1..Увод- Настоящото писание важи за едноетажни или двуетажни жил. сгради с отвори до 6м. Да не се прилага за сгради с модернистично-иновативен дизайн, поставящи на изпитание носимоспособността на стоманобетона. 2..Армировъчна стомана- Въпреки, че към днешна дата (септември 2014) нормативните книжа, позволяват да се ползва ст. AI, ви съветвам да я избягвате. Остават ст. AIII и SD с граница на провлачване съответно- 420 и 500 Mpa. Опитвате се да избегнете нискокачествената арм.(за която към настоящия момент не мога да твърдя, че се спотайва на бълг. пазар), като искате сертификат. Ако купувате в малки количества надали ще ви издадат такъв (но е възможно нещата да са се променили), затова купувате един прът от снопа/пачката, слагате го на бигляра и го огъвате- усилието трябва да е съизмеримо с това приложено към прът със същия диаметър и якостни показатели, за който знаете със сигурност, че е качествен. Диаметрите с които се работи лесно са в диапазона 6-14мм. 16мм. се огъва ръчно доста трудно. 3..Бигляр- Ще ви трябват 2 бр. Единият по-крехък за бигли(стремена) 6-8мм, другият по-як за 10-14мм. Огъва се бавно с равномерно и постъпателно движение без резки тласъци за да не предизвикате неприятни напрежения и деформации в ст. Най-важното е да спазите минималните радиуси на огъване. Демек ролката около която се огъва да бъде с мин. допустим диаметър за съответната дебелина на пръта.
В крайна сметка за да ви е мирна главата приемете следните диаметри на ролката около която ще огъвате- за бигли- за арм. 6мм.-ф25-30, за арм. 8мм.-ф35-40мм., за надлъжна арм- за арм. 10мм- ф70, за арм.12мм.- ф85, за арм. 14мм- ф100. 4..Колони---Над плочата (за диаметри до 14мм. вкл.) е достатъчно да стърчат 70см. Въпреки ,че ст. е оребрена не е лошо да се направят в краищата на надлъжните пръти куки. Обикновено колоните от първия етаж са по-големи или са равни като напречно сечение на тези от втория етаж. Това налага частта от прътите, които стърчат над плочата да бъде предварително огъната, за да може горния арм. скелет да обхване долния. Огъване, след като плочата е излята и бой с чукове не са много за препоръчване. Ако става въпрос за едноетажна къща мога да ви предложа решение, при което фусовете са с няколко см. по малки от колоната. Разбира се количествотото и разположението на арм. вложена във фусовете трябва да удовлетвори норм. изисквания. Друго подобно решение е това, при което арм. скелети на първия и втория етаж са еднакви или този на втория е по-малък, тогава могат да се ползват допълнителни пръти, както е на схемата по-долу.
Първата бигла е на 5см. от плочата, в следващите 40-50см. биглите са през 10см. вървейки нагоре по височината на колоната биглите се разреждат на през 15см., след това на 20см. Като в средата са най-редки, но не бива да са на повече от 20-25см. От средата нагоре биглите започват да се сгъстяват със стъпка аналогична на тази при долните. Върха на колоната, там където стъпват гредите или безгредовата плоча заслужава, прецизно полагане на арм. и бетониране, тъй-като обикновено там възникват проблеми при по-силни хоризонтални натоварвания. Добре е да не се допуска, вертикален прът от колоната , който да не е обхванат от бигли или есове. Показани са няколко начина на армиране на колона, като са дадени и по-големи и тежко армирани колони, тъй като автора не долюбва шайбите и е на мнение ,че (доколкото е възможно и в съвместна работа с останалите колони, греди и плочи) всяка една колона трябва да се стреми да поеме колкото е възможно повече от хоризонталната (сеизмична) компонента на вертикалния товар , който носи. 
5..Греди- Често пъти направата на единия или двата броя огънати пръти е доста трудно, затова може да поискате от вашия проектант да ги изостави и да поеме главните опънни напрежения само с бигли. Аналогично , както при колоните биглите са най гъсти в крайщата и се разреждат към средата. Следните дължини на закотвяне на опънатите пръти могат да се приемат за минимални- следва таблица с мин. дължини на закотвяне.
Следва продължение.
Прикачен файл:
Прикачен файл:
Прикачен файл:
Прикачен файл:
Прикачен файл:
