Форум "Направи сам"

Чакай, чакай...... Къде забрави мазилката при първият вариант? Или ще си гледаш къщата на сива/бяла мазилка с мокрите петна по нея

Ауууу, верно - тя много скъпа тази силикатно-силиконова мазилка се оказа... 10 лв/м2 материал идва. Което изравнява цената на ПВЦ сайдинга и стиропора...

В такъв случай май си се връщам на сайдинга и спирам да се тормозя диша или не диша стиропора.

А за материала с който да накова стените отвън - влагоустойчивия шпертплат - какво мислите? Аз имах съмнения за структурната здравина на тези циментови, магнезиеви и гипсови плоскости и питах тук един съфорумец с богат опит и той каза, че от всички, само фиброцимента има някакви якостни качества, но не е известно какви и ми препоръча или 20 мм ОСБ, или 20 мм шпертплат да ползвам. Гледах че най-китайския шпертплат е по 12 лв м2, а европейското производство вече отива на 20-30 лв м2, което си е доста... За здравина, мисля че и китайския ще е много здрав материал, но ме съмнява как му се отразява влагата. Успокоява ме че отвън е опакован с вата, мембрани и сайдинг, ще може да си съхне, ако се навлажни някакси. А в много статии пише че както и да уплътняваш, в даден момент стените ти ще се навлажнят и е по-добре да могат да съхнат.

За мен си остава опция и да го накова с дъски 2.5 см... По-евтино като материал, но доста повече ръчен труд. И се чудя и фугите между дъските така ли да ги оставям да си зеят или с нещо да ги уплътнявам?

Като гледам колко процеса и слоя се добавят, няма ли да е далеч по-лесно да се зида с тухли?
Цената няма да е различна(дори може да спадне), има едни 38 сантиметрови, които са и носещи и с добри(според прозиводителя) термопоказатели. Пак можете да го правите сам, като време може и да не е повече, защото има само 2 процеса - зидария и мазане.

Не ме разбирайте грешно, аз също съм фен на дървените къщи, но почвам да се чудя дали тухлата не е по-подходящ материал в този случай.

Не вярвам която и да е тухла да може да изолира много без отделна изолация. Относно цената, майстора ми ми каза че при строеж с дърво, излиза накрая сметката 15-25% по-евтин грубия строеж от материалите и труда и то с готова вградена изолация в стените и много по-малко топлинни загуби преди външна изолация. Бетона и желязото са по-малко принципно. Стените са по-тънки - дори само от това печелиш примерно 10% жилищна площ. И разбира се по-бързо става, защото има по-малко мокри процеси и чакане. Останалото - плочки, кабели, ВиК, гипсокартони и т.н. си е същото.

А както аз смятах да си го строя цялото - там щеше пък съвсем по-евтино да ми излезе, а аз мога и ме кефи идеята да кова, но не ме кефи много да зидам. Не че нямаше да се науча и да го иззидам, ама...

Имам и един друг въпрос, който ме вълнува. Колко може да е вдигнат втория етаж, преди да го изтълкуват като жилищна площ и да искат нов проект, пари и разрешителни.

Когато го проектирахме, бях заел твърда позиция че искам едноетажна и възможно най-евтина, но сега като си помисля колко бетон наляхме отдолу и че покрив ще има така или иначе над цялата къща, защо да не вдигна малко стените и евентуално да направя по-стръмни билата на покрива и да може да се оформят 2 стаи в най-високата част на тавана, макар и скосени и не пълна височина?

На въпроса: Ако няма стълбище към подпокривното пространство
и няма архитектурно разпределение се приема, че няма
мансарден етаж. Котите на корниза и билото не трябва да надвишават
допустимите по визата или ПУПа, ако има.
Разбира се, това не значи, че можете законно да вдигнете стените без
да внесете промени в проекта. Котите на корниза и билото след построяването
трябва да се заснемат геодезически и да отговарят на проекта.

Относно спестяването - няма да спестите кой знае колко от подобна преработка,
нито проектантските хонорари, нито таксите за одобряване са съществено перо.

Основните проблеми и разходи не са в проекта, а в изпълнението. Трябва таванския
гредоред да се трансформира в подов, т.е. да може поеме натоварване от хора и
обзавеждане. Някакъв под - OSB, дюшеме, подови плоскости на кнауф и прочее плюс
довършителни неща отгоре.
Изолациите трябва да се преместят на скатния покрив между ребрата, за да се
отоплява и горния етаж.
Трябва да се предвиди стълбище - при това спестено разпределение
не изобилстват възможности за място.
Трябва да се предвидят прозорци, за да влезе светлина в мансардата.
Покривните прозорци не са дребно перо.
Разбира се, трябва да се оформят стените и тавана с довършителни работи...

Та не е проблема точно в парите за разрешителните.

пет ное 20, 2020 2:46 pmРуди написа:

На въпроса: Ако няма стълбище към подпокривното пространство
и няма архитектурно разпределение се приема, че няма
мансарден етаж. Котите на корниза и билото не трябва да надвишават
допустимите по визата или ПУПа, ако има.

