Всичко за този вид строителство.
Tsilkov - майстор
Отодавна се каня да пусна малко термомостове изичслени с Therm и все не ми остава време. Вчера обаче gechev отвори темата за тънка скелетна конструкция (метал или дърво) в полистирол бетонни блокчета (по същия начин стои въпроса и при газобетон) и реших да проверя какво точно показват цифрите.

1. Квадратна стоманена колона 10/10 см. с дебелина 5 мм вложена в средата на зид от полистиролбетон:
Изображение

2. H колона 10/10 см. пак с 5 мм дебелина в средата на зида:
Изображение
Резултатите са по-добри но на практика разликата е нищожна

3. Същата H колона но завъртяна на 90 градуса:
Изображение
Отново има разлика дори със случей 2 , но разликата е още по-нищожна

4. Дървена конструкция 10/10 см. пак в средата на зида:
Изображение
Тук вече има сравнително съществено подобрение, но при дървена конструкция вероятно ще се наложи да има повече колонки което пак ще изравни нещата

Ето и изчислени линейните коефиценти на отделните етрмомостове:
Изображение
В общи линии при 30 см зид от полистиролбетон ако сечението на носещите елементи е в средата и с размер до 10/10 см. практически нямаме термомостове независимо дали работим с метал или дърво.
Според изискванията на Passive house institut един термомост е незначителен ако е със стойност по малка от 0,01W/mK - такъв в случея е варианта с дървена колонка (Колона I в екселската таблица с заглавие - Psi value).

P.S. Довечера ще изчисля и "класиката" полистиролбетонен (газобетонен) зид с 25/25 см. стоманобетонна колона покрита с 5 см стиропор. Според мен това е доста неподходящ вариант, но цифрите може да покажат че греша.
Последна промяна от Tsilkov на вт сеп 17, 2013 5:04 pm, променено общо 2 пъти.
gechev - специалист
Колоните не са посредата на зида, а от вътрешната част.
8180 - майстор
Гечев,
На първо гледане, твоята забележка няма да се отрази съществено на тази сметка, според мен.
Очаквах да възразиш на приравняването на Тивит с Итонг, което Цилков прави, вероятно.
По наличните ми данни Ламбдите на двата материала се отличават 1,6-2 пъти в твоя полза.

Цилков,
В едни листовки за Тивит чета чудесна Ламбда - 0,10 !?

На мен лично са ми интересни и стойностни твоите изчисления. :)
Tsilkov - майстор
На Тивита съм му сложил ламбда 0,08 а на стоманата 20 (варира от 15 до 60) освен това дебелина 5мм. на профила е на прага на нищожното. Тези сметки са само за сравнение-за това и съм люснал колонките в средата! При реален проект си трябват релани ламбди на реален продукт - да не говорим че има и различни решения от сорта на това да запълниш кухата колона с пяна. Също така конструкцията е на база статика и броя на колоните също е от значение (както съм коментирал за дървените колони).
8180 написа:
приравняването на Тивит с Итонг
Приравнявам ги по начин на действие (а не като рподукт) - еднороден топлоизолационен зид (дървобетона или както се казваше които Фло прокламираше също влиза в тая група). Този вид строителство се различава съществено от многослойните системи: зид със стиропор, зид с вентилируема фасада, топлоизолационни панели на метална конструкция................. Впрочем Итонг също декларират ламбди от сорта 0,06-0,08 - при какви условия, за колко трошлив материал и колко дълго във времето е съвсем отделна тема.
8180 - майстор
Tsilkov написа:
Приравнявам ги по начин на действие (а не като рподукт) - еднороден топлоизолационен зид (дървобетона или както се казваше които Фло прокламираше също влиза в тая група). Този вид строителство се различава съществено от многослойните системи: зид със стиропор, зид с вентилируема фасада, топлоизолационни панели на метална конструкция.................
Това твърдение тези дни мина в друга (неподходяща) тема, май от Професора. Итересно е да се видят +/-, като се има предвид все пак по-ниската ламбда, респ. по-дебелия зид.

За Ламдите може да са ми стари данните - листовка за Тивит и Нар.№7 за автоклавен бетон.
И да, не е най-важното - леко се "закачам" с Гечев, иначе съм фен на Тивит - пожароустойчивост (разяснявана от Фло), абсорбция/капилярност (или както там беше наименованието) на вода, тегло и т.н. :partyman:
Tsilkov - майстор
8180 написа:
Това твърдение тези дни мина в друга (неподходяща) тема, май от Професора.
Сори за тъпия въпрос, но кое твърдение и кое е Професора?

