За да се справи автора с такава задача,трябва да има понятие от терминологията "сглобка с гарантирана стегнатост","сглобка с гарантирана хлабина","ходова сглобка" и т.н..В зависимост от диаметъра на детайлите и желания вид сглобка се подбират по таблици и препоръчителните допуски на "вала" и на "отвора"(това са условни понятия),но и за да е ходова има изисквания и за грапавост и за вид на материалите които ще работят (плъзгат).Не можеш просто да плъзгаш един върху друг два детайла от неизвестни стомани и да очакваш на късмет те да не задират,да не повлича материал и т.н. Най-малкото,за да се използват еднородни материали при плъзгане,те трябва да имат определена разлика в твърдостите си и трябва да се спазват определени условия на мазане. Освен това 150мм линейна дължина на аксиално лагеруваща втулка изисква тотална праволинейност на направляващата по която ще се плъзга.При малки работни хлабини "втулката" ще затяга дори и само при няколко стотни отклонение от праволинейността на "тръбата".За да се избегне това,ако плъзгащия детайл се конструира правилно,той би трябвало да се направи с триещи работни повърхнини с необходимата дължина(в зависимост от желаната товароносимост) само в двата края на отвора му,а вътре между работните повърхнини диаметъра трябва да се освободи и да не контактува с направляващата. Единствения друг възможен вариант за нормална работа на такава сглобка е оставяне на огромна хлабина-за такъв диаметър наистина поне една десета и резултата по отношение на точността на работа на машината ще е плачевен.
ПП Ако въобще е машина,де.Човка може да иска да направи нещо съвсем елементарно и точност изобщо да не е необходима,а ние да му пълним главата с бръмбари...
ПП Ако въобще е машина,де.Човка може да иска да направи нещо съвсем елементарно и точност изобщо да не е необходима,а ние да му пълним главата с бръмбари...