Прикачен файл:
Водо-циментното съотношение, водо-циментният фактор е израз на количеството на водата спрямо това на цимента , дадено в следната зависимост В/Ц=0.5. Обърнете внимание ,че съотношението е дадено по отношение на теглото на водата и цимента, а не като съотношение между обемни части. Теглото на цимента в зависимост от това колко ситно е смлян и до каква степен е бил компресиран по време на складирането и транспорта, може приблизително да се приеме ,че 1м3 цимент тежи между 1400 и 1500кг. Теглото се отнася за цимент пакетиран в торби и не касае аериран, пневмотично транспортиран цимент, при който теглото може да спадне под 1000кг. за кубик. Торба цимент с тегло 50 кг. е между 33 и 35 литра обем. И какво излиза?- За да постигнем водоциментно съотношение 0.5, на една малка кофа цимент,която събира 10 литра вода и може да побере 14-15 кг. цимент трябва да сложим 7-7.5 литра/килограма вода. Сега спокойно може да попитате: Защо сме се хванали точно за това съотношение-0.5, като съществуват още възможности в диапазона 0.3-0.7? Отговорът е,че: при забъркване в домашни условия дори и с бетонобъркачка е почти невъзможно да получите бетон с клас С16/20(мин. допустимия клас за ст. бет. елементи) ако В/Ц съотношение е над 0.5 и не прибавяте пластификатор. Тука му е времето да направим следния извод: Бетон клас С16/20 с В/Ц=0.5 и без хим. добавки е на границата по отношение на обработваемост и възможността му за полагане в армирани елементи. Демек, зор ще бъде изсипването, разстилането, уплътняването и пр. и ще иска здрав кофраж. Тукa му е мястото да кажем ,че ако искате мразоустойчив бетон за пътеки и няма условия за образуване на пукнатини т.е. основата не се движи, дренирана е добре и отдолу няма наличие на вода, която да замръзва, бетон с В/Ц=0.3-0.35 и цимент не повече от 300-320кг на кубик бетон ще издържи поне 10 години преди да се излюпи отгоре. Друг е въпроса, че толкова гъст бетон се полага доста трудно и отгоре не може да се заглади. Казаното дотук обаче не е достатъчно и картината остава непълна, защото с достатъчна доза основание може да попитате: Не може ли да спазим В/Ц=0.5, но да увеличим количеството на цимента и по-този начин, тъй като, зависимостта е фиксирана на 0.5, ще увеличим направната вода и така може да получим полутечна смес, лесна за работа. Отговорът е, че колич. на цимента има горна граница и тя е не повече от около 400кг. за 1м3 бетон.(бетона от бетоновия възел е с не повече от 330-350кг.) Увеличаването на количеството на цимента и на водата над определени граници води до няколко нежелани явления: А..Разслояване- състояние при което едрият добавъчен материал пада на дънота на кофража, а по-финният остава горе- при което се намалява якоста на бетона. B..Съсъхване и пълзене- основен причинител е водата. Например увеличаването на направната вода с 1% води до нарастване размера на съсъхването с около 2%. И така теглейки чартата дотук, трябва да кажем, че колич. на водата и цимента имат горна граница, минаването на която води до получаване на бетон с ниски якостни показатели. Количеството на водата дадено по-горе включва и водата в пъсъка и чакъла- общо съдържание на вода: добавената вода плюс водата, съдържаща се в добавъчните материали и на повърхността на добавъчните материали плюс водата от химичните добавки и от минералните добавки и водата от евентуален лед или загряваща пара. Стана сложно, защото като ви докарат току що измити пясък и чакъл и започва голямото чудене- Адже ба колко вода съдържа една кофа мокър пясък? Тука идва на помощ пробното забъркване и за да бъдете съвсем сигурни може да се вманиачите и да отскочите до НИСИ да ви дадат форми в които да излеете бетон и после да го пуснат на пресата(не е скъпо). Задължително поддържате същото количесткво влага в добавъчните материали както е било при пробното забъркване. Практически това може да се осъществи по следният начин: 1. Чакъл- Предполага се че са ви докарали поне няколко кубика, пръскате обилно с маркуча, изчаквате водата да се стече и наривате на минимум 50 см. над земята 2. Пясък- Тук положението е по сложно, тъй като пясъка има свойството да задържа доста големи количества вода, но като цяло горния метод може да се приложи и тук с дабавката , че се полива много по обилно и се изчаква повече време за стичане на водата (водата трудно прониква в дълбочина затова се нарива от повърхността). Има втора и по-важна причина за омокряне на добабъчните материали- намалява напукването на бетона. Ето как: Ако добавъчните матр. са сухи те не, само че се омокрят повърхностно, но и попиват малко влага във вътрешноста си. Този процес наподобява накисванe и продължава няколко денонощия. Какво става при бетон приготвен със сухи добав. матер.? Бетона се полага и се преследва следната цел: да се изпaри от него водата колкото е възможно по-бавно (полива се с вода, завива се с найлон, постила се със сено, слама и пр. или се маже с модерни мазила) И точно тук се включват ненакиснатите добавъчни матер. които почват да поемат вода. И макар тази вода да е нищожно количество, като се има предвид общата повърхност на добав. материали то общото колич. на попитата вoда ускорява процеса на отнемане на вода от бетона.
Прикачен файл: