Конкурс 2012 - #24 - Домашна сушилна камера за плодове... 79 мнения

[alsted]

Благодаря за изчерпателните отговори! Надявам се, че не досаждам?
Да уточня: винкелова конструкция ще има, точно като твойта.
Питах за термоизолация отвън предвид топлинни загуби и с цел икономия на електроенергия. Нали ни забраниха да използваме и 40VV за осветление ...

... в 5 ч. започва отделяне на изсушен продукт.

Как се разбира, че въпросния продукт е готов? Вярно, че практиката учи най-добре, но все пак можеш ли да кажеш нещо с думи? През колко време средно отваряш да вадиш нов готов продукт?

Производство на дим - тлеене на влажни дъбови стърготини в отделно външно огнище.

Ще кажеш ли нещо повече за това?
Какво ще кажеш за сушене на червиви плодове? Тази година нещо стана и 90% от от ябълките ми са червиви. Правил съм обичайните пролетни пръскания като всяка година, но ... Единственото, което се сетих беше да се нарежат (фактически изчистят) и исушат. Приложихме бабиния метод - нанизани на конец. Ще ги сложим да престоят и във фризера, както препоръчваш, но все пак - какво е мнението ти за сушене на точно такива плодове?

[bulhomes2]

А дали би довело до икономия, ако затопления вече въздух се използва повторно (постоянно). На връщащия въздуховод трябва да се сложи радиаторче, през което да циркулира студена (чешмяна) вода, за да кондензира там влагата от плодовете. Мисля, че сушенето на посудата в съдомиялните е на същия принцип.

[angelfilev]

...Ако се задълбочиш да се усъвършенстваш техниката може да направиш нещо подобно .

Благодаря.
В областта на сушилната техника и технологии притежавам 20-на патента
на конструкции на сушилни апарати и технологии на сушене с доста над 50 патентни претенции.

Браво! Хубаво е, че на форума има такива хора.
Ако можеш след офанзивата по червен пипер (цял за пълнене и нарязан за мелене),
домати, лук, моркови и др. да заинтригуваш и любителите на пастърмата смятам, че ще имаш предимство.

[profy]

А дали би довело до икономия, ако затопления вече въздух се използва повторно (постоянно). На връщащия въздуховод трябва да се сложи радиаторче, през което да циркулира студена (чешмяна) вода, за да кондензира там влагата от плодовете. Мисля, че сушенето на посудата в съдомиялните е на същия принцип.

Никаква икономия - още веднъж ще повторя за трети път -
принципът в апарата не е конвективно сушене,
при което температурата на сушилния агент е над температурата на кипене на водата за съответното налягане,
а сушене чрез излъхване - или изпарение при температура значително под температурата на кипене.
С нагряване на сушилния агент се увеличава потенциалът му да поглъща влага,
а влагата се изпарява благодарение на високата скорост на сушилния агент -
за по-голяма яснота аналогия със сушенето на прането - всеки знае - навън става при температури много под 100 оС,
благодарение на обдухването с въздух.
С охлаждане посредством чешмяна вода приблизително ще се получи регенериран сушилен агент
с параметрите на атмосферния въздух или незначително по-добри, неоправдащи разхода на вода и инвестициите.

Въобще сушилни инсталации, работещи по затворен цикъл са единствено тези, при които се изпарява ценен разтворител.

[bulhomes2]

ОК. Разбрах те. По-навътре си в нещата и затова питам.

[profy]

Благодаря за изчерпателните отговори! Надявам се, че не досаждам?
Вероятно тези въпроси са важни, и ще заинтерисоват и други читатели на форума.
Да уточня: винкелова конструкция ще има, точно като твойта.
Питах за термоизолация отвън предвид топлинни загуби и с цел икономия на електроенергия. Нали ни забраниха да използваме и 40VV за осветление ...
E, при топлоизолация ще има известна икономия, примерно 10 %.При 20 ч. по 0.4 КВт ще имаш икономия 0.8 КВт.ч, или 12 ст. за шарж, прецени колко шаржа са необходими да се изплати топлоизолацията.

... в 5 ч. започва отделяне на изсушен продукт.

Как се разбира, че въпросния продукт е готов? Вярно, че практиката учи най-добре, но все пак можеш ли да кажеш нещо с думи? През колко време средно отваряш да вадиш нов готов продукт?
Продуктът започва да става твърд, това е критерият, вече писах, че е необходимо да пресъхне,
т.е. да стане твърд като дърво, ако ще се съхранява дълго време.
След като го оставиш 24 ч. на атмосферна влажност продуктът поема влага и омеква до съедобно състояние.
В началото на всеки два часа, скоро ми омръзна, и го оставям да пресъхне,
след това отвръщане на стайна влажност, това е ако ще се консумира веднага, а не съхранява дълго време.

Производство на дим - тлеене на влажни дъбови стърготини в отделно външно огнище.

Ще кажеш ли нещо повече за това?
Това е част от технологията за бързо производство на уиски, българско, а и 80 % от световното производство.
Какво ще кажеш за сушене на червиви плодове? Тази година нещо стана и 90% от от ябълките ми са червиви. Правил съм обичайните пролетни пръскания като всяка година, но ... Единственото, което се сетих беше да се нарежат (фактически изчистят) и исушат. Приложихме бабиния метод - нанизани на конец. Ще ги сложим да престоят и във фризера, както препоръчваш, но все пак - какво е мнението ти за сушене на точно такива плодове?
Фактически всички плодове, които суша са собствено производство,
и всички без изключение са без химия, т.е. червиви, ами изрязва се червивата част.
При дълго съхранение съм описал по-горе процедурите.

[angelfilev]

А дали би довело до икономия, ако затопления вече въздух се използва повторно (постоянно). На връщащия въздуховод трябва да се сложи радиаторче, през което да циркулира студена (чешмяна) вода, за да кондензира там влагата от плодовете. Мисля, че сушенето на посудата в съдомиялните е на същия принцип.

Да, възможно е да се постигне икономия. Може да напиша нещо после за информация.
Аз виждам голямо достойнство в проекта на profy в това, че той постига желания резултат изключително в духа на "направи сам", с малко средства, от налични и често ненужни неща, без необходимост от външни услуги, без специализирани машини, добре обяснено за да се повтори от желаещи, добре представено.

Като се направи сметка за един цикъл на сушене при profy, се получава нещо като 24часа х 0,4квт х 0,стотинки= на малко. Не си струва да се усложнява конструкцията за 10-20-30 сушения.

При промишлените сушилни ефективността е основна, защото са енергоемки съоръжения. Процедурата на проектиране, след избор на метод обикновено започва със съставяне на масов и топлинен баланс, т.е. какво влиза и какво излиза и се търси оптимална схема съобразена и с опита в бранша. Правят се графики за постоянни и капитални разходи, търси се минимума и се пристъпва към изчисления.

На твоя въпрос за затворена система profy споменава, че се прилага при сушене не с въздух.
Преди доста години по мой проект беше направена сушилна инсталация в плътен слой за полиамиден гранулат (20т/24 часа). Сушилният агент беше азот, за да се избегне окисление, а опростената схема както в твоя въпрос. Разбира се всичко херметично, заради разходите за добиване на азот.

При сушене с въздух често се използват сушилки с рецирцулация. Отработения въздух частично се изпуска в атмосферата, частично се връща на входа, след като мине през калорифер. На входа се подава свеж въздух, колкото напусналия.
Тези сушилни имат по-висока ефективност, отколкото топлия въздух да премине еднократно.

Ако правех за себе си сушилна, бих направил нещо подобно на profy, но в къщи никой не проявява интерес към сушени плодове засега.
Остава да ги питам за пастърма, но ще почакам докато някой подаде информация.
В Съево съм виждал сушилни за сливи, каквито са правили и преди векове.

[Стефко]

Малко носталгия от детството ми преди повече от 55 г. Баба ми сушеше домати на керемидите, които после нанизваше на конец. НА СЛЪНЦЕ. През зимата правеше доматена каша, с домашен суджук. Просто ми се е запечатало в съзнанието. Сушеше също така кайсии, ябълки, сливи, и други неща. Казваше им ошав. Или ошаф. Както и да е. Нищо общо със съвременните методи на изкуствено сушене.

[Миленица]

Признавам си, че прочетох всички постове по диагонал. Ще споделя моя скромен опит в сушенето на плодове и зеленчуци.
Закупих първия уред за сушене преди година (ако трябва да бъда точна, преди година и месец). За този период единствените плодове, които според постовете на profy, са третирани химически са един пъпеш (той беше в наличност вкъщи, когато донесохме уреда от магазина у дома) и гъби, закупени от кауфланд (това не означава, че са третирани с химикали). Както и да е. Всички останали плодове и зеленчуци, които съм сушила са от градината на мам и от градината на мъжова мама. Ще отворя малка скоба (когато купих уреда, мама ми заобяснява, как трябва да попарвам плодовете в сладка вода, за да не червясват). Да, ама не, купих сушилнята, за да не консумирам захаросани плодове. Миналата година изсуших почти 50 кг ябълки от градината на мама и тате. Баща ми (да ми е жив и здрав) от години не пръска дръвчетата, защото не иска да ги трови. Точно поради тази причина, ако една година имат плод, две няма да имат (тази година също нямат). Всички сушени ябълки бяха до това лято в перфектно състояние. Така че версията, че само плодовете от химически обработените дръвчета не червясват, в конкретния случай отпадат. Според мен плодовете и зеленчуците червясват, ако бъдат кацани от насекоми по време на сушенето. Точно по тази причина и ги обработват със захарна вода - по-точно ги попарват в захарна вода.
п. п. Съжалявам, че наистина опитните хора в сушенето на плодове и зеленчуци не боравят с компютри и интернет, за да изкажат мнението си мисля, че не е нужно да уточнявам за кого говоря.

[profy]

Това е една полезна дискусия относно третирането на изсушената продукция,
което е тема с биологически и микробиологически характер,
обаче засяга същността на сушенето и конструкцията на апарата.

Признавам си, че прочетох всички постове по диагонал.

Добре е преди да се пише да се чете внимателно, иначе е по-добре да не се пише. Мой принцип.

...от години не пръска дръвчетата, защото не иска да ги трови. Точно поради тази причина, ако една година имат плод, две няма да имат (тази година също нямат).

Този (д)ефект не се дължи на липсата на препарати, а на неправилна резитба, или въобще липсата на резитба.

Всички сушени ябълки бяха до това лято в перфектно състояние. Така че версията, че само плодовете от химически обработените дръвчета не червясват, в конкретния случай отпадат. Според мен плодовете и зеленчуците червясват, ако бъдат кацани от насекоми по време на сушенето.

По същество. Налице са 3 възможности за попадане на яйца на насекоми - преди, по време и след сушенето.
Категорично по време на сушенето при температура 45-55 оС или повече условията не са твърде комфортни за размножение на каквито и да е биологични единици.
След сушенето продукцията е поставена в плътна памучна торба, плътно затваряща се.
Няма как за седмица време насекоми да влязат вътре.
Следователно остава първата възможност.
Там има две възможности - снесените от насекомите яйца са унищожени при напълно правилно по време, по вид на насекомите, и по вид на препаратите, проведена растителна защита, или не са унищожени.
Дори и при правилно проведена химическа защита, вероятността да има неунищожени яйца не е нулева.
Въобще е абсурдно да се твърди, че нетретирана с препарати за химическа защита овощна продукция не червясва или няма снесени яйца от насекоми още в цвета и впоследствие в плода.

Съответно по-нататък има две възможности.
Снесените във вътрешността на овощна продукция яйца могат да бъдат унищожени по време на сушенето,
могат и да не бъдат унищожени.
Същите възможности са и при третиране след сушенето.

Точно по тази причина и ги обработват със захарна вода - по-точно ги попарват в захарна вода.

Попарване означава - потапяне във вряла вода или заливане с вряла вода, и съвсем не варене.
Първо да уточним - навремето масовото сушене в домашни услровия е на слънце, до температура 32-35 оС,
които не са смъртоносни за живите организми.
Третирането с препарати е рядкост.
Късото време на потапяне не може да създаде висока температура във вътрешността на плода, примерно суха цяла смокиня, с пресен диаметър 2 см, достатъчна за унищожение на яйцата по време и по температура за преципитация.
По спомен, ошафът на баба ми ръсеше прашец и имаше паяжинки към нова година,
въпреки че потапяше сушената продукция във вряла вода.
Захарният сироп в случая е необходим за образуване на твърда захарна кора по повърхността на продукцията,
която яйцеполагащият орган на насекомите не може да пробие.
Способът касае защита от насекоми след сушенето, но не и унищожаване на намиращите се вътре яйца на насекоми.

Моето предположение, че ниската скорост на сушилния агент при китайските и подобните им сушилни апарати, надупчените тави, но запълнени плътно с материал за сушене, създава условия за вдигане на температурата в материала значително над 42 оС продължително време, която е температурата на термична преципитация на белтъците, и води до унищожаване на яйцата.
Покрай такива сушилки поразително мирише на варен ошаф или на варени плодове от излизащата водна пара, видима.
Нямам достатъчно наблюдения върху тези апарати, но друго логично издържано обяснение за феномена на Миленица няма.

Следователно при режим 40-50 оС, както и въобще при апарати, работещи около температурата на термична преципитация на белтъците, се налага следсушилно третиране за инактивация на яйцата на насекомите чрез студов (поставяне във фризер при температура -20 оС за 24 часа), химически (поставяне в среда с серен диоксид) или физически (UV-облъчване) способ.
Независимо дали изходната продукция е третирана с препарати за химическа защита или не.

Другият вариант - унищожаване на яйцата по време на сушилния процес, е да се увеличи дължината на апарата за да се елиминира лъчистото нагряване на материала за сушене и карамелизация на захарите, или нагревателите да се екранират, и да се повиши температурата на сушене на 60-65 оС при мощност 600 Вт.
Това през следващия сушилен сезон.