Ако искате да поправите или сте поправили нещо тука е мястото.
velsi - Почетен майстор
Изтича, защото така го правят. Доколкото знам ползват някакви вентили, които вграждат в уплътнението. А знаеш ли в Америка как се прави. Стъклопакетът се затваря както при нас обикновените пакети, но в камера пълна с аргон, а работещите ползват кислородни дихателни апарати. Елементарно, нали?
lov - майстор
Що ми се струва че се лъжеш сам нещо. И защо трябва да си усложняваш нещата след като бъде затворен пакета може после съвсем лесно да се продуха само с аргон. Вероятно си гледал че бачкат в камера където търсят обезпрашавяне. То електрониката не се произвежда чак в такава стерилна среда дето един атом примес разваля всичко.
А нашенските майстори как работят боде с конската игла гуменото уплътнение от другата страна слага още 1-2 игли и пуска аргона.Карат на око и после вадят и подлепват с лепилото. Сякаш забравихте принципа на дюзичките за пълнене на газови запалки по времо оно. Пък и на същия принцип са и клапаните на гумените топки. Те да не би да изпускат въздуха и да спада толкова лесно а там е под налягане все пак. Всичко опира до качеството на основния материал а не на винтила. Тоест всичко опира до обмазката която нанасят по края на пакета.
velsi - Почетен майстор
Няма за какво да се лъжа. Имам роднини там, техните пакети са с аргон и просто са гледали как ги правят.
Neposlushko - напреднал
За да завърша окончателно темата ще ви дам малко нови сведения. Първо малко предистория. Преди години самия аз се увличах по предизвикателството да се направят стъклопакети с вакуумна изолация. За съжаление разработих подробно проекта, но не намерих подкрепа в лицето на близките ми и го изоставих на хартия, заравяйки го сред другите ми измишльотини. Още тогава разбрах за основните два проблема - опасността от спукване на стъклата при слепването им (имплозия) при вакуумиране и трудността на намиране на някакъв запечатващ способ за задържане на вакуума колкото може по-дълго.
Тогава намерих частично решение само на един от проблемите - с поставяне на мънички дистанционни опори на равни разстояния между стъклата. Както написах обаче изоставих проекта си (около 2007-2008г.). Години след това вече виждам, че всички нови изобретения в същата област, които намерих след време и следя и до днес, са изградени по същия метод както моята идея. :))) Но както и да е...
Към настоящия момент са разработени и се разработват няколко проекта за вакуумни стъклопакети.
Някои от тях са вече готови и пуснати отскоро на пазара, а други скоро ще бъдат пуснати защото още се тестват.
1. Проект на швейцареца Матиас Кьобел разработван съвместно с института за иновации Empa. Проекта е за вакуумен стъклопакет. Понеже видял, че силикона използван за запечатване на сътклата не е достатъчно плътен и след време пропуска въздух през микроскопични пори, Кьобел разрешил проблема чрез запечатката на стъклата с калай. Явно е използвал някакъв начин за химическо нанасяне и метализиране на периферията на стъклата (има такива методи) и след това както той обяснява пуска слаб ток (напрежение) и запоява с калай стъклата. Тоест прави се калаена запечатка. Проекта понястоящем е финансиран с около 3 милиона евро от ЕС и се нарича Winsmart. Още не е готов.
2. Проекта на американския учен Питър Петит за вакуумни стъклопакети - V-Glass. Още се тества и не е готов.
3. Проекта на AGC Glass Europe и Panasonic с новопостроения им завод в Европа. Проекта е за вакуумни стъклопакети с фабрично разтопени слоеве на стъклото по краищата и запечатването му. Гаранцията им е 15 години, а за някои от другите проекти даже дават по 20 г. Като разглеждах брошурата на тези стъкла им дават термални показания от +20 градуса по Целзий вътрешна t (температура на вътрешното стъкло и среда) при около –30 и повече градуса на външната среда. Според сведения стъклопакета се състои от две стъкла с дебелина от 3 мм с 0.1 мм (100 микрона) разстояние между тях, което е вакуум. Има възможност стъклопакета да се замени с по-дебели стъкла - 4 мм, 5 мм или 6 мм. Лично моите стъкла на прозорците съм си ги поръчвал умишлено от по 6 мм отвън. За предпазване от градушка, удари от летящи леки предмети при буря и т.н. Напатил съм се и си знам уроците. Освен това различната дебелина на стъклата в стъклопакета има отношение и към звукоизолацията. Когато не са еднакви трептят с различна честота и така се затруднява предаването на звуковите вълни. И така да се върнем на темата - тези стъкла от последния проект са с коефициент на топлопреминаване 0.4-0.7 W/m2K. При тройния стъклопакет от 40 и даже 52 мм дебелина (аз съм с такъв) този коефициент не е по-малко от 1.0 или 0.9 W/m2K. Освен това тройния стъклопакет е доста тежък, труден за носене и монтажи, а при монтаж в крилата на прозорец или врата често ги смъква рано или късно. При монтаж във фикс (неподвижен неотваряем прозорец) това го няма като проблем, но при отваряеми части го има. И при трите описани по-горе проекта между стъклата се поставят миниатюрни опори (дистанционери). Така както съм ги виждал по снимките най-вероятно са или метални (личат като рядка линия черни точки) или стъклени или пластмасови. Но не ми се вярва да са от последните защото биха били по-прозрачни. Оптически за окото е по-приятно да не ги забелязва много-много, така че тези проекти ги отчитам като минус ако са така набиващи се в очите с тези линии от малки цилиндрични или топчести опорки в стъклопакета. Аз го бях замислил със стъклени или прозрачни ПВЦ миниатюрни тънки шайби. Както и да е.
Така че знайте, че вече има и такива стъклопакети. В бъдеще ще се разработват и още, защото това е част от пътя към енергийна революция и енергийна ефективност в сградите.
Успех на всички домашни майстори, мечтатели и изобретатели!
Никога не се отказвайте от идеите си и вярвайте в себе си!

П.П.: Извън темата - вече се разработват и скоро ще бъдат пуснати и стъклопакети с нанокристално покритие. Това е американски проект на екип учени от Лаборатория Бъркли. Ако се пусне много слаб прав ток по него то променя позицията на нанокристалите и те блокират или пропускат (филтрират) слънчевите лъчи и/или горещината. С това покритие никога повече няма да имаме нужда от щори. Ще може да се контролира поотделно светлината (видимия спектър) или инфрачервените лъчи (носещи топлинната енергия). Така прозореца ще може да се включва и блокира селективно всички параметри - да пропуска дневната светлина без топлината (без инфрачервените лъчи) за лятото, да се затъмнява или да пропуска само топлината (през зимата например).
Успех на всички!

Тема "Вакуум във стъклопакет - дали ще има ефект" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: