И така супер лепило нема. Супер лепилото се оказа тапицерски конец.
По повод горното си припомних история с чепици. Не помня от Жданов или от Пиротска си купих шити летни обувки. На второто носене се разшиха и рикламация. Мотаха ме 3 седмици с тезата, че ги пратили на производителя в Хасково. Път натам, поправка, обратен път и по некое време ги получавам. Първото впечатление пак черни но особено черни. Докато ги разглеждах как са шити с възли и лепени
яка работа и тъкмо да си изкажа възхищението, гледам продавачките се отдалечават от мене и залягят под щанда 
И като си преместих вниманието от чеписите към себе си 
не мога да се позная аз ли съм или ваксаджията ня гарата. Така се почествах 
омърсен и прецакан, последва скандал с намесата на управителката, милиция или полиция не помня кое от двете, но пари не върнаха. На другия ден ми мина, изкъпан, чист със старите чепици вапцани с печатарско мастило, щото явно, "производителя от Хасково" е останал без боя за кожа. То май избухнах не толкова заради това, че придобих вид на печатарси пролетариат, а повече заради търговските лъжливи похвати на баламосване.
Беше похват на занаятчиите обущари като шият със светъл конец в-у черна обувка да мажат конеца с печатарско мастило. Да ама за още по-сигурно майстора ги подлепил чепиците и невнимателно ги изцапал с лепилце, което се опитал да маскира с мастило. Но като видял разликата в цвета и ги вапцал целите с печатарско лепило,....... пардон мастило. Така работат масторите в щата Хюстън.
С връзки намерих боя за кожа и пребоядисах чепиците. Много ги носих тези летни обувки. Няколко сезона докато им се протриха подметките. Лепило/мастило малко ги оплетох ама нали се срещнаха на моите чепици.
По повод горното си припомних история с чепици. Не помня от Жданов или от Пиротска си купих шити летни обувки. На второто носене се разшиха и рикламация. Мотаха ме 3 седмици с тезата, че ги пратили на производителя в Хасково. Път натам, поправка, обратен път и по некое време ги получавам. Първото впечатление пак черни но особено черни. Докато ги разглеждах как са шити с възли и лепени
яка работа и тъкмо да си изкажа възхищението, гледам продавачките се отдалечават от мене и залягят под щанда И като си преместих вниманието от чеписите към себе си не мога да се позная аз ли съм или ваксаджията ня гарата. Така се почествах омърсен и прецакан, последва скандал с намесата на управителката, милиция или полиция не помня кое от двете, но пари не върнаха. На другия ден ми мина, изкъпан, чист със старите чепици вапцани с печатарско мастило, щото явно, "производителя от Хасково" е останал без боя за кожа. То май избухнах не толкова заради това, че придобих вид на печатарси пролетариат, а повече заради търговските лъжливи похвати на баламосване.Беше похват на занаятчиите обущари като шият със светъл конец в-у черна обувка да мажат конеца с печатарско мастило. Да ама за още по-сигурно майстора ги подлепил чепиците и невнимателно ги изцапал с лепилце, което се опитал да маскира с мастило. Но като видял разликата в цвета и ги вапцал целите с печатарско лепило,....... пардон мастило. Така работат масторите в щата Хюстън.
С връзки намерих боя за кожа и пребоядисах чепиците. Много ги носих тези летни обувки. Няколко сезона докато им се протриха подметките. Лепило/мастило малко ги оплетох ама нали се срещнаха на моите чепици.
