• 1
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 34
Всичко за този вид строителство.
BLUEPUPIL - майстор
Дадената от мен дървена греда 18 x 24см. е изчислявана от готови таблици и тъй като в тях няма такива големи сечения си позволих да ползвам интерполация, ама явно резултата е далече от истината. След това съм дал греда 16 x 38см., която се справя с провисването, ама е много тясна и висока и трудно ще се намери толкова голямо дърво за нея. Затуй, ето ви размер, който е по-близък до квадрата и е изчислен за провисване, като натоварването е редуцирано с коефициент 1.25. Гредата е 22 x 32 см. и при дължина 6м. е 0.422м3, която при тегло на иглолистна, суха дървесина от 500кг. на м3 тежи 211кг. И съответно при 550кг. на м3 тежи 232кг. Стоманената греда HEA180 тежеше 35.5кг. X 6м.=213кг. Трябва да допълним, че ст. греда HEA160 за съвсем малко не успя да се справи с огъващия момент от 4538кг/м, така че дадената HEA180 може за разлика от дървената греда (поради липса на междинен размер греди) да носи доста по-голям товар от изчислявания. Извод: Потвърждава се старата максима, че при еднакви други условия стоманената греда е по-лека от дървената, ако стоманената е двойно "Т", а дървената е пълностенна с правоъгълно сечение. Натоварването, което бе избрано за примера от 600кг/м2 е нереално голямо за жил. сграда и имаше за цел да покаже невъзможните-чудовищни размери, които дървените греди придобиват. Затова ще се лашнем в другата крайност и ще вземем абсолютния минимум от 250кг/м2 отново при същите условия. Огъващия момент М= 1890кг/м и общия товар върху гредата е W= 2750кг. Ще ни трябва стоманена греда HEA120 с тегло 19.9кг x 6м= 119.4кг и дървена греда 18 x 26см. с обем 0.28м3 и тегло 140кг при 500кг/м3 и съответно 154кг. при 550кг/м3.
Привет на всички които четат този форум. С интерес прочетох цялата тема, а и не само тази в последно време. В последните почти две години се занимавам със строеж на дървени къщи в чужбина, основно франция. Там изпълнението на покрива се прави според конкретния план, но основното е следното / ребрата на покрива с размери 200/50 мм, върху тях се слага пластик / тук гледам че го наричате паронепропусклива и паропропусклива мембрана /, след това се слага летвички, които да образуват слой за вентилация, върху тях се полага волис / тази думи4ка използваме там/ тук му казвате кофражни дъски, като до този момент полагането им сме правили по два варианта / плътно едни до други по целия покрив или положени през някакво разстояние едно от друга. След това се слагат челните дъски на покрива и най отгоре се реди самото покритие на покрива, било той метален, ардоаз, обикновени керемиди или битум. В повечето случаи нашата работа е да се сложи пластика, волиса и летвите за вентилация /зависи как са се разбрали със собственика /, след това си идват майсторите които слагат покривното покритие, каквото и да е то. Надявам са да съм бил полезен
adonchevski - специалист
Tsilkov написа:
Не е въпроса шперплата или гипсокартона. Пътя на влагата е отвътре (от дишане, готвене, къпане) на вън. Когато сложиш паронепропусклив пласт (в случея шперплат) пътя им спира. От нататък е въпрос на време температурата да падне под критичната за образуване на конденз (това е почти неизбежно). Решенията на този проблем са две (и за най-сигурно е добре да се прилагат двете вкупом):
1. Правиш пластовете навън паропропускливи и вентилирани
2. Слагаш парозизолация която да пречи на парата да ходи във ватата
Относно 1) предполагам имаш предвид пласта с шперплата да се замени с дъски с 2.5 - 3 см дебелина?
Tsilkov написа:
Термомостът се "тушира" така (на втория ред греди също има топлоизолация но още не е монтирана):
Изображение
- намаля се колкото е възможно сечението на гредата в план (за сметка на увеличаване във височина) и се увеличаваразстоянието между гредите (на снимката за съжаление е сравнително стандартно :sad: )
- Изолацията се слага в два пласта като гредите на втория са перпендикулярни на първия - така цяло дървено сечение има само в точките на пресичане на гредите. Като бонус покривът се укрепва пространствено и става доста по здрав.
Има и други варианти, но за наще географски ширини те са леко "екзотични".
В региона на Стара Загора откривам само греди 7/14, но аз искам да сложа 10+18 см вата по описаната схема по-горе. В такъв случай, едните ребра ще трябва да са по-дебели от 14 см.
Предполагам, че е по-добре ватата да е с 1-2 см по-голяма в трите си измерения за да прилепне по-добре? Например вата с дебелина 18 см да се сложи на ребра с дебелина 16 см?
Също ако ватата е сложена заедно с мокър дървен материал, това ще и навреди ли по някакъв начин или влагата постепенно ще се отведе без поражения?
VLADO66 - майстор
Никой няма да ти направи вата с дебелина 18 см.Слагай наличните 7/14 и вата 10+5.
adonchevski - специалист
VLADO66 написа:
Никой няма да ти направи вата с дебелина 18 см.Слагай наличните 7/14 и вата 10+5.
Може ли да уточниш кой няма да ми направи такава вата? Ако визираш производителя, то аз ще ползвам Isover и там ролки има много по 16 см, а ако трябва ще се сложат 2х10 см и ще стане дори 20 см. Ако визираш строителя, то той ще направи каквото му кажа и е съгласен на всякакъв покрив даден му от конструктора.
Tsilkov - майстор
Тази от снимката е 18 см. Просто се поръчва и чака малко над месец. Подобно е и с гредите - поръчваш и после сушиш някой друг месец (Карлово не е по-голям и по-снабден град от Стара Загора).
Ватата се реже с 2-3 см по-широка - това на място защото разстоянието между ребрата никога не е точно. Не ти препоръчвам за покрив да вземаш по-дебела защото ще се стреми да "изтумби" себе си и подпокривното фолио. Пъхането на по-дебела вата има смисъл при твърда повърхност отдолу или вертикална стена.
adonchevski - специалист
Tsilkov написа:
Тази от снимката е 18 см. Просто се поръчва и чака малко над месец. Подобно е и с гредите - поръчваш и после сушиш някой друг месец (Карлово не е по-голям и по-снабден град от Стара Загора).
Импрегнаторите могат да се слагат и на ненапълно изсъхнал материал. Та дали ще има поръжения за ватата, ако е сложена заедно с мокър материал?
Tsilkov написа:
Ватата се реже с 2-3 см по-широка - това на място защото разстоянието между ребрата никога не е точно. Не ти препоръчвам за покрив да вземаш по-дебела защото ще се стреми да "изтумби" себе си и подпокривното фолио. Пъхането на по-дебела вата има смисъл при твърда повърхност отдолу или вертикална стена.
Твърда повърхност ще има. Под подпокривното фолио ще има ОСБ или гипсокартон (все още не съм решил кое от двете).
adonchevski - специалист
Чудя се, при условие, че отвъре преди ватата ще имам Isover VARIO KM Duplex, дали под него да слагам OSB или гипсокартон. Те няма ли да станат пароспиращата преграда, която реално ще отслаби ползите от климатичната мембрана на Isover? Иначе Isover дават на схемите си под мембраната гипсокартон.
Tsilkov - майстор
adonchevski написа:
Та дали ще има поръжения за ватата, ако е сложена заедно с мокър материал?
Ако покрива ти се вентилира добре ватата ще изсъхне. Ако материала ти е много мокър имаш доста по-голям проблем че самия той ще изгние като го сложиш в среда на "топла и влажна гъба".
Гипсокартона не е паропреграда макар че шпакловката и боята под него може да е. ОСБ-то е преграда макар и не плътна. Изобщо Варио-то е малко "наколенки на д-р Ливайн". При всикчи случей не го слагай над баня!
  • 1
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 34

Тема "Покрив" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: