Поведение на зидарията при земетръс
Публикувано: вт фев 09, 2021 3:06 pm
В тази тема viewtopic.php?f=47&t=65634&sid=48085a09 ... &start=110
на стр. 12 сте подхванали въпроса за стенната зидария.
Има пример от Германия. Най-важно е да се уточни, дали
иде реч за сеизмичен район или не. И понеже BLUE витаел
все по чужбинско, ето я BG версията за зидариите.
1..Зидарията пречи или помага при земетръс?
Няколко пъти сте ме прочели да повтарям, да няма „Т“
образни стенни пресичания, освен тези на външните
стени. Това значи стените да вървят през цялата сграда
в една ос. Такава зидария обрамчена от основи, колони
и греди, дори и да е изпълнена не от единични плътни
тухли, а от старите яки тухли четворки, може да поеме
доста сеизмичен товар, да го „изтегли“ от ст. бет.
конструкция и погълнатата енергия да доведе до
специфични пукнатини в зидарията. В случая
зидарията помага.
nikolov333 в неговата тема на стр. 24 е качил снимка, на
която се виждат два отвора и средна колона. Над единия
има греда, над другия няма (може да има обратна). Ако
реши да иззида отвора под видимата греда, дори и с
тухли с много кухини и тънки стени, може да се окаже,
че ще постави в допълнителен стрес външната колона
на незидания отвор, барабар с обратната греда или
междуколонната ивица (скритата греда) при сеизмично
въздействие. За да се справят с този стрес, посочените
конструктивни елементи ще трябва да имат освен
достатъчно сечение и висока дуктилност, която се
постига с високи класове бетон и армировка 500Мра,
поставена където трябва. Неговата конструкция ще се
справи успешно с това предизвикателство. В случая
обаче зидарията по-скоро пречи вместо да помага.
2..Самоносещи стени-луфтове.
Какъв да е размера на луфта между зидарията и колоните,
гредите или плочите и с какво да се запълни, за да може
пълнежа да е достатъчно деформируем при нужда?
Как да се анкерира сигурно стената, за да не се захлупи
при земетръс, ако е по тънка от 25см?
Имам отговори на тези въпроси, ама не са „нашенски“,
затуй ще бъде хубаво да се включите и да дадете по
едно мнение.
на стр. 12 сте подхванали въпроса за стенната зидария.
Има пример от Германия. Най-важно е да се уточни, дали
иде реч за сеизмичен район или не. И понеже BLUE витаел
все по чужбинско, ето я BG версията за зидариите.
1..Зидарията пречи или помага при земетръс?
Няколко пъти сте ме прочели да повтарям, да няма „Т“
образни стенни пресичания, освен тези на външните
стени. Това значи стените да вървят през цялата сграда
в една ос. Такава зидария обрамчена от основи, колони
и греди, дори и да е изпълнена не от единични плътни
тухли, а от старите яки тухли четворки, може да поеме
доста сеизмичен товар, да го „изтегли“ от ст. бет.
конструкция и погълнатата енергия да доведе до
специфични пукнатини в зидарията. В случая
зидарията помага.
nikolov333 в неговата тема на стр. 24 е качил снимка, на
която се виждат два отвора и средна колона. Над единия
има греда, над другия няма (може да има обратна). Ако
реши да иззида отвора под видимата греда, дори и с
тухли с много кухини и тънки стени, може да се окаже,
че ще постави в допълнителен стрес външната колона
на незидания отвор, барабар с обратната греда или
междуколонната ивица (скритата греда) при сеизмично
въздействие. За да се справят с този стрес, посочените
конструктивни елементи ще трябва да имат освен
достатъчно сечение и висока дуктилност, която се
постига с високи класове бетон и армировка 500Мра,
поставена където трябва. Неговата конструкция ще се
справи успешно с това предизвикателство. В случая
обаче зидарията по-скоро пречи вместо да помага.
2..Самоносещи стени-луфтове.
Какъв да е размера на луфта между зидарията и колоните,
гредите или плочите и с какво да се запълни, за да може
пълнежа да е достатъчно деформируем при нужда?
Как да се анкерира сигурно стената, за да не се захлупи
при земетръс, ако е по тънка от 25см?
Имам отговори на тези въпроси, ама не са „нашенски“,
затуй ще бъде хубаво да се включите и да дадете по
едно мнение.