ТИ на обитаем скатен покрив 41 мнения

[Вадим Владимиров]

8180, относно вентилирания покрив с двете си ръце съм "ЗА"! Но не ми стана ясно, как ще решите въпроса с термомоста. От практика знам, че всички тези изчисления, въпроси, спорове са докато почне ремонта. После се прави спрямо бюджета. И, да попитам. Ок, ще сложиш вата примерно 20см. И, ако тази вата се овлажни, представяш ли си какъв термомост ще имаш на покрива.И защо сравнявате ламбдата на дървото и ватата? Направи конструкцията от картон и ще имаш щастие. Шегувам се, разбира се. Единственото, което е правилно при обитаемия таван е вентилиран покрив.
P.S. Ремонт на покрив може да означава и смяна на дървената конструкция. И, аджеба, покажете ми поне един покрив с прекъснати или изолирани термомостове.

[8180]

Е, хайде сега, Вадиме,
Аз те цитирам, пък ти ме изпитваш.
Тези покриви, дето ги показваш, не са ли повечето с вата:
viewtopic.php?p=445498#p445498
Не знам дали е забранено, но доста специалисти твърдят, че ЕПС/ХПС не минава през пожарникарите. Ти показа полиуретан - той също има разновидности и дали гори не знам точно.
И какво остана - въпросната вата, със влажностните й проблеми - работи, когато е суха и трябва да й се "слугува".
Фло, пък твърдеше, че първите три изфирясват, когато не са защитени с шпакловки и пр.
Това е известната ми статистика от четене и гледане (вкл. и при теб).

Термомостовете - разликата на дървото с ефективните ТИ е доста голяма и хич не е изключено, това да се прояви, особено при покриви, към които се устремява цялата влага от къщата, заедно с топлия въздух. А решението е някъде (отгори или отдолу) да се положи допълнителен топлоизолиращ слой. Например в предложението на schuldiner, бичметата (т. 2) да се положат напречно на ребрата и между тях допълнителната изолация, нагоре пародифузното, контралетви, летви, керемиди. Или пък отдолу - гипсокартон на конструкция с изолацията. Как точно да стане като конструктив - не съм съвсем в час.
Не ми се търси много - имам една презентация на Изовър - на няколко места се борят с термомостовете в дървени конструкции на покриви:
http://mirovjane1.hit.bg/Thermal%20UASG%202007.pdf

[schuldiner]

schuldiner,
...както го пишеш (без т.3), за която нямам мнение и не я бях разбрал.

Представи си, че след ребрата и обшивката слагаш още едно 5х10, легнало на тясната си страна (ориентирано по вертикала, т.е. от стрехата към билото). Печелиш 10 см, но не е издържано конструктивно - трябва да се укрепи по хоризонтала, па ако ще и през 2 м. Като напълниш с вата и сложиш мембраната, това укрепяне (макар да е отдолу й) ще прави ръб, възможно и джобове, в които да задържа вода - зависи от провисването на хидрото, от наклона и дали изобщо ще стига вода до там. Та за да си спестиш тези проблеми, монтираш 5х5, укрепяш, още едно по вертикалната проекция, примерно 3х5, и тогава мембраната. По-трудно се изпълнява, но се получават нещо като улами, както при покривите без дъсчена обшивка.

ПП А как ще се завърши това надигане на покрива при стрехата някой мислил ли е? Щото работата отива на 35+ см челна дъска, а това си е турбо грозно за нисък етаж. Иначе колко му е - пердашиш навсякъде дебело да събира много вата, пък на фасадата както дойде...

[PIP]

Втория вариант. Иначе за да спестиш едни 3-4см височина се вкарваш в някакви скъпи и излишни приключения, а и ребрата според мен са слаби за обитаем покрив.

[Tsilkov]

ЧНГ. Да се включа и аз странично по темата. Дървената конструкция на покрива (а и не само) и е и не е термомост
От масово използваните материали за конструкция дървото е с най-ниска топлопроводимост. При него не може да се очаква конденз както при стоманена или стоманобетонна конструкция. В този смсисъл дървото не е термомост, а някога е ползвано и за изолация.
Коефицента на топлопредаване обаче му е поне 4 пъти по-слаб от този на ватата например. В този смисъл е линеен термомост. За целта просто се изчислява нов коефицент на топлопредаване на цялата конструкция спрямо % на дървената конструкция за 1м2 покрив(утре ако ми остане време ще пусна един пример с цифри). В този ред на мисли талпите вместо греди за които пише Вадим са чудесно решение. Още по-добро е дори съставни греди подобни на кофражните. При тях дори може да се увеличи разстоянието между основните греди и да се сложи втори ред гредички в другата посока (още изолация + коравина на конструкцията).....ама спирам че се размечтах.
Другото кофти е че коефицента на топлопредаване на дървената конструкция зависи от доста неща: вид на дървесината, влажност и посока на поставяне. Цифрите които съм срещал варират от 0,14 до към 0,5-0,7 W/m2K

Преди години съм работил в Коми при -40 и съм влизал в руска къща направена от дялани дървени трупи измазани между тях с говежда тор и слама. Вътре гори една зидана печка и е направо горещо.

