Предимства, недостатъци, цени, материали, планове, пасивни къщи и т.н.
Фло - специалист
profy написа:
Фло, много ти уважавам химическите становища, перфектни са.
Обаче вътрешна мазилка да носи основи, при това основи с каверни ???
Я вземи си изтрий този пост, ако този форум позволява това.
Вътрешната мазилка си носи себе си и според мен несполучливо ,заради вероятен компромис със състава.Пак казвам къщата е градена много професионално,довършването обаче ,в случая измазването е некачествено. Не може да има каверни и пропадане на основите като причина за пукнатините,тъй като основите са от видимо много як бутобетон със цяла етажна армирана плоча отгоре и за да мръдне зида би трябвало да поддаде ,провисне първо плочата под него.Аз бих препоръчал на колежката да се изкърти мазилката около цепнатините и измаже наново или да се монтира гипскартон по стените. За мен зидарията е впечатляващо майсторски изпълнена като качество .
Изображение
За сравнение,ето снимка със цепнатина от поддали основи!
veneta_123 - напреднал
Фло, много ми се иска да сте прав, обаче....

Диагоналната пукнатина, която минава през цялата стена (последната снимка от първия пост)е между две стаи и вече има процеп голям като монета от 10 ст., от който се вижда от едната стая в другата.

Отсрещната стена на същата стая (първа снимка от първи пост) също се напука по диагонал и за двете стени е характерно това, че напукването обхваща и двете страни на съответната стена и от двете страни нацепванията са абсолютно еднакви.
profy - специалист
Поствам това да внеса още малко яснота, за да успокоя Венета с ясни за нея описания, доводи и изводи,
защото нямам път към Хасково.

Първо нещо, което не е коментирано - къщата няма мазе, а за да няма мазе селска къща,
това значи безусловно, че има високи подпочвени води, и това се е знаело по време на строежа.
Затова къщата е с издигнати основи от север (улицата) около 20 см, от юг - 90 см.
А няма мазе, това е очевидно, защото иначе поне преди 25 години щеше да се говори за отводняване на
мазе, а не сега за пукнатини, и то върху вътрешни стени.
veneta_123 написа:
...Преди 6 години се появи първата пукнатина във вътрешна стена. Днес тя е 3-4 см. И вече има пролука към другата стая (снимка 5). С течение на тези години обаче пукнатини се появиха и по останалите стени на двете стаи източно изложение
Първа пукнатина във вътрешна стена до известна степен подкрепя хипотезата за здрави основи,
и също толкова хипотезата за наличие на каверни или за пропадане,
обаче и двете явления предизвикани от прекомерно наводняване на почвата под къщата.
Иначе пукнатини биха се появили първо на външни стени, така, както е на показаната снимка от друга тема.
Впрочем на тази снимка няма ни една спукана надлъжна тухла, пукнатината, да я нарека дискретна,
е по фугите, а не непрекъсната през тухлите.
Следователно пукнатини или липса на пукнатини през тухла не е никакъв критерий.

Обаче хипотезата за неподдали основи от бутобетон рухва от снимката на стълбището -
там основата е поддала и то сериозно.
А дали е навсякъде ? И дали е равномерно ? Това при констатация, че основите са здрави.

Всички хипотези са дефинирани пре предпоставка при много професионално изпълнение и без пестене на материал.
Не звучи достоверно професионален строител при евтини материали - варта по него време беше 1-2
стотинки килограма, да не може да си забърка качествен хоросанов разтвор.
Всички строители бяха наясно с лепилните качества на отлежалата гасена вар,
отлежаваше поне 3-4 месеца под вода.
А външният вид на варосана мазилка по никакъв начин не може да даде информация за качеството на хоросана;
аз по-далеч от гранулометрията на пясъка не стигам.
Обаче не бива да се приема, че всичко е изпълнено както трябва.
Ами ако е на принципа на минималната достатъчност,
или с професионална (само)увереност : тази опасност с еди какво си ще бъде елиминирана ?
Примерно - високите води с вдигане на нивото на кота първи етаж над нивото на терена;
дъждовните води - с добро отвеждане на стока; теренните води с тротоар около къщата.

По-подробно да разгледаме физическия модел на пропадане.

Отново се връщам към "първа пукнатина във вътрешна стена".
Какво може да поддаде ?
Ами това, което е под стената.
Ами какво е под стената ?
А коя стена ?
Ами първо вътрешните, а после и външните.

Къщата е строена от професионален строител, предполагам, че вътрешните стени със сигурност са върху
основи, но значително по-плитки от външните основи.
Предполагам, но няма нито един аргумент, подкрепящ тази хипотеза.
Красивата подредба на тухлите не е аргумент.
Грубата вътрешна мазилка също.

Със същата верятност е вторият вариант.
Под вътрешните стени няма основи, а това, което се вижда отвън,
не е носеща армирана жб плоча, а е само армиран ж.б. пояс.
Няма никакви доказателства, че на кота "под първи етаж" има цяла ж.б. плоча.
А и за какво ще е тази плоча, след като няма мазе ?

Ж.б. плоча има на следващата кота. Вижда се пояс. Има информация: планиран е втори етаж, има плоча.
Върху насипа вътре в къщата на първи етаж има някаква по-дебела замазка.

Вариант 3. Вътрешните основи са изкопани след оттрамбоване или естествено слягане на вътрешния насип,
и съответно достатъчно плитки.
Междинен извод. При наличие на ж.б. плоча на следващата кота с план за вдигане на още един етаж
със сигурност има вътрешни основи.
Няма никаква информация и няма откъде да дойде дали са иззидани върху здрава основа без изкоп
или са бутобетон в изкоп в насипа.
По-вероятно е да са иззидани върху здрава почва от кота терен като "каменни дувари",
така както са продължени и външните основи над кота терен.
Най-вероятно не са с такава ширина като външните основи, защото не са заплашени от проникване на вода.

Без значение дали има вътрешни основи или не и какви са точно, има сериозен по обем насип,
най-вероятно пръстта от основите в обем около 16 куб.м., разрохкана около 30 куб.м,
е насипана вътре, а там е приблизително 50 куб.м.
Абсурд е да се предполага копане с багер по него време.
Колко добре е оттрамбован този насип не се знае, но няма как да се стигне висока плътност с ръчно трамбоване,
валяци по частни строежи не се позволяваха, а вибрационни валяци май нямаше из цяла България,
респ. висока носеща способност на насипа няма.
Даже да предположа някакво естествено слягане, то не за повече от година,
а имам случаи при 30 години естественото слягане няма достатъчна носеща способност.

Нивото на подпочвените води принципно е известно на строителя, основите са съобразени с практиката,
съответно само подпочвените води нямат значение за оводняващите площта под къщата процеси.
Доминиращи за оводняването на площта под къщата ще са дъждовните води от покрива и терена.
А посоката на проникване ще е по по-малката денивелация към къщата.
Следователно ще е по посока З-И, с най-силно проникване от З, с най-силно влияние,
където повърхностните води се подпират най-силно от подпочвените води, т.е. в източната част.

При продължително намокряне отдолу от дъждовни води и едновременно с това повишено ниво на подпочвените води,
и капилярно просмукване на влагата нагоре, този насип се е слегнал значително.
Най-бързо там, където е най-много намокрен, а ще е най-много намокрен там където подпочвените високи води,
стигат най-близо до него, т.е. в източната страна.
Съответно и там където е най-много натоварен, т.е. от вътрешните стени.
Следователно първата пукнатина следва да се появи на вътрешна стена с ориентация Запад-Изток.
Не може да се каже обаче откъде ще тръгне пукнатината З-И или И-З, зависи кое от двете явление е по-силно изразено.
Описанието посочва именно вътрешна стена в посочената ориентация.

При този модел най-големите пукнатини следва да са върху вътрешните стени, и да се появят първи.
Той не обяснява пукнатини върху външни стени.
Следователно пукнатините по външните стени са единствено от поддаване на външните основи по същия физически механизъм на оводняване.
Поддаването на външните основи ще е най-съществено там където дъждовните води,
съвместно с подпочвените води, доближават най-много основите,
или където интегралната денивелация е максимална,
а тя е в ЮИ част на изнесеното стълбище и в Ю-И ъгъл на къщата;
защото денивелация С-Ю е по-голяма от денивелацията З-И.
Следователно първо ще се пропука стълбището в западната си част,
а след това източната външна стена от пропадане на Ю-И ъгъл,
след това западната външна стена от пропадане на Ю-З ъгъл.
И от описанията е точно така.

Моделът е адекватен, дава отговор на процеса на възникване,
дава последователността и мястото на възникване на пукнатините,
както по вътрешните, така и по външните стени, а също и по стените на стълбището,
следователно е напълно достоверен за използване като инструмент за прогнозиране на обратните явления
и необходимите мерки.

Извод 1. Не е необходимо поясно укрепване на външните стени по целия периметър на къщата,
а само под двата южни ъгъла, стъпка под основите 20 см, и под източната част на стълбата.
Под ЮЗ ъгъл само от юг, а под Ю-И двустранно.
Изкоп- 1 м х 1 м х 0.4 м х 4 = 1.6-2 м3, 50-80 лв. Бетон 1.6-2 м3 на място и изливане - 300-350 лв.
Арматура - 200 лв. Само за ориентация.

Извод 2. Отводняването на стока от покрива и от терена ще прекрати по-нататъшно потъване на вътрешните основи и на насипа. На външните също.

Извод 3. Наличието на каверни нито се потвърждава, нито отрича от наличен аргумент, нито от страничните изводи.
Остава хипотеза с малка вероятност, защото е по-вероятно от вертикалното движение на високите подпочвени води
векове наред, да има водопропускливи вертикали, по които се оттича и дъждовната вода, проникнала под къщата.
В никакъв случай дебитът на дъждовната вода не е по-голям от дебита на подпочвените води.

Извод 4. Необходимо е усилване на носещата способност на вътрешните стени, спрямо ж.б. плоча на следваща кота.
Това най-добре, лесно и евтино може да стане със стоманена квадратна кутия 100х100х5 мм, в средата на плочата, 4 броя,
някъде по пресечната точна на диагоналите. Стъпката долу трябва да се усили.
Усилването трябва да се направи след година време, след прекратяване на намокрянето на основите.
Ориентировъчна цена при четири колони - 500 лв.
Тогава следва пукнатините да се запълнят със силен циментов разтвор.

Положението съвсем не е толкова критично.
Усиленото пукнатинообразуване сега го обясних със снижаване на подпочвените води,
и липсата на поддържащо водно налягане в намокрената почва под основите.
При първите дъждове и повишаване на нивото на водите пукнатините ще спрат да се разширяват,
а водоотвеждането на покривните и повърхностните води постепепно ще изсуши мократа почва под основите
и тя ще спре да поддава.

Венета, благодари на ФЛО за констатацията "яки основи от бутобетон",
което при първия прочит и анализ съм пропуснал.
А сега зададох въпроса - външните яки, а вътрешните какви са -
който напълно изясни механизма на оводняване на всякаквите основи,
съответно механизма за осушаването или заздравяването на почвата под тях.
Фло - специалист
veneta_123 написа:
Фло, много ми се иска да сте прав, обаче....



Отсрещната стена на същата стая (първа снимка от първи пост) също се напука по диагонал и
Моите изводи се основават точно на първата снимка.Там зад пердето отляво и над него има пукнатина,която няма как да се получи в зида ,защото на това място има бетонен пояс на цяло вместо щурц.Майстора е излял бетонен пояс по цялата дължина на зида с дебелина малко над 12 см. и малко над него таванната по настоящем плоча,иначе предвидена за етажна.Наличието на цял пояс вместо щурцове само над прозорците си е едно излишество,бих казал ,или допълнителна осигуровка без пестене на материала.Очевидно е,че едни майстори да правили строежа,пък други,набедени за такива са го довършвали.В тоя смисъл възможно е и някоя вътрешна стена да е зидана в последствие и резултата да е този.Да не се потретвам,но така по снимков материал тази къща ми изглежда безопастна за обитаване.
ijs - специалист
От голямата суша в района къщите ( без стоманенобетони колони )също се напукаха! 5-6 месеца без капка дъжд почвата става много суха и твърда, свива се до крайност и се напуква с дълбочина до 50-60 см в някои случаи има цепнатини до метър в земята! Това е голям проблем за постройки с плитки основи....
Frysco - специалист
На 10 км от Хасково в посока Пловдив е село Клокотница.Моята къща е в следващото село, Горски извор, строена е по същата схема, твърде вероятно със почти същите материали и по същото време и има същите проблеми, с малката разлика, че при нас процесите се развиват много по бавно и дори към момента разширяване на пукнатините не се наблюдава от повече от 10 години.И нашата няма никакви улуци... Но при нас къщата е обградена от запад и юг с тротоарни плочки, а от изток имаше стара малка кухничка с две сервизни помещения, изградена с отпадъците от предишни постройки и останали от ремонта на въпросната по голяма къща.По настоящем от нея са останали само останки от стени, тъй като след като почина дядо ми, не се намери достатъчно време да се посветим на ремонта и... всички живеем в София и се борим с проблемите си тук.

Както и да е, мисълта ми е че мога да потвърдя за високото ниво на подпочвените води в района, той е известен с много извори, чешми и плитки кладенци във всеки двор, отделно, че района е равнинен, с доста гористи местности и каквото и да посадиш хваща и оцелява дори и при сухо лято.Доста къщи имат изби и мази, но всичките са влажни.

Ще следя темата с повишен интерес, тъй като и при нас има сходна ситуация за разрешаване в първия удобен момент.Засега не предприемаме нищо, но скоро ще се заема лично с разрешаване на по дребните проблеми (разчистване на двора, боядисване на прозорци, поправка на мивки и чешми...) и полека лека ще стигна и до това.
veneta_123 - напреднал
Искам да благодаря на всички, които се включват в темата и особено на profy. Оценявам времето, което отделяте да пишете тук и особено факта, че споделяте знания, които иначе се заплащат скъпо.

Всъщност наистина става дума за селото Горски извор, за което точни характерни особености и подробности дава Frysco.

Последно си бях там преди дни. Успях да разговарям с майстор (майстор на зидарията с камъни), който е участвал в строежа на къщата. Той ми каза, че основите са между1,50-1,70м. (това беше потвърдено и от съсед, който сподели, че къщата била пример за здраво строителство.). Според него външните и вътрешните основи са на еднаква дълбочина и са от камък и вар.

Неговото обяснение за пропаданията, може би наивно, е, че при изкопаването на основите един от чичовците ми копаел не направо, а встрани. “Спомням си, че техникът на строежа му се скара, че копае встрани, а не напред и надолу.” – казва той. Та така според него са останали някакви кухини, които сега пропадат

Направих няколко снимки, които може би дават още допълнителна информация и ще съм благодарна ако ги коментирате.

1.Фло, както виждате не е само въпрос на мазилка. Пукнатината се движи, мазилката падна, а на снимката може да видите светлината, която се процежда от другата стая.
2.profy, бих искала да попитам дали появата на тази пукнатина в камъните на източната стена дълга около 2 метра успоредно на земята по протежение на стената и разширяването на пукнатината в тухлите в югозападната стена променят вашите изводи и констатации в последния ви пост?
3.Това е по-близка снимка на стълбището, което през последния месец направо се е изметнало.

Прикачен файл

Picture 014.jpg
Picture 014.jpg (44.43 KиБ) Видяна 11530 пъти

Прикачен файл

Picture 005.jpg тази пукнатина се появи преди по-малко от месец

Прикачен файл

Picture 012.jpg
Picture 012.jpg (104.22 KиБ) Видяна 11530 пъти

Прикачен файл

Picture 011.jpg
Последна промяна от veneta_123 на вт сеп 11, 2012 11:01 am, променено общо 1 път.
veneta_123 - напреднал
Искам да добавя още три снимки, които показват съседната къща, строена по същото време, една външна снимка, която показва поражения и по асфалта на улицата, а също и едно решение на подобен проблем с напукванията на друга къща в селото.

Това ли имате предвид, когато пишете за бетонови стъпки?

Друга къща с пробелми с напукването в селото (за съжаление не успях да я снимам) от външния край пък беше изцяло опасана с бетонов пояс, който се издигаше на около 1 метър и от него стърчеше арматура. Каква е разликата между двата подхода?

В допълнение църквата на селото, която е на векове също преди година е била подсилвана. Основите са били изкопани и налети с бетон, но външно нищо не се вижда освен пътечка, която опасва църквата. Високо обаче на около метър под покрива има някакви вклинени в камъните железа.

Прикачен файл

Picture 009.jpg

Прикачен файл

Picture 018.jpg
Picture 018.jpg (104.46 KиБ) Видяна 11529 пъти

Прикачен файл

Picture 021.jpg
Фло - специалист
veneta_123 написа:

Последно си бях там преди дни. Успях да разговарям с майстор (майстор на зидарията с камъни), който е участвал в строежа на къщата. Той ми каза, че основите са между1,50-1,70м. (това беше потвърдено и от съсед, който сподели, че къщата била пример за здраво строителство.). Според него външните и вътрешните основи са на еднаква дълбочина и са от камък и вар.

Неговото обяснение за пропаданията, може би наивно, е, че при изкопаването на основите един от чичовците ми копаел не направо, а встрани. “Спомням си, че техникът на строежа му се скара, че копае встрани, а не напред и надолу.” – казва той. Та така според него са останали някакви кухини, които сега пропадат
Може би не е наивно обяснението на майстора.При такава къща, предвидена за двуетажна в средата би трябвало да се правят много яки основи,поне 3 успоредни,които са гръбнака на къщата.Гръбнака във вертикален разрез трябва да прилича на слонска стъпка т.е.най-долу на -1,70 м. широчината на зида трябва да е поне към метър и от метър височина да излезе до кота нула със ширина 50 или 40 см.Възможно е тая слонска стъпка да е пропусната да се направи и основите в средата при променлива характеристика на земната влажност в основите да се получи провисване,толкова ,колкото да се отворят фугите в зидарията.Това е логично,ако преобладаващия брой пукнатини е във вътрешните зидове.С други думи трябва да се провери дали конструкцията на тази къща не е провиснала в средата,може би с лазарен или воден нивел,но трябва да е прецизно,щото става въпрос за милиметри. Укрепването на основите в средата на къщата,ако стане необходимо никак не е лесна работа,защото метода иначе е инжектиране в земната маса на циментиращ разтвор.
Frysco - специалист
А, супер, имаме си вече местна чета във форума :)

Но първата снимка ме стресна!Толкова бързо се отваря пукнатината...Май не е лошо да се включат в темата и хората с опит в аварииното укрепване при подобни случаи.Скоро почват дъждове, не се знае колко сняг ще има тая зима.Миналата беше подминало метър.Някакви укрепвания вероятно трябва да се направят... виждал съм такива с дебели дървени греди.
Хрумна ми, да не е имало голямо дърво в двора, което да е изкоренено наскоро?

Оффтопик-Абе... това не е ли улица Капитан Петко?Ще се окажеме май и комшии, моята е на ул.Клокотница...

Тема "Опасни ли са тези цепнатини на къща? Как да се справя?" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: