• 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 9
Предимства, недостатъци, цени, материали, планове, пасивни къщи и т.н.
BLUEPUPIL - майстор
Petronas Towers- 80Mpa
Прикачен файл:
1.jpg
Burj Dubai- 80Mpa
Прикачен файл:
1.jpg
Trianon- Франкфурт- 85Mpa
Прикачен файл:
1.jpg
1.jpg (105.06 KиБ) Видяна 8556 пъти
Японски център- Франкфурт- 105Mpa
Прикачен файл:
1.jpg
1.jpg (35.21 KиБ) Видяна 8556 пъти
BLUEPUPIL - майстор
Two Union Square- Сиатъл- 115Mpa
Прикачен файл:
1.jpg
1.jpg (103.08 KиБ) Видяна 8555 пъти
US Bank Center (Pacific First Center)- Сиатъл- 130Mpa
Прикачен файл:
1.jpeg
1.jpeg (61.7 KиБ) Видяна 8555 пъти
Прикачен файл:
END-WEB.jpg
Tsilkov - майстор
Като гледам сградите които си пуснал и се сещам, че от 10-15 години тенденцията при строежа на високи сгради особенно в земетръсни зони е да се строят от стоманобетон :)
Чираче - майстор
Извинявайте, но на кого е нужна подобна тема? Обикновения човек като мен не се интересува. Конструкторите също работят по своя методика.
Leon - специалист
Чираче написа:
Извинявайте, но на кого е нужна подобна тема? ... .
На мен!

п.п. Ако ти е неприятна - не чети!!!

:lol:
ESPACE - майстор
Много интересна тема.
ribnikolaevi - майстор
Tsilkov написа:
Като гледам сградите които си пуснал и се сещам, че от 10-15 години тенденцията при строежа на високи сгради особенно в земетръсни зони е да се строят от стоманобетон :)

Интересно. За небостъргачи ли говориш?
agro - специалист
Страхотна тема, за която благодаря на автора. Да продължава да ни просвещава, обещавам да чета внимателно.
BLUEPUPIL - майстор
Прикачен файл:
BEGINING.jpg
Водо-циментното съотношение, водо-циментният фактор е израз на количеството на водата спрямо това на цимента , дадено в следната зависимост В/Ц=0.5. Обърнете внимание ,че съотношението е дадено по отношение на теглото на водата и цимента, а не като съотношение между обемни части. Теглото на цимента в зависимост от това колко ситно е смлян и до каква степен е бил компресиран по време на складирането и транспорта, може приблизително да се приеме ,че 1м3 цимент тежи между 1400 и 1500кг. Теглото се отнася за цимент пакетиран в торби и не касае аериран, пневмотично транспортиран цимент, при който теглото може да спадне под 1000кг. за кубик. Торба цимент с тегло 50 кг. е между 33 и 35 литра обем. И какво излиза?- За да постигнем водоциментно съотношение 0.5, на една малка кофа цимент,която събира 10 литра вода и може да побере 14-15 кг. цимент трябва да сложим 7-7.5 литра/килограма вода. Сега спокойно може да попитате: Защо сме се хванали точно за това съотношение-0.5, като съществуват още възможности в диапазона 0.3-0.7? Отговорът е,че: при забъркване в домашни условия дори и с бетонобъркачка е почти невъзможно да получите бетон с клас С16/20(мин. допустимия клас за ст. бет. елементи) ако В/Ц съотношение е над 0.5 и не прибавяте пластификатор. Тука му е времето да направим следния извод: Бетон клас С16/20 с В/Ц=0.5 и без хим. добавки е на границата по отношение на обработваемост и възможността му за полагане в армирани елементи. Демек, зор ще бъде изсипването, разстилането, уплътняването и пр. и ще иска здрав кофраж. Тукa му е мястото да кажем ,че ако искате мразоустойчив бетон за пътеки и няма условия за образуване на пукнатини т.е. основата не се движи, дренирана е добре и отдолу няма наличие на вода, която да замръзва, бетон с В/Ц=0.3-0.35 и цимент не повече от 300-320кг на кубик бетон ще издържи поне 10 години преди да се излюпи отгоре. Друг е въпроса, че толкова гъст бетон се полага доста трудно и отгоре не може да се заглади. Казаното дотук обаче не е достатъчно и картината остава непълна, защото с достатъчна доза основание може да попитате: Не може ли да спазим В/Ц=0.5, но да увеличим количеството на цимента и по-този начин, тъй като, зависимостта е фиксирана на 0.5, ще увеличим направната вода и така може да получим полутечна смес, лесна за работа. Отговорът е, че колич. на цимента има горна граница и тя е не повече от около 400кг. за 1м3 бетон.(бетона от бетоновия възел е с не повече от 330-350кг.) Увеличаването на количеството на цимента и на водата над определени граници води до няколко нежелани явления: А..Разслояване- състояние при което едрият добавъчен материал пада на дънота на кофража, а по-финният остава горе- при което се намалява якоста на бетона. B..Съсъхване и пълзене- основен причинител е водата. Например увеличаването на направната вода с 1% води до нарастване размера на съсъхването с около 2%. И така теглейки чартата дотук, трябва да кажем, че колич. на водата и цимента имат горна граница, минаването на която води до получаване на бетон с ниски якостни показатели. Количеството на водата дадено по-горе включва и водата в пъсъка и чакъла- общо съдържание на вода: добавената вода плюс водата, съдържаща се в добавъчните материали и на повърхността на добавъчните материали плюс водата от химичните добавки и от минералните добавки и водата от евентуален лед или загряваща пара. Стана сложно, защото като ви докарат току що измити пясък и чакъл и започва голямото чудене- Адже ба колко вода съдържа една кофа мокър пясък? Тука идва на помощ пробното забъркване и за да бъдете съвсем сигурни може да се вманиачите и да отскочите до НИСИ да ви дадат форми в които да излеете бетон и после да го пуснат на пресата(не е скъпо). Задължително поддържате същото количесткво влага в добавъчните материали както е било при пробното забъркване. Практически това може да се осъществи по следният начин: 1. Чакъл- Предполага се че са ви докарали поне няколко кубика, пръскате обилно с маркуча, изчаквате водата да се стече и наривате на минимум 50 см. над земята 2. Пясък- Тук положението е по сложно, тъй като пясъка има свойството да задържа доста големи количества вода, но като цяло горния метод може да се приложи и тук с дабавката , че се полива много по обилно и се изчаква повече време за стичане на водата (водата трудно прониква в дълбочина затова се нарива от повърхността). Има втора и по-важна причина за омокряне на добабъчните материали- намалява напукването на бетона. Ето как: Ако добавъчните матр. са сухи те не, само че се омокрят повърхностно, но и попиват малко влага във вътрешноста си. Този процес наподобява накисванe и продължава няколко денонощия. Какво става при бетон приготвен със сухи добав. матер.? Бетона се полага и се преследва следната цел: да се изпaри от него водата колкото е възможно по-бавно (полива се с вода, завива се с найлон, постила се със сено, слама и пр. или се маже с модерни мазила) И точно тук се включват ненакиснатите добавъчни матер. които почват да поемат вода. И макар тази вода да е нищожно количество, като се има предвид общата повърхност на добав. материали то общото колич. на попитата вoда ускорява процеса на отнемане на вода от бетона.
Прикачен файл:
END.jpg
Последна промяна от BLUEPUPIL на нед сеп 06, 2015 12:55 am, променено общо 2 пъти.
BLUEPUPIL - майстор
Прикачен файл:
BEGINING.jpg
3..Добавъчни материали: 3.1..Дребен добавъчен материал- пясък. Фракция с големина в диапазона 0-4мм.(едно време беше 0-5мм.) Когато купувате пясък трябва да знаете някой основни неща за него: Първо- пясък от трошен камък все още не се ползва в България, Второ- пясъкът не бива да е от скални породи които са сравнително 'меки', Трето- предпочитате пясък, който е ръбест т.е. има ръбчета ,а не кръгла форма на зърното, Четвърто- Търсите пясък при който е отстранена най-финната част, да кажем фракцията с размер 0-1мм.- по този начин намалявате количеството на направната вода и така увеличавате якостта на бетона. Препоръчително е да не се използва много ситен пясък защото неговите зърна са с голяма специфична повърхнина и е необходим повече цимент за обвиването им. Използването на ситнозърнест пясък оскъпява бетона и увеличава опасността от напукване, вследствие на съсъхването. 3.2..Едър добавъчен материал- фракции с големина 4-40мм. Първият въпрос е: какво да предпочета речен или трошен камък? Речният камък е с по-малка повърхност от трошения , оттук нуждата от по- малко цимент и съответно вода и като краен резултат по–висока якост на бетона. Предимствата на грапавата и ръбеста повърхност на трошения камък се проявяват при клас на бетана от В30 нагоре. И сигурно се досещате, че бетон с трошен камък се нарива с лопата малко по–трудно от този с речен (при сходни В-Ц съотношения и колич. цимент). Въпреки това мойте пристрастия са на страната на трош. камък, особено ако е от по–твърди скални породи. Нека, на второ място разгледаме въпроса с максималната големина на едрия добавъчен материал, която се движи между 20 и 40мм. Купешкият бетон е с максимална големина 20-22мм и става за гъсто армирани елементи. Всеки път обаче когато условията позволяват е препоръчително да се ползват по-едри добъвъчни материали, защото така общата повърхност на всички добавъчни материали чисто математически става по-малка и оттук намалява нужното количество цимент, което да ги обвие, което пък намалява нуждата от направна вода, като краен резултат се покачва якостта на бетона. Къде може да се ползва бетон с по-едри добавъчни материали? Отговорът е навсякъде където има армировка с по-голямо бетонно покритие и достатъчно разстояние между прътите за да се промуши безпроблемно по-едрия доб. материал. Препоръките в нормативните документи по-отношение на макс. размер на добав. материал варират между 2/3 и 3/4 от мин. разстояние между армировката. Тези стойности обаче на мен са ми създавали проблеми, затова ви съветвам да ги увеличите на мин 1/2 т.е. при макс. големина но доб. материал 40мм. мин. светло разстояние между арм. пръти да е 80мм. По-отношение на ширината на кофража, макс. едрина на доб. материал се движи в диапазона 1/4-1/5 от ширината на гредите, колоните и стените, което също е малко и създава трудности при бетонирането на армирани елементи. Затова при 40мм. макс. доб. материал ширината не бива да е по малка от 250мм., т.е. около 1/6. Увеличаването на размера на добавъчния материал над 40мм. не води до увеличаване на якостта на бетона и трябва да се избягва. При полагане на бетона с бетонпомпа dmax (макс. големина на едрия доб. материал) трябва да бъде по-малко от 1/3 от отвора на тръбата… След като въпроса с максималната големина е изяснен, идва най-сложния въпрос- какво количество от едрия добавъчен материал трябва да е с големина 5-10мм, какво с големина 10-15мм, 15-20мм. и т.н. Целта е само една- след като се забърка бетона да остане колкото е възможно по-малко пространство между между частиците, което се налага да се запълва с цимент и (фин)пясък, което пък от своя страна, както споменахме по-горе води до по-ниски якостни показатели на бетона. По-долните илюстрации представят горното изречение в графичен вид.
Прикачен файл:
well-graded.jpg
За съжаление ясен, точен и опростен отговор на зададения по-горе въпрос няма. Затуй, няма да слагам тука една доста усложнена таблица, която показва колко процента от едрия добав. материал с определени размери могат да преминат през сито, големината на чийто отвори също са фиксирани. Най-лесно би било да се купи баластра с нужния зърнометричен състав, който варира в определени граници в зависимост от предназнач. на бетона и е заложен като нормативно изискване в съответната законова документация. От вас се иска само да изискате нужния сертификат от производителя/търговеца.……Следва рецепти за бетон.
Прикачен файл:
END.jpg
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 9

Тема "Как да си направя армировката?" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: