Гацо Бацов написа: Има ли вероятност при сгради с традиционно строителство,ако се направят стените с вата и гипскартон да се появи конденз по тухлите на стената и да се овлажни ватата(изключвам панелка в която при осем етажна сграда се събира локва на третия етаж когато вали).Чувал съм подобни коментари,не знам до колко може да им се вярва.По принцип има вероятност да се увлажни тухлата (стената) и ватата.
Детайлът вата+гипсокартон прави вътрешната повърхност на тухлата по-студена (преди това е била с темп. на помещението).
В жилищ. помещения винаги има влага (водни пари), която зимно време се стреми да мигрира навън (дифузия), където въздухът е относително по-сух. Ако по пътя си срещне повърхност с температурата на оросяване - парите кондензират в течна вода.
Гипскартонът сравн. добре пропуска водните ПАРИ (диша), ватата изобщо не ги спира. Затова при външни стени и тавани се препоръчва паропреграда зад гипсокартона (полиетилен, ал. фолио, XPS и др.).
Би могло пароограничаващ ефект да се постигне и с "недишащи" покрития (някои бои и латекси). Идеята е да не се дапускат към ватата повече водни пари, отколкото външната стена може да пропусне към улицата.
Или с др. думи: ПАРОПРОПУСКЛИВОСТТА на отделните слоеве в дадена стена трябва да НАРАСТВА отвътре навън.
Ако предстенната обшивка позволява ВЪЗДУХОпреминаване зад гипсокартона (фуги, отвори, контакти и пр.) това е още един маршрут за влагата към тухлите. По този път (инфилтрация) би могло да премине доста по-голямо количество влага.
Извод за практиката: предстенните обшивки (а и всякакви изолации) трябва да се изпълняват с отчитане на необходимостта от паро- и въдухопрегради.
В помещенията да се ограничава влагата на разумно ниво (чрез начина на живот, проветряване и вентилация), което съществено забавя скоростта на споменатите процеси.