• 1
  • 48
  • 49
  • 50
  • 51
  • 52
Всичко за този вид строителство.
milanss - специалист
Благодаря Ви за отговора. Казвате, че първото Ка стъкло(2) спомага за преминаване на повече слънчеви лъчи. Но и през бялото ще преминават, може и повече от Ка стъклото. След всичко прочетено във форумите моето обяснение беше следното. Може и да греша. Ще ме поправите ако е така. Топлината в стаята генерирана от преминали слънчеви лъчи и отоплителен уред в голяма част ще бъде отразена обратно в стаята от второто Ка стъкло(5). Според някои около 40%. А преминалата топлина, също в някаква степен ще бъде отразена от първото Ка стъкло(2) обратно към стаята. И по този начин се подобрява почти двойно коефициента , както сте написали. Така ли е? Или разсъжденията ми са грешни? Благодаря
чет мар 30, 2023 12:01 amnelina_london написа:
Ще дам възможно най-простото обяснение .Първото К стъкло спомага за преминаването на повече слънчеви лъчи ,а второто ги запазва в стаята .
Стъклопакет с К-б-К е с Ug 0,6 ,а такъв с б-б-К е с коефициент от 1,1 .
Тоест ,енергоефективността намаля с 2 пъти при пакет с две обикновени стъкла и едно К .
nelina_london - специалист
Да ,сравнението ми "с първото К пропуска слънчеви лъчи " ,бе спрямо масовия избор за 4 S на първа позиция .
Ето тази визуализация ще обясни по-добре принципа .Все пак ,двойно по-добрият коефицент не е само за слънчево време :wink:
Прикачен файл:
Screenshot_20230330_192858_Samsung Internet.jpg
Screenshot_20230330_192858_Samsung Internet.jpg (85.89 KиБ) Видяна 1356 пъти
milanss - специалист
Супер. Визуализацията казва всичко.Не успях да намеря такава. Благодаря
чет мар 30, 2023 7:32 pmnelina_london написа:
Да ,сравнението ми "с първото К пропуска слънчеви лъчи " ,бе спрямо масовия избор за 4 S на първа позиция .
Ето тази визуализация ще обясни по-добре принципа .Все пак ,двойно по-добрият коефицент не е само за слънчево време :wink:

Screenshot_20230330_192858_Samsung Internet.jpg
resistbody - майстор
A мога ли да разбера дали са ми сложили К стъклата както трябва т.е. на 2-ра и 5-та позиция ?
Lutchezar - майстор
чет мар 30, 2023 11:00 pmresistbody написа:
A мога ли да разбера дали са ми сложили К стъклата както трябва т.е. на 2-ра и 5-та позиция ?
По цвета на отражението на огънчето на запалка.
Така се вижда дали не е обърнато наопаки също.
3 стъкла - 6 отразени пламъка от 6 повърхности. Избираш си ъгъл и ги броиш.
radius - майстор
И с мултицета може да мериш, К слоя е проводим. Поне ще хванеш ако е отвън.
Hursa - майстор
чет мар 30, 2023 8:38 ammilanss написа:
След всичко прочетено във форумите моето обяснение беше следното. Може и да греша. Ще ме поправите ако е така. Топлината в стаята генерирана от преминали слънчеви лъчи и отоплителен уред в голяма част ще бъде отразена обратно в стаята от второто Ка стъкло(5). Според някои около 40%. А преминалата топлина, също в някаква степен ще бъде отразена от първото Ка стъкло(2) обратно към стаята. И по този начин се подобрява почти двойно коефициента , както сте написали. Така ли е? Или разсъжденията ми са грешни?
Не, не работи така „Ка“-стъклото (или „нискоемисионно“) – поне до колкото знам. (С обясненията на колежката също не съм съгласен.)
Как „работи“ стъклопакета. Например зимата – т. е. когато в помещението е по-топло, а навън по-студено (нека прозореца не е огрян от слънцето). Нека в помещението се е установила – определена „средна“ температура. Определя се от средната температура на въздуха в него и от средната радиационна температура на повърхностите в него.
Какво е радиационен топлообмен, за да не звучи така – иначе наричан лъчист топлообмен. Колкото едно тяло е с по-висока температура – толкова по-интензивно излъчва (толкова по-голямо количество енергия излъчва). Освен това – колкото тялото е по-нагрято максимума на излъчването е с по-висока честота (с по-къса дължина на вълната) и съответно тялото излъчва в определена област (от спектъра) около този максимум. (Това излъчване е електромагнитно.)
Как взаимодействат телата с това лъчение. Тялото може да е „прозрачно“ за него – т. е. почти да не взаимодейства с него – „лъчите“ преминават през него почти без да взаимодействат със тази среда. Да „поглъща“ лъчението – превръща енергията на лъчението в друг вид енергия, най-вече в топлинна. Да „отразява“ лъчението – това взаимодействие е характерно предимно за повърхностите на телата, изменя посоката на лъчението (вероятно не е достатъчно да се напише само това, но в случая, може би е задоволително). Така излъчването попадайки на повърхността на твърдо тяло, например – може да „премине“ през него, може да се погълне или да се отрази. Разделяме телата на „прозрачни“ и „непрозрачни“ (разделението е до определена степен условно). „Непрозрачните“ тела, повърхността им – или поглъща, или отразява лъчението, като на практика (почти) няма повърхности – които да поглъщат или отразяват изцяло попаднало върху тях лъчение. Когато една повърхност отразява до голяма степен определено лъчение (съответно такава повърхност поглъща относително много малка част от него, много малък процент) – я определяме, като „отразяваща“ или „бяла“, по отношение на това лъчение. Когато една повърхност поглъща до голяма степен определено лъчение (съответно такава повърхност отразява относително много малка част от него, много малък процент) – я определяме, като „поглъщаща“ или „черна“, по отношение на това лъчение. Повърхностите може да са „отразяващи“ за лъчение с определена дължина на вълната или за определена област от спектъра, а лъчение с друга дължина на вълната да поглъщат до голяма степен.
Трябва да се има в предвид и много важна зависимост – закон на Кирхоф за електромагнитното излъчване – колкото една повърхност по-добре поглъща излъчване с определена дължина на вълната, толкова и по-добре излъчва при тази дължина на вълната. И по-засягащото ни в случая – колкото една повърхност е по-отразяваща за определена дължина на вълната, толкова по-слабо излъчва лъчение с тази дължина на вълната. Или – коефициента на излъчване на всяко тяло намиращо се в състояние на термодинамично равновесие – е равен на коефициента му на поглъщане – при същата температура. Колкото този коефициент е по висок – толкова по добре поглъща и излъчва. Колкото е по нисък – толкова по слабо излъчва и по добре отразява.
За „прозрачните“ тела е почти аналогично – на практика няма „абсолютно“ прозрачно тяло. Т. е. за определено лъчение, с дължини на вълните от определена част на спектъра – може да е „прозрачно“, т. е. да поглъща или отразява малка част от това лъчение, а голяма част от него да преминава през тялото.
За излъчването – електромагнитното излъчване. Видима светлина наричаме електромагнитното излъчване с дължини на вълните, които „вижда“ човешкото око. Спектъра на електромагнитното излъчване най-често разделяме по нарастване честотата (и намаляване дължината на вълната) - на радиовълни (дълги, средни, къси вълни), микровълни, инфрачервено излъчване (далечна, средна, близка до видимата област), видимо излъчване (червен, оранжев, жълт, зелен, син, виолетов цвят), ултравиолетово излъчване (пак спрямо видимата област – близка, средна, далечна, но при това излъчване има различно делене и далечната област завършва преди най-късовълновата, „най-твърдата“ област, наричана различно – суперултравиолет, краен ултравиолет) и най-късовълновите лъчения – рентгеново (условно) и след това гама-излъчване. Друго, което ще ни е необходимо – спектъра на излъчване на слънцето – излъчване на повърхност с температура около 5500 гр. по Целзий. Най-вече ни интересува излъчването му достигащо до земната повърхност през озоновия слой и другите слоеве на атмосферата – които поглъщат част от лъчението. Максимума на слънчевото излъчване попада във видимата област, „зеления“ цвят. Около 50% от енергията на слънцето достигнала земята се пада на лъчение с дължини на вълната от тази област. Около 40% от енергията (също достигнала до земната повърхност) – попада в инфрачервената област, като около и над 80% от това лъчение е от близката му част, близка до видимата. Малка част от ултра виолета достига до земната повърхност (голяма част се поглъща от озона, дори от кислорода) – най-вече също от близката до видимата.
Как протича лъчистия топлообмен. Например – имаме две „твърди“ тела с различна температура разделени от „прозрачна“ среда, например въздух. Повърхността на по-нагрятото тяло излъчва повече, на по-хладното – по-слабо. Попадналото лъчение от едното тяло – върху повърхността на другото – в общия случай, до определена степен се поглъща от нея. И тъй като по-нагрятото тяло излъчва по-голямо количество енергия – при взаимния обмен на лъчиста енергия между тези две тела – по-топлото ще се охлажда, а по-хладното ще се загрява (или иначе казано – „осреднения“ поток лъчиста енергия, от по-топлото към по-хладното и от по-хладното към по-топлото, разликата между тези два потока – ще бъде от по-топлото към по-хладното). И също нещо съществено за този вид топлообмен – зависи от взаимното разположение на повърхностите, които обменят лъчение. Т. е. например, ако повърхностите са относително големи, разположени са една срещу друга и са паралелни (както е при стъклата в стъклопакета) – практически почти изцяло излъченото от едната повърхност попада върху другата. Но ако са под ъгъл – например повърхностите на отоплително тяло, радиатор, монтиран под прозореца – много малка част от излъченото попада на прозореца (останалото се излъчва към другите части на помещението). Поглъщащата способност зависи от ъгъла по който „пада“ лъчението върху повърхността. Колкото ъгъла е по-близък до перпендикуляра – е по-голямо, а колкото е по-голям (спрямо перпендикуляра) и близък до 90 градуса, толкова поглъщането намалява, а се увеличава отражението (като при някой повърхности практически над определен ъгъл се отразява изцяло). Поради това – в примера на излъченото от отоплителното тяло, сравнително голяма част от попадналото лъчение ще бъде отразено, а не погълнато, дори ако коефициента на поглъщане, характеризиращ свойствата на повърхността е висок. При другия пример – когато взаимно излъчващите повърхности са паралелни – сравнително много по голяма част от излъченото ще бъде погълнато, ако повърхностите са с висок коефициент на поглъщане.
Повърхностите в помещението – на мебели, стени, таван, под, обитатели – излъчват в зависимост от температурата си. Съответно - това излъчване попада на заобикалящите повърхности в помещението – съответно частично се поглъща (обикновено в по-голяма степен), а частично се отразява. Така в помещението се оформя обмен на лъчисти потоци, оформящи „радиационната температура“ в него. Телата на обитателите в помещението също участват в този радиационен топлообмен. Така чувството на топлина зависи не само от температурата на въздуха, а и от температурата на заобикалящите ни повърхности.
(Освен лъчист топлообмен, в помещението протича и т. н. конвективен топлообмен. При това приноса му обикновено е по-значим. Относително по-топлите тела, контактуващи със заобикалящия ги въздух (ако са по-топли от него) го затоплят (а те се охлаждат) – при това въздуха се разширява, намалява се плътността му, затова се издига изместван от заобикалящия го по-хладен и по-плътен въздух. Обратно – относително по-хладните тела, контактуващи с по-топлия въздух – поглъщат топлина от него и се затоплят, а въздуха съответно се охлажда, става по-плътен и се спуска. Така се оформя естествена циркулация на въздуха между по-топлите и по-хладните тела – естествена конвекция. (Протича и изкуствена – например, при движението на обитателите из помещението, както и ако работят вентилатори, на климатици, конвектори, изкуствена вентилация и др., но да не задълбаваме, че няма пряко отношение.)
Та – за какво ми бе да изпиша всичко това :). (Искаше ми се да дам някакви опростени теоретични основи, до колкото мога – за да бъдат използвани за аргументация при обясненията.) Да се „върна“ на стъклопакета. В случая разглеждаме „троен“ стъклопакет.
Да означим повърхностите на стъклата в стъклопакета – както най-често ги означават. Повърхността на външното стъкло, „обърната“ към външната среда – означават с (1). Повърхността на външното стъкло, „обърната“ към помещението (и стъклопакета) – с (2).
Повърхността на средното стъкло, „обърната“ към външното стъкло – с (3).
И т. н. до повърхността на вътрешното стъкло към помещението – означена с (6).
Първо да разгледаме стъклопакет от 3 „бели“ стъкла – без „нискоемисионно“ покритие (без „к-стъкла“).
Когато в помещението е по-топло от колкото навън – повърхност (6), контактуваща с вътрешния въздух поглъща топлина от него, затопля се конвективно (съответно се образува низходящ поток от постепенно охлаждащ се въздух около стъклопакета). Но на повърхност (6) постъпва и топлина посредством излъченото от по затоплените вътрешни повърхности в посока към прозореца. И тук – важното е, че стъклото ("обикновеното" стъкло) за излъчване от тела с температура до около 500 градуса – е непрозрачно. Температурата на почти всички повърхности в помещенията, все пак е значително под 100 градуса. Изключение могат да са евентуално повърхностите на отоплителни тела, готварски печки и подобни – но и те рядко са около и над 100 градуса. А излъчването на тела с температура под 500 градуса (до обичайните отрицателни температури) попада изцяло в диапазона на инфрачервеното излъчване с дължини на вълните от средната област. (Телата с температура до около 800-1200 градуса също излъчват до голяма степен в тази средна област на инфрачервения диапазон.) А за този диапазон лъчение – стъклото е не прозрачно, дори и ако е много тънко, около половин милиметър. Освен това – за това лъчение повърхността му е силно поглъщаща, коефициента и на поглъщане е много висок. То е полупрозрачно и за по-дълговълновата част и на близката област на инфрачервеното лъчение. С прозрачност близка до прозрачността му във видимата област е в средната и късовълновата част на близката област на инфрачервеното излъчване. В помещенията може да има излъчвания и в тази високотемпературна област, дори във видимата (от осветителни тела, например, но те са с относително ниска мощност). Високотемпературно е излъчване от камини с открит огън, например (пламъка излъчва и във видимата област) – ако има такава е желателно да не е разположена, особено отвора и – срещу прозорците. Все пак, обикновено – по-голям е делът на топлината постъпваща на тази повърхност (6) на стъклопакета – в резултат на конвективния топлообмен. Тъй като движението на въздуха в помещението е сравнително свободно. Допълнително този топлообмен се интензифицира от движението на обитателите, от отваряне/затваряне на врати, от вентилация и други споменати по горе уреди с принудителна конвекция. Същевременно повърхността на стъклопакета е относително малка по отношение на общата повърхност в помещенията. Част от вътрешните повърхности въобще не излъчват (и не отразяват) в посока на прозореца, друга голяма част от вътрешните повърхности са под голям ъгъл спрямо повърхността му. Затова делът на топлината от попадналото и погълнато от повърхността на стъклопакета лъчение от страна на вътрешните за помещението повърхности е относително по-малък. Това бе за повърхност (6) :).
Съответно топлината постъпила на тази повърхност – посредством топлопроводност се разпространява („протича“) към по-хладната повърхност (5) на вътрешното стъкло. Тъй като стъклото е само няколко милиметра и топлопроводността му е относително висока – термичното съпротивление е ниско, така че повърхност (5) е с температура близка до температурата на повърхност (6). (За сега – пренебрегваме топлопроводността по периферията на стъклопакета и считаме, че той е с относително голяма площ спрямо дебелината му, а такива са повечето прозорци.) Повърхност (5) – контактува с газа запълващ пространството между вътрешното и средното стъкло – така, че между повърхности (5) и (4) протича конвективен топлообмен. Циркулация на газа и обмен на топлина между тези две повърхности. Същевременно повърхност (5), като по топла излъчва повече от повърхност (4) – така лъчисто се пренася топлина от (5) към (4). И тъй като тези повърхности са с висок коефициент на излъчване (и равния му висок коефициент на поглъщане), също така повърхностите са паралелни и се припокриват – лъчистия топлообмен между тях е интензивен. Така делът на лъчистия топлообмен между тези две повърхности е относително по-голям от конвективния. Допълнително - обикновено се подбира такава дистанция между тези две повърхности, че свободната конвекция между тях да е затормозена (поради взаимодействието, взаимното триене между възходящите и низходящите потоци и разпадането им по височина). (Често стъклопакета се запълва и с едноатомни газове, като аргон, които пренасят по-ограничено топлината.) Така допълнително се ограничава конвективния топлообмен. (Трябва да се спомене конвективния и лъчист топлопренос към дистанционерите, както и слепващите пакета вещества, но той е значително по-малък, по сравнение с топлопреноса между двете съседни стъкла, площта им също е в пъти по-малка.)
Аналогично по двата способа, протича топлообмена и между повърхности (3) и (2).
Повърхност (1), външната повърхност на стъклопакета контактува с външния въздух и конвективно отдава към него, също така излъчва към околното пространство. За нея, както и за вътрешната повърхност – делът на конвекцията е по-голям, дори още по-голям – поради често по-интензивните въздушни потоци от вън – вятър и течения около сградата, също така поради мокренето им от дъжд, мъгла и поради други причини.
Какво се променя, когато се нанесе ниско емисионно покритие на повърхностите на стъклата.
То е от такива вещества (често метали) – които имат много нисък коефициент на излъчване (затова го наричат „нискоемисионно“). Тъй като е с „микронна“ дебелина – то е прозрачно (до голяма степен) за излъчване с дължини на вълните във видимата и около видимата област - дори, ако е от непрозрачно при по голяма дебелина. Все пак ограничава малко прозрачността на стъклото с такова покритие, особено в по дълговълновата област (средната и близка област на инфрачервеното излъчване). Та нанесено на повърхност (5) например, то „прави“ тази повърхност слабо излъчваща (силно отразяваща) – до около и над 85% по-слабо излъчва. Така се влошава до около 85% лъчистия топлообмен между повърхности (5) и (4). Поради това значително намалява топлопреноса между тези две повърхности – до много голяма степен се „ограничава“ единия тип топлинно взаимодействие между тях (чийто дял е бил и по-значим). И тъй като топлопреноса през стъклопакета се извършва последователно между стъклата и повърхностите им – ограничаването дори само на единия, в случая между повърхност (5) и (4) – ограничава общия топлопренос, в случая значително. Т. е. в случая значително намалява загубата на топлина през стъклопакета. Но трябва да се спомене и това – в следствие на ограничаването лъчистия топлообмен между повърхности (5) и (4) – повърхност (5) „става“ относително по-топла (по-топло става цялото вътрешното стъкло), а повърхност (4) по-студена. А тъй като конвективния топлообмен зависи от тази температурна разлика – колкото е по-голяма, толкова е по интензивен. Затова конвективния топлообмен между тези две повърхности се интензифицира, а това макар и в малка степен подобрява топлообмена между тези две повърхности. За това спазването на оптималното разстояние между стъклата (зависещо от запълващия газ), както и използването на газове с по-слаб топлопренос – в такива стъклопакети с „нискоемисионни стъкла“ подобрява в по-голяма степен топлоизолационните им свойства.
Почти същия ефект ще се получи и ако повърхността с нискоемисионно покритие е на позиция (4). (В случая ще отразява в много голяма степен излъчваното от повърхност (5).) Преимуществата да е на позиция (5) са малки.
(Трябва да се отбележи, че и дистанционерите са с подобно отразяващо покритие, ако самите не са изградени от такива материали, нискоемисионни - например алуминий. При това покритията им често са силно отразяващи и във видимата област – така се избягва нагряването им от слънцето.)
(Ако се нанесе такова покрити на повърхности (4) и (5) – влошаването на лъчистия топлопенос е само с допълнителни около 5% и по-малко – поради това, че лъчението веднъж излъчено между двете повърхности след многократно отразяване все пак ще се погълне – повърхностите не са „идеално“ отразяващи. Но пък светопропускливостта на нискоемисионните покрития все пак е по-малка и ефекта ще се сумира от двете. И все пак такова стъкло е малко по-скъпо. Така, че това което ще получим е по-малко от това, което ще загубим.)
Защо се поставя такова нискоемисионно покритие и на повърхност (2).
Както тройния стъклопакет е по-ефективен от двойния – поради това, че се добавя още една преграда на „пътя“ на топлинния поток през стъклопакета, съответно още два прехода газ/стъкло - стъкло/газ. Така нанасяне нискоемисионно покритие на една от повърхностите – (2) или (3) – влошава се значително топлопреноса и между тези две повърхности. Така се подобрява чувствително топлоизолиращата ефективност на стъклопакета, като цяло - но в по-малка степен, значително по-малко от двойно в сравнение със стъклопакет в който е поставен само едно нискоемисионно стъкло на позиция .
Поставянето му на повърхност (2), вместо на повърхност (3) – прави стъклопакета незначително по-ефективен при ограничаване постъпването на топлина към помещението лятото, когато вън е по топло. Подобрява и в много малка степен постъпването на пряка слънчева енергия, на позиция (3) – покритието би отразило незначително повече. Но пък на позиция (3) – би било незначително по-ефективно зимата, когато топлината протича от вътре-навън. (Последния абзац – както е според мен и е спорен.)
(Мисля, че съм писал – защо е нежелателно да се поставя такова покритие на позиция 6 или 1.)
Какво се случва – когато слънчевото излъчване облъчва директно стъклопакета (когато „пече“ през прозорците).
Дори да няма стъклопакет или прозореца, ако е отворен. Слънчевото излъчване (слънчевата енергия) попадайки в помещението – частично се поглъща от повърхностите на които попада (поглъщайки се ги нагрява), а частично се отразяват. Но в помещението – отразеното излъчване с голяма вероятност пак ще попадне на вътрешна повърхност, а малка част ще „напусне“ помещението през прозореца – на които отново, частично ще се погълне, частично отрази. И така многократно. За това – веднъж попаднала в помещението, светлината ще се погълне вътре в много голяма степен. (Затова такива прозорците гледани денем от вън изглеждат тъмни.) Така – дори и отворен прозореца, пак в помещението може да е много по-топло, ако пече точно срещу него и е голям. (Например – под навес или чадър може температурата да е по висока – ако не се засенчва слънцето. Повърхностите се нагряват, а нагретия от тях въздух не може да напусне бързо пространството.
Ако прозореца е затворен. Поради не идеалната прозрачност на стъклата част от лъчението ще бъде погълнато и стъклата ще се нагреят – част от тази топлина на нагретите стъкла, ще постъпи към помещенията, а част ще се разсее навън. Друга не малка част ще се отрази от повърхностите на стъклата (както от повърхността „обърната“ към лъчението, така и от „другата“ му повърхност). Поради това в помещението през стъклата, ще попадне по-малко количество слънчева енергия. И колкото стъклата са повече на брой (повече повърхности за отражение), колкото са по-дебели, колкото са с по-ниска прозрачност – толкова по-малко слънчева енергия ще попадне в помещението. Съответно, ако има нискоемисионни стъкла – те са с малко по-лоша прозрачност, но разликата е малка. Но пък и значително по-малко енергия ще се загуби от вентилиране, когато прозореца е затворен и температурата вътре стане по-висока от околната. И колкото стъклопакета е с по-добри топлоизолационни качества – толкова по-малко топлина ще се губи през него, когато вътре стане по-топло от колкото навън – става „парник“ :). Но пък ако вътре работи климатик – той ще подържа по-ниска температура от колкото навън – работейки на по-ниска мощност, с по малък разход на ел енергия.
През прозореца постъпва и разсеяна светлина – през деня светлината през прозореца трябва да ни е достатъчна и когато слънцето не грее през него. Но енергията, която постъпва с тази разсеяна светлина е многократно, на порядъци по-малко, от колкото при директно греене.
Трябва да се има предвид, че дори много добрите стъклопакети, обикновено значително отстъпват по топлоизолационни качества на топлоизолирана стена. Често в пъти. Вярно – че ако слънцето грее точно срещу прозореца – със слънчевата енергия през стъклопакета, може да постъпва чувствително повече енергия в помещението от колкото се губи през него. Но ако слънцето грее под ъгъл спрямо прозореца – ефективната му площ е по-малка, увеличава се отражението от стъклата, увеличава се и поглъщането в тях. Освен това – деня зимата е по-къс, съответно нощта по-дълга и много по-рядко деня е слънчев, много по-често е облачно.
За стъклата т. н. „4 сезона“, „стопсол“. До колкото знам – при тях покритието е многослойно, за да се подобри отразяващата способност без да се увеличи много дебелината и да не се влоши значително светопропускливостта. Така този слой е почти непрозрачен, силно отразяващ – за почти цялата близка част на инфрачервената област (която е невидима за нас) – за да отразява тази част от спектъра в която слънцето излъчва сравнително много енергия и да не го пропуска в помещението, като така запазва и сравнително висока прозрачност във видимата област. Но все пак - прозрачността на такова стъкло е чувствително по-малка и е частично отразяващо по отношение на видимата светлина – така се намалява постъпващата с тази светлина значително количество енергия. В областта в която излъчва стъклото, това покритие е малко по-ефективно от нискоемисионното покритие. Но е и чувствително по-скъпо.
Всичко което съм изписал – е както го разбирам и не съм специалист в областта. (За това е и толкова многословно, прекалено дълго, сорри.) Така, че проверете в надеждни източници, например учебници по строителна топлофизика – за съжаление добре написани, така че да са четат лесно от неспециалист и преведени на български - не мога да посоча. Проиграйте и различни варианти на стъклопакети с надеждни калкулатори на стъклопакети. Не се доверявайте на написаното и изрисуваното в рекламни брошури.
radius - майстор
Е тоя път изби рибата, трябва да си пусна отпуска да го прочета. Толко ли е сложно, мисля си че едно нещо, когато го разбираш, може да го обясниш и по-кратко.
В момента не коментирам какво си казал, защото е много дълго.
Сега като се появят двама-трима, фенове на безцелното цитиране на мнения и темата ще стане баш академична.
Hursa - майстор
В случая – се опитвам да оспоря нещо, което се е налагало с години. Според мен се е налагало от маркетолози, защото така звучи просто и ясно. Може да се нарисува лесно на цветна картинка. Не е необходимо да се задълбочават в обяснения – достатъчно е било да се обясни простичко, от такива хора и от рекламни агенти – когато този тип продукти се налагаха на пазара. И това веднъж пуснато - се повтаря, от около двадесет години, от почти всеки сайт на фирми предлагащи дограма, дори не производители на такива стъкла.
Затова в случая не е достатъчно да се напише само нещо от типа „не е така, а ето така е“. Затова, според мен, трябва да се даде основата, върху която "стъпвам", за да се аргументирам. Все пак тези понятия са от една сравнително тясна област, не са много хората запознати с нея, не е било необходимо да им бъде преподавана.
А тъй като аз не съм специалист в тази област - допълнително трябва напиша как аз разбирам тези понятия :), да се аргументирам, защото евентуално може моите разбирания да не са правилни и да правя грешни изводи.
kanevg - специалист
Искам да попитам хората тук с монтирани т.н. френски прозорци, кой вариант на крило са избрали?
Стандартно крило, или крило с безбариерен праг.
Смятах да правя крилата такива, но според изпълнителя на дограмата това е доста компромисно решение по отношение на топлоизолирането.
Крилото от долната си страна се уплътнява само от едно уплътнение, и от една или две четки, които според мен не уплътняват нищо :?

Изображение
  • 1
  • 48
  • 49
  • 50
  • 51
  • 52

Тема "Дограма" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: