вт мар 26, 2024 10:02 pmLisko написа: Тази батерия не съм я виждал.А аз съм я усещал от първо лице, единствено число.
Когато един приятел хвърли такава във въздуха и успя да ме уцели в лявото слепоочие. (без да иска де)
Вероятно ме спаси това че тогава (6-7-ми клас) носех очила и рамката ме е предпазила да ми пръсне чутурата.
Не помня колко тежи ама е над кило и нагоре.
Вероятно и за това съм толкова умен.
вт мар 26, 2024 10:02 pmLisko написа: Явно този червения дизайн са го плякали навред.К'ъф е проблема с червения дизайн или пак жендърство? Я питай онези що им са червени Ферери-тата...
вт мар 26, 2024 10:02 pmLisko написа: Елементите бяха заляти с катран отгоре, може би най-евтино е било така?Не правиш разлика между катран и битум/асфалт. Различни са, катрана е течен при нормална температура.
С него се намазват политици и после се дресират с птичи пера.
А в момента нямаме толкова катран, колкото ни е необходимо. И пера също.
P.S. По спомени СЕЛ-40 бяха водоналивни.
Отгоре, през битума имаше стъклена тръбичка през която се налива дестилирана вода и така батерията се активира.
Суха може да се съхранява с години.
Цифрата 40 е капацитета - гарантирани 40Ah (350 часа при консумация 150mA). Реално над 50Ah
Такива слагаха на последния вагон на всяка влакова композиция.
Две такива батерии (3 волта общо) в жълта, метална кутия и "мигалка" с два гераманиеви транзистора SFT залети с епоксидна смола в кибритена кутийка.
Последна промяна от hidrazin на ср мар 27, 2024 10:29 am, променено общо 1 път.