P.S. Отворих темата за термомостове вас пак ви гонят въпроси за продукти :lol: . Универсални технологии и продукти няма (дори те самите се развиват с годините) от една страна, от друга страна два еднакви строежа няма - за това ги наричат проекти, а не многосериен продукт. Като имаш даденостите на конкретния строеж сравняваш възможните продукти, теглиш чертата и избираш - чисто и просто :wink:
gechev - специалист
8180 написа:
Tsilkov написа:
Приравнявам ги по начин на действие (а не като рподукт) - еднороден топлоизолационен зид (дървобетона или както се казваше които Фло прокламираше също влиза в тая група). Този вид строителство се различава съществено от многослойните системи: зид със стиропор, зид с вентилируема фасада, топлоизолационни панели на метална конструкция.................
Това твърдение тези дни мина в друга (неподходяща) тема, май от Професора. Итересно е да се видят +/-, като се има предвид все пак по-ниската ламбда, респ. по-дебелия зид.

За Ламдите може да са ми стари данните - листовка за Тивит и Нар.№7 за автоклавен бетон.
И да, не е най-важното - леко се "закачам" с Гечев, иначе съм фен на Тивит - пожароустойчивост (разяснявана от Фло), абсорбция/капилярност (или както там беше наименованието) на вода, тегло и т.н. :partyman:
Голям закачко си 8180 :lol: Листовките са стари. Скоро не съм печатал с новите данни, но ги има в сайта. Цилков, не съм проектант и само посочих възможности за едноетажна къща реализирани от твои колеги с ТИВИТ. Колкото до тръбния профил е най издръжлив на усукване. Можеби затова го използват него. Хората искат евтини къщи, издръжливи и ако може без мухъл. :?
8180, подредете темите, че Цилков не е в час къде да търси. Може би ще му е интересно. Заформя се класна дискусия между Ахмаков и Профи.
Tsilkov - майстор
gechev написа:
Може би затова го използват него.
Тръбния профил се ползва много при по-леките конструкциии понеже е симетричен - от там универсален на издръжливост и лесен за заваряване на сглобки :wink: Не се заяждам по темата - просто и на мен самия ми беше интересно да видя резултата и честно казано ти в случея си по-прав понеже разликата е минимална (вижда се в последната картинка колина I(Psi value)). По интересно е обаче довечера да пробвам какво е положението с бетонната конструкция.
gechev - специалист
Не мисля, че се заяждаш. То и няма за какво. Вече имам клиенти с над 10 проекта на метална конструкция за едноетажни къщи. За мен е важно клиента да е доволен от това което е купил от мен и да се чувства уютно в новия си дом. Половината от проектите са в Родопите, а това е планински райн. Веж с бетон как стоят нещата и сподели. Такива имам около 4-5, като кофраж са използвани самите тухли. Криза е и хората потеглят към евтинджоса. viewtopic.php?f=2&t=44142&start=20тук е интересно.
Tsilkov - майстор
Ето и резултатите на стоманобетона:
5. Стоманобетонна колона с 5 см XPS (ламбда 0,034) пред нея и между блоковете зидария:
Изображение

6. "Учебникарския" детайл според брошурите на Итонг - пак 5 см. XPS но цял лист от 50 широчина и зарязан в зидарията от полистиролбетон. Едно доста трудоемко упражнение което за моя изненада както ще покажат цифрите по-долу има минимален топлотехнически ефект:
Изображение

Ето и самите резултати за коефицента на доипълнително топлопреминаване на термомоста (пси) с добавена стоманобетонна конструкция:
Изображение
За яснота съм оградил в червено двете колонки с краен резултат. Лявата колонка (Psi value) е топлопреминаването на термомоста в W/mK където за пасивни къщи целта е да паднем до 0,01WmK. Дясната червена колонка (Anual heat loses) е топлинните загуби за година от въпросния термомост при примерна едноетажна къщичка от 100 квадрата.
Какво показват цифрите:
- и стоманените колони и дървените практически се справят еднакво добре и губят годишно 30-40kWh енергия годишно
- при стоманобетон загубите са поне шесткратно повече. Тук някои вероятно ще възрази че загуба от 200kWh годишно също е пренебрежимо малка понеже се равнява на 20 лева. Това обаче е подвеждащо понеже термомоста от колоните е обикновенно най-минималния. Когато се добавят по-лошите термомостове от ъгли, бодове, еркери, основи, прозорци......... нещата спокойно могат да набъбнат до едни 2000-4000kWh годишно което за една малка къщичка е доста. Като добавим усложненията по лепене на фибрана, възможността макар и минимална от него да се появят пукнатини и конденз - за мен лично оптималните конструкции при полистиролбетона са дърво и метал.

Тема "Изчисления на термомостове" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: