Зареждане на втори акумулатор в кола 77 мнения

[MamaMy]

Гледам в тази тема разни знайни и незнайни герои били чували или виждали това онова...
Е, аз съм го работил. До преди 20 години сменях клетки на акумулатори и отливах клеми. Заварявах с акумулатори и какви ли не още свинщини. А по самата тема, няма никакъв проблем в една кола да се зарежда втори акумулатор. Дори в акумулаторното съм зареждал по 10 едновременно вързани в паралел. Проблеми никакви. Които стават си се зареждат, които не стават си остават незаредени. Номера е, че ставащите поддържат напрежението на заряд по-ниско от заминалите. Тези които са сулфатизирали искат по-високо напрежение за зареждане и при такова връзване остават недозаредени.
Относно отливането на клеми не е никаква философия. Някъде ми се търкалят още клещи за отливане на клеми. Когато не съм имал такива гъдели отливах с парче издълбан с нож домашен сапун. След отрязване на остатъка от старата клема, в основата се пробива дупка 2,5мм и се навива дърводелска вида. Върху нея се нанизва калъпа и се налива с джезвето разтопено олово. Работа за 2 минути. На ден съм отливал по 10-тина клеми. И не съм толкова престарял. Става дума за поддръжка на автопарк от 60 автобуса всеки с по два акумулатора. Шофьорите както всички знаят са особено неуправляемо племе което беше способно да бастиса всички налични акумулатори за един ден. Дори пред очите ми взривиха два чисто нови акумулатора по 200Ач. Не знаели, че при заварки с електрожен по купето акумулаторите се разкачат. Докато ги видя и им викна и ме снабдиха с няколко резервни клетки за подмяна. Шефа естествено си им ги удържа от заплата, а мен ме гледаха на кръв чак докато напуснах. Мислеха си, че нарочно съм ги натопил.

[Andri01]

Последно поддържах една машинария с общо 48 акумулатора. Паралелно/последователно свързани. Едната група беше 120в, другата 24в. Акумулаторите бяха по 75Ач,оловни. Зареждаха се всички на веднаж-две зарядни: едното за 120 волтовите,другото за 24в. И това в продължение на 30г. Е,естествено се сменяха през около 4-5г.

[iliya_i]

Гледам в тази тема разни знайни и незнайни герои били чували или виждали това онова...

Ми така е. Изказват се хора, дето никога не са карали Москвич или Жигула. И си мислят, че света почва с тяхната необслужваема кола!

[hidrazin]

След отрязване на остатъка от старата клема, в основата се пробива дупка 2,5мм и се навива дърводелска вида. Върху нея се нанизва калъпа и се налива с джезвето разтопено олово.

Това дето сте го правили е някакво недоразумение.
Слагали сте видия щото оловото от джезето не е успявало да разтопи основата - прекалено е масивна.
Нищо не се реже от старата клема. Само грубо се почиства и отгоре се надява калъпа.
Акумулаторът трябва да е зареден защото самия той се използва за топенето на оловото.
Към другия полюс се свързва парче кабел а на другия край на кабела се слага графитов електрод.
Електрода хванат в някаква ръкохватка че светва червено.
С него първо се стопява остатъка от старата клема и постепенно се добавят парчета олово до запълване на калъпа.
Нататък е ясно.

[lov]

Това с видията си е стар номер за механична здравина. Както каза при по ниска температура на оловото не винаги спойката става идеална макар че за токовете стига. А както каза Галин тва шофьорите са си пишман техничари. Вика те тва конус трябва да излезе само с завъртане без да се рахлабва клемата. Така ко правеха на времето всички акумулаторджии по сервизите
За стационарните няма проблеми. Клеми съм възстановявал малко но доста мостове съм заварил с графита.

[koveslav]

.....С него първо се стопява остатъка от старата клема и постепенно се добавят парчета олово до запълване на калъпа.
Нататък е ясно.

+10!Това беше стандартна технология по всички работилници.

[MamaMy]

С графита (от батериите на вефа) заварявах мостовете. Те пък бяха външни. Клетките пък бяха залети със зифт и се вадеха супер лесно. Имах един сервизен акумулатор на който всички клетки бяха присаждани. Дори може да бяха сменяни по няколко пъти. Беше ми наследство и го ползвах да си паля една нафтова печка от икарус с която отоплявах работилницата. Голяма мизерия беше като работа, но пък живеех по-добре. Сигурно щото бях на 20