До тук сме ОК - нямам стълбище и няма да рисуваме преграждащи стени горе, както и допустимото строителство е до 10 м височина, ще се вместим.

пет ное 20, 2020 2:46 pmРуди написа:

Разбира се, това не значи, че можете законно да вдигнете стените без
да внесете промени в проекта. Котите на корниза и билото след построяването
трябва да се заснемат геодезически и да отговарят на проекта.

ВИнаги ли се прави това заснемане накрая? Един приятел, който строи преди няколко години ми каза че никой никога не бил идвал да го види какво е построил, само му заверили там каквото трябва в общината. С половин уста архитекта ми каза че и при мен може да не дойде никой, но пък можело и да дойде и ако разликата е повече от 20-30 см щяли да направят проблем. Питах го какво означава "проблем" - ще ме накарат да съборя покрива или ще ме глобят и той вика: еми не, няма да събаряш и няма и да те глобят, но ще трябва да го узакониш.

пет ное 20, 2020 2:46 pmРуди написа:

Относно спестяването - няма да спестите кой знае колко от подобна преработка,
нито проектантските хонорари, нито таксите за одобряване са съществено перо.

Основните проблеми и разходи не са в проекта, а в изпълнението. Трябва таванския
гредоред да се трансформира в подов, т.е. да може поеме натоварване от хора и
обзавеждане. Някакъв под - OSB, дюшеме, подови плоскости на кнауф и прочее плюс
довършителни неща отгоре.
Изолациите трябва да се преместят на скатния покрив между ребрата, за да се
отоплява и горния етаж.
Трябва да се предвиди стълбище - при това спестено разпределение
не изобилстват възможности за място.
Трябва да се предвидят прозорци, за да влезе светлина в мансардата.
Покривните прозорци не са дребно перо.
Разбира се, трябва да се оформят стените и тавана с довършителни работи...

Та не е проблема точно в парите за разрешителните.

То даже щеше да ми излезе на абсолютно същата цена проектирането, ако бях искал да има втори полу-етаж, но тогава така го реших - да не се изкушавам, защото макар и малко, това както вие сам казвате - все пак са си пари в повече. Материали, труд.. Примерно 1/3 повече в перото "стени", което ще е няколко хиляди лева.

Ясно ми е че после и в довършването ще отидат още толкова пари, но пък то може да почака, ако го имам помещението и реша да го ползвам, или ще се съобразя с неудобствата и ограниченията - примерно да го ползвам само за склад или библиотека/ателие или ако идват гости с преспиване да изселвам някое от хлапетата там на романтика (едно време на село най-интересно беше да имаме гости и децата да ни слагат да спим по земята на дюшеци - истинско приключение си беше)

Стълбище мисля че в последствие мога външно да направя с лека метална конструкция. Прозорци само отстрани на вертикалните стени - покрива е двускатен. Знам че са скъпи (макар и хубави) велуксите.

Сега като го питах архитекта какво трябва да се направи ако искам да мина през общината всичко да е изрядно ми каза, че трябва да се преработят няколко части от документацията и пак да минат за одобрение през общината, което можело да отнеме няколко месеца. Питах го дали докато върви тази процедура мога да си строя както искам и после вече да се види че документацията съответства на построеното, но не беше много сигурен и убедителен. Май и на него не му се занимава вече... Трябвало всичко наново да се изчисли...


Това е по чисто техническата част, аз продължавам да се чудя за себе си дали искам да се занимая. На Вършец имаме къща където ходим летата на хладно, която си има доста добра мансарда с плоча - около 100 квадрата. Е, познай кой го ползва - децата се крият там през лятото да четат книги или да говорят с гаджетата по телефона на скришно, през останалото време - само паяците ловят мухи и катериците си крият орехите там. И през ума не ми е хрумнало да правя ремонт - да го затворя, да го изолирам и да го разделя на стаи, макар че се събираме понякога 4 семейства там, просто се нагъчкваме по-нагъсто в нормалните помещения. Т.е. хрумнало ми е, но нито имам парите, нито времето, нито мисля че си струва.

Аз пък съм точно обратното... проекта ми е 2 етажа(еднакви) + таванско... разбрахме се да пусне и план етапно застояване... и като почна, ако на втора плоча реша да вдигам нагоре, да вдигам, ако не остава на 1 етаж... така преди 10 години един приятел си вдигна още един етаж... добре че баща му го беше пуснал тоя етаж етапно преди 40 години..

Малко се забавихме заради ковида, но другата седмица ще слагаме дъврените основни греди (sill plates), които се завинтват за бетонната основа и мислех какво да ги правя. Имам няколко неща, които трябва да реша:

1. Да спазя ли на конструктора схемата за анкерните болтове, която ми се струва прекалена.
По ъглите на къщата анкерите са през 15 см!!! а на останалите места са през 25 см. Ясно че така ще стане много здраво закотвено, но за цялата къща по проект имам 313 анкера. Първо не са много евтини, второ майсторите ще се изгърбят сигурно цял ден да ги слагат и трето - тези 15 см ми се струват прекалено близко изобщо за здравината на гредите. Какво става, ако дупчейки, уцелят арматура? Защото в България масово предпочитат да не залагат болтовете когато се налива бетона (то не че изобщо има т.н. J болтове, които ползват в Северна Америка и са предвидени за бетониране в основите, но това е отделен проблем), а вместо това при вече налят бетон да дупчат с бормашини и да слагат анкерни болтове ( Питах го моя майстор, той вика: "така по-лесно и по-бързо, залагането на болтовете би било голяма играчка и целене") И като ударят арматура с бургията и трябва да се премести вече пробитата дупка встрани? Къде ще я преместят? То ще стане дупка до дупка и накрая ще се разцепи гредата като е пробита с 12-14 мм дупки (анкерите са 12 мм) през 5-10 см??? Ясно че конструкторите си знаят работата и съм си платил за проект, но се поинтересувах и в САЩ позволяват разстоянието между анкерите да е до 180 см!!! Да, тяхните са по-дълбоки (175 мм забити в бетона срещу едва 110 при моите анкери) но пак 15 см срещу 180 см е ама че разлика - 12 пъти... Майстора вика: Слагай през 50 см смело. Засега купих половината бройка анкери и мисля да кажа на майсторите да слагат през 30 см по ъглите и през 50 в останалите части, т.е. през двойно по-голямо разстояние от проекта. Ако нещо се заяде конструктора и е неотстъпчив, ще се помъчим да надупчим по още един меджу тях и така можем да дойден на изискването на проекта.

2. Какво да сложа под основните греди?
По проект ми пише просто да са катраносани. Но аз мисля да отида още по-далеч и освен че ще ги катраносам, ще сложа и от тази катранената хартия отдолу - воалит 3 мм и даже ще я пусна като престилка навън върху бетона на основите - които също ще катраносам и ще я залепя с горелка - да прави малко хидроизолация отстрани. Нещо друго да слагам ли под основните греди - гледам че слагат или каменна вата или една специална пореста пластмаса - като тези опаковъчните материали за чупливи пратки. Целта им е да не духа и да не могат да минават мравки или други буболечки между бетона и дървото. Но аз мисля че катрана доста успешно ще запуши евентуалните неравности. Понеже на пръв поглед много неща изглеждат равни, но ако като отида и наложа гредите по бетона и преценя че все пак ще има нужда от още нещо да уплътни, удачно ли е да пръсна полиуретанова пяна на долната част на гредите - като тази с която уплътняват прозорците?

3. Този воалит по основите отвън колко ще е устойчив във времето? Няма ли да се разпадне тази хартия след 5 години като се поспече битума? Той още сега се цепи като го напъна малко. Изобщо има ли смисъл да я слагам хартията ако ще правя плочник 1 метър около къщата и нагоре ще имам цокъл примерно поне 40-50 см?

Чета тук на другите съфорумци перипетиите със строежи:

нед юни 17, 2018 7:54 pmЧираче написа:

нед юни 17, 2018 7:34 pmKingLin написа:

Ей сега имам проблем.

Имам горчив опит с такива познавачи. Всеки казва различно, като се ръководи от това къде му е най-удобно да прави сондажа. И аз имах мерак за сондаж, но се отказах. Никой не дава гаранция.

Аз обичам да мисля за себе си като за много практичен млад мъж и основно вярвам в науката, та си имам предубеждения срещу тези с телчетата дето ходят и ужким намират къде е водата, защото няма научно обяснение. Питах архитекта как да разбера къде да бия сондата и тези с телчетата какво всъщност правят и той ми каза същото: "Тея шарлатани само обикалят и ти казват, където мислят че ще е по-лесно за сондата. Най-обичайното е водата да е на водоносен слой и където и да дупнеш на достатъчна дълбочина - вода да излезе. В твоя квартал водата е на плитко и просто си избери място от източната страна на къщата, щото там са ти баните и кухнята." Така и направих, мерих 3 крачки от ореха в източната част на двора и им казах на сондаджиите да дупчат. И грам притеснения съм нямал че може да няма вода. Уникално готини чичаци от Житница бяха тея - Георги и двама други с шкембенца и с груби пръсти, дебели като кебапчета - за 30 лв на метър ако няма големи камъни дупчат бързо и чисто. И наистина - още на третия - четвърти метър излезе хубава бистра вода. Обаче понеже всички комшии са на септични ями, им казах все пак да дупчат поне до 20 метра.

След месец съседи почнаха да строят, и уж са само на 50 метра от моята сонда където излезе на 3-4 метра още водата, техните чички с пръчките им показали място и едва на 40-тия метър ли нещо такова - излезнала вода В случая явно късмета на начинаещия при мен е проработил или имам дарба и мога да почна да вземам пари от хората да им казвам къде е водата.