристора се запушва при много ниски напрежение и остатъчната индукция в трафа е много малка. При големи токове дори и тази остатъчна индукция е висока въпреки малкото напрежение и се натрупва измествайки точката на насищане на магнитопровода. В един момент напрежението продължава да нараства, а магнитопровода е вече наситен. Тогава трафа престава да има индуктивно съпротивление и тока само от съпротивлението на намотката превишава максималния ток на предпазителя и той гори. Едно добавъчно съпротивление последователно на трафа би решило проблема.

[hidrazin]

Известно е, че компенсирането на индуктивния, реактивен ток се прави най–често на вторичната на неголемите разпределителни трансформатори с превключваеми, трифазни кондезаторни батерии, свързани в триъгълник

С този колега умувахме как да решим проблема и накрая измъдрихме следната глупост: Техниците вързаха втория, резервен високоволтов кабел към трафа, а другият му край, който стигаше да подстанцията остана да виси. Тъй като разстоянието до захранващата подстанция е голямо, неговият капацитет компесираше подмагнитващия. С други думи, получи се трифазен, високоволтов кондензатор.

Да, а компенсирането на капацитивния, реактивен ток се прави най–често на вторичната на неголемите трансформатори с включването на шунт-реактори (трифазни дросели).
Предполагам преди мнооого години по-голям проблем е била консумираната индуктивна енергия заради големия брой работещи предприятия с огромен брой електродвигатели.
Днешно време е обратното - основен проблем е върнатата капацитивна енергия. Производство и двигатели няма но пък има бол ВЕИ централи присъединени на 20kV и 110kW с "хубави" дълги кабели.
Както и инверторни климатици, импулсни захранвания...
И когато не работят ВЕИ-тата (примерно за фотоволтаиците когато няма слънце) кабелите генерират прилична капацитивна енергия която се връща в мрежата.
(само при мен без реактори бихме връщали средно около 200MVarh месечно в зависимост от сезона...)
И "законодателят" е взел мерки. Количеството използвана/отдадена реактивна енергия се заплаща от всички потребители и производители които са с предоставена електрическа мощност100 kW и повече.
НООООО...
- Цената на консумираната индуктивна енергия е 10% от цената на активната енергия.
- Цената на отдадената/върната капацитивна енергия е равна на цената на активната енергия.
Разликата е съществена. По тази причина много се отказват да компенсират индуктивната реактивна енергия.
Инвестицията е голяма, наказателната цена е малка и инвестицията се връща за много дълъг период от време.

P.S. С колегата си не сте измислили глупост а едно много добро решение - да използвате капацитета на "скучаещ" високоволтов кабел.