Zoro5 написа:...
Като казваш "хром-никелова" това си е "неръждавейка", нали? Но знаеш ли марката дали има значение? Понеже най-разпространена е AISI-304, но пък AISI-316 я водят жароустойчива и е 2 пъти по-скъпа.
Понеже си мисля дали не може да се направи пота с индукционно нагряване? Има едни китайски котлончета по 35-40лв от които може да се изстиска около 1кВт мощност. Цялата пота може да се изолира отвсякъде (дори откъм котлона) и така да паднат драстично загубите на топлина. Изчезва и корозивното действие на горивото. Проблема е ,че тези котлони не работят с всички неръждавейки и може да се наложи ползването на желязо. Освен това над 730оЦ изчезват магнитните свойства и се срива индукцията. Ако алуминия се загрее до 700оЦ дали е достатъчно?
Тези соли, които слагаш може ли да се слагат предварително, или само след като се е стопил всичкия метал? И ако вече сме дегазирали метала и го оставим известно време "на въздух" (минута-две, докато гласим отливането), ще поеме ли пак газове?
Точно това имах предвид. И не съм подбирал специална неръждавейка. Понеже не съм добър в заваряването и то не само на неръждавейка
, отидох в местна фирма, които продават такива материали и имат и цех за извършване на разни услуги във връзка с материала, избрах от тръбите които имат едно парче с най-големия разполагаем диаметър и им поръчах да му заварят дъно. Като им обяснявах какво ми трябва поисках да направят дълбока фаска на дъното и да запълнят всичко при заваряването, за да не се получи само повърхностна заварка. За съжаление разполагаемия диаметър тръба беше 90 мм. и имам в момента твърде голямо разстояние между потата и вътрешната стена на пещта. Мисля това лято да си направя нова пота, но този път ще поръчам да ми сгънат тръба със заваряване по дължина и да е около 120 - 130 мм. външния диаметър. Мисля, че няма да е проблем да се направи, след като не ме вълнува въобще дали ще е правилен цилиндър...
Според мен това с индукционния котлон го забрави. По съвсем груби сметки мощността на пламъка, който използвам е не по-малко от 2,5 - 3,5 киловата. Въпросния литър олио + нафта се изразходва за около 20 минути (за толкова време се стопяват около 2 кг. и се прегрява леко, за да не изстине докато се лее), а литър течно гориво дава около 10 киловата доколкото знам. Вероятно ще стане с индукционния, но ще ти трябват примерно 3 часа за да стопиш и то ако нямаш абсолютно никакви топлинни загуби. За целта си има индукционни пещи. Би могло и да е "направи сам" такава пещ, но лично мен за в момента не е на дневен ред. Би имало смисъл ако всеки ден лея по стотина килограма алуминий например... А изработката на обикновена пещ от типа на тази която използвам е въпрос на 30 - 40 лв. и една седмица време. 8 - 10 стопявания ми струват 20 лв. когато използвам газ и малко по-малко с течното гориво. Ако имам приготвени неща за леене с общо тегло над 6 - 8 кг. излиза още по-евтино заради загрятата вече пещ.
За да е достатъчно течлив и да не застива докато добавиш содата, махнеш шлаката и отлееш, алуминия трябва да е загрят до 750 градуса. Той започва да се топи около 650 в зависимост от състава му (легиращи добавки).
Добавките се слагат след стопяването, защото содата се стапя при доста по-ниска температура от самия алуминий, а поглъщането на водород от материала става в самия процес на стапяне. Има начини за стапяне със защитна среда от флюс, но това го знам само като възможност - не съм го пробвал и практикувал. Не възнамерявам и да го изпробвам, защото целия процес на приготвяне на форма, стапяне, отливане е доста време и трудоемък и всяка грешка се заплаща с приготвяне и правене всичко наново, което може да стигне и до дни като време - не си заслужава!