Дълготрайна обработка на нова чамова ограда - с какво 112 мнения

[Christo]

........................... ако изключим лиственицата която не гние столетия!

Познаваш ли дървесината. Ела да ти подаря дъските лиственица дето ми затваря канала на гаража. Добре импрегнирани в горещо масло на има няма 20 години почти половината вече са на тор и съм ги подменил.Не знам що се водите по писанията на някой си. Но принципа е следния и не се делете от него. Колкото по бавен е прираста на дървото толкова неговата дървесина е по качествена и по устойчива. Единственото добро на лиственицата е че е с по малко съкове и въпреки че е иглолистен вид не отделя смола. Та става за облицовки на сауни. То май точно от това им приложение им е излязло името че уж не гниела.

Комшу,
Преди година ходих в Петербург. Возихме се по каналите и домакините ни разказваха, че най-напред облицовката е правена от колове и дъски от сибирска лиственица - гола дървесина, без масла, без лак. На места още имаше остатъци от старите стени. Не вярвам да са се наговорили с американците да лъжат еднакво. На близо нямат каменни кариери, бетон също не е имало. Така е било до началото на двайсти век.

[lov]

Съжалявам но това са фактите. Някъде половината дъски са си на мястото та може да се види. И аз така тогава четох че държала на влага. А приказката за прираста ми я казаха още тогава ма нали уж сме по умни и четем какво било написано по дебелите книги. Не е и да нямаше други специалисти да ми се накара що такъв убав материал ще го развалям. Но сега с чиста съвест мога да им кажа да хубав е материала но става само за декорация и за нищо повече.
Една седмица им се разправях да грея масло и да мажа. А обикновена чамова дъска пак там само че на комшията в гаража и няма нищо даже и без никаква обработка.

Сега не искам да споря конкретно защото има и сибирска лиственица а тази моята е европейска. Сибирската може наистина да е по устойчива не знам и не споря, но както виждаш мога да го подкрепя факта нагледно изпитано на собствен гръб. И това са дъски които не са накиснато във вода а само капак. Та не ми се и мисли ако са постоянно във водата.
А ти поне си ми наръки минаваш и ти давам една да си правиш само заключенията. Не се притеснявай имам достъп до най различен дървен материал да затворя дупката.
Даже сега се занимаван да правя един плот за масичка от лепена акация защото я глася за на вънка.

[bigshop]

Няколко цитата, които може да обяснят славата на лиственицата:

" практически вся историческая часть Санкт-Петербурга стоит на лиственничных сваях".

В Венеции в 1827 году, т.е. спустя 1000-1400 лет после строительства, часть свай была обследована и установлено, что сваи из лиственничного леса, на которых основана подводная часть города, как будто окаменели.

В Амстердаме заметили, что обнажение свай, доступ воздуха грозит их разрушением.

Для сравнения про петербургские деревянные сваи:

"Осваивая под жилую застройку участок на Заозерной улице, строители раскопали фундамент одного из газгольдеров, снесенных в советские времена. «Удивительно, но мы обнаружили деревянные сваи в идеальном состоянии, — рассказал «ВП» Николай Евстратов, директор по строительству компании-застройщика. — Правда, как только они оказались на воздухе, произошло их стремительное разрушение. То же самое происходит и с лежнями, когда начинается их аэрация, когда откачивают грунтовые воды».

[radius]

Другари, няма как да заменя чама с лиственица, дайте нещо по темата.

[lov]

Е аз нали съм по темата. За мен твоята работа е горещо масло и един бързо съхнещ алкиден безир от горе. Имам такова изпълнение дори без безира на една барака обшита само с капаци. Няма стряха и си я вали здраво. Вече е на над 20 години като омасляването го правих нейде по средата защото хич не ми беше до нея даже и ако се гътне.
А това с допълнителното безиросването го правих на една градинска пейка. Че даже после и лак на водна основа им сложих от горе дето никак не си пасват химии за едновременна употреба. Па държи нищо че си е на двора. А на нея ако се налюпи няма да ми е трудно да го сваля нали са 7 дуски. Докато при теб на оградата ще е проблем.

[radius]

Търся и визия, иначе маслото съм го събирал с години, ама много едно такова зацапано стои с него.
А що алкиден безир (предпочитам чисто ленено масло), за да съхне по-бързо или прави по-устойчив филм върху дървото, заради алкидната компонента?

[lov]

Бързосъхнещия безир е безцветен и напива и запечатва дървото да не пие вода. Дълго ще стане да обяснявам като химични процеси. Само не бъркай понятията ленено масло и ленен безир. Не знам защо много народ не разбират разликата. Безирите са частично окислени и полимеризирани масла. И Когато е направен от ленено масло му казват ленен безир та за това казвам че не едно и също. А дали е от някакво друго масло пак е безир но вече с някакво си друго търговско наименование. Сложно е като химия и не е да нямат малко по различни качествата нов случая за нас е без значение и ще ги карам малко под общ знаменател за да разбереш разликата. Самата направа на безирите използва едно основно свойство на маслата да се окисляват от кислорода във въздуха и техните молекули да правят едни по дълги вериги както и да се залепват към дървото. При естествените масла този процес я по ярко изразен и дори намазано едно дърво само с масло при него тези процеси си настъпват същите процеси и траят по дълго в времето. А нефтените и синтетични маса той е значително по бавен но въпреки това рано или късно се получава едно и също. Ако е само масло в дървенията тя си цапа и макар че си защитава дървото. Отделно полимеризацията или съхненето както му казваме увеличават защитните свойства. И е по добре този процес да стане по бързо. И за това се произвеждат и тези безири. А процеса е елементарен висока температура. Маслото се впръсква през дюзи на мъгла в присъствието на катализатор мед.. В алкидните безири наистина има и такива вещества но те са точно по тази причина да на края да стане по добро слепването на молекулите и към импрегнирания материал. Има и добавени разтворители които частично стопират този процес но след тяхното изпаряване процеса си продължава интензивно. А самите разтворители помагат за по дълбокото проникване в дървесината.
А относно маслото. Аз имах достъп до отработени компресорни масла и ползвах такива но в тях няма сажди които са основен замърсите при двигателните и са почти безцветни. Двигателни масла могат да бъдат избелени почистени от саждите в тях и в домашни условия. Варят се заедно с вода като се добавя сярна киселина и после всичката тази мръсотия остава във водата а чистото масло е от горе и само се отлива след като са се уталили достатъчно. Порови в нета за точните рецепти и най вече при руснаците. Само с филтриране не става защото частиците са много малки. Трябва си и малко химия.
п.п. Пак казвам писал съм най общо за да не ме налазят химиците с неточната терминология.
А и точно тези алкидните безири се произвеждат най вече от такива отработени вече масла.

[BLUEPUPIL]

Като сте почнали химията, ето я най-важната съставка за третиране на дървото срещу влага, гниене и гадини- арсенова киселина!

[EDI]

А колко е лесно да ги оставиш естествени и пак да изкарат толкова време.

[radius]

Edi, ти си в ролята на дявола. Поне един байц бих им изба(й)цал.
Lov, аз говоря за варено ленено масло, но доколкото разбирам, не е ефикасно, колкото безир.
То сега всеки говори за масла,щото е модерно, нищо че са бъкани с химия и най-вероятно са си безири. Затова ми е трудно да се ориентирам, примерно едно масло на Осмо, с доста съставки, на какво прилича спрямо продукт на друг производител.