Ти от -40 и на 0 градуса да влезнеш пак ще ти е горещо. Отделно тая дървена печка грее на принципа на излъчването (клошарите на тоя принцип се греят над варели при -15 градуса). Такъв тип отопление за къща обаче е некомфортно, макар в миналото само така да са се топлили хората.

На един кадър полагаха 20см неопор над обшивката плътно и направо върху него коваха двойната скара.

Това също е кадър от филмче (жалко че няма как да го кача). Тези ребра лежат директно върху 20 см вата а чак под еня има друг чифт ребра. С правилното слагане на винтовете двата чифта ребра почват да действат като едно коснтруктивно цяло (нещо като ферма). Абе магийки някакви дето тука само можем да ги сънуваме - жалко че не дават много подробности

[Svetoslavoff1]

Цилков и на теб с най-добри пожелания!
Но както се казва, панта рей, вкл и времето. Ще съм благодарен да чуя твоя избор от посочените в началото 4 варианта. Ако виждаш грешки в разсъжденията ми, бих бил благодарен да ги споделиш.
Благодаря за конструктивните предложения и мнения на част от включилите се.
Поздрави!

[Tsilkov]

Ще съм благодарен да чуя твоя избор от посочените в началото 4 варианта.

Ами аз да си призная така и не разбрах дали сменяш съществуващата конструкция, или само покритието? Иначе за мен принципно покрив си се прави със вата въпреки недостатъците и (малко по-ниска ламбда и възможност за намокряне). Пенополиуретана е добър материал но е доста екзотичен(в показания начин на полагане), има доста разновидности и свободно положен някак си му нямам вяра . Можеш да пратиш запитване колко струват тези http://www.megamat.bg/bg_production.html#go_9

Колега, да беше сложил един линк, сега нищо не се вижда.

Филмчето го няма в нета - вземал съм го от Изовер и не знам как да го кача. За съжаление има и някаква защита и не излиза нищо като запиша файла от "принт скрийн"-а

[Svetoslavoff1]

Цилков, сменям само покритието с малки поправки (ако се наложи) по конструкцията. По Европа пръскат с ППУ, в Русия тоже, даже там масово използват/купуват мобилни малки установки - не коментирам качеството на покритието им.
А при нас казваш екзотика. Назад ли сме, встрани ли сме, ватеното и стиропорено лобита ли са много силни...
Нещо синтезирано за ППУ от руски сайтове, само копи/пейст:

Постараюсь перечислить основные достоинства:
1. Самый низкий коэффициент теплопроводности среди утеплителей (0,02), у воздуха 0,022, теплее только вакуум. Достигается за счёт содержания в ячейках СО2 и других газов. По истечении гарантийного срока 25 лет, газы постепенно замещаются воздухом и коэффициент теплопроводности увеличивается до 10%. Остальные свойства не изменяются.
2. Бесшовный способ укладки напыляемого ППУ. Единственный утеплитель, который создаёт герметичный, паро/ветро-непроницаемый утепляющий кокон.
3. Высокая адгезия к любым строительным материалам (кроме полиэтилена). В "качестве бонуса" значительно усиливает общую прочность конструкции за счёт эффекта сендвич-панели. Например, в кровле можно применять более тонкие стропила с большим шагом.
4. Низкая паропроницаемость и водопоглощение. Возможность применять в экстремальных условиях бассейнов и других помещений с высокой влажностью, утеплять конструкции под землёй без доп. защиты и т. д.
5. Высокая скорость проведения работ по утеплению без ущерба качеству (до 1000 м. кв. в день одной установкой)
6. Гарантия от "человеского фактора". Если в течение месяца претензий к пене не возникло, они не возникнут и через 20 лет.

Недостатки:
1. Цена от 1,3 до 2х раз выше минваты.(правда, если пересчитать на срок службы, то дешевле)
2. Сложная технология качественного нанесения, опасность при выборе подрядчика.
3. Практическая невозможность добиться качества"своими руками".
4. ?

Цилков, с молба за коментар по т.3 предимства .

[Svetoslavoff1]

И в добавка.
С Ваша помощ се опитвам да си изясня и да взема що-годе читаво решение за конструкция, детайл за изпълнение на ремонта над ниво ребра и обшивка. Като мине това, ще работя останалото отвътре.
Затова с молба да не залитнем в посока ППУ vs вата vs стирол или нещо друго. Обсъждани са многократно мисля.
Поздрави!

[failure]

у воздуха 0,022 - Важно е осигуряването на въздушен слой под крайното покритие. Ако си с керемиди - двойна скара, ако си битум двойна осб конструкция с въздушна междина + вентилационни отвори. Почти никой не го прави и после се дават луди пари за охлаждане през лятото и отопление през зимата.