Приготовляване на варова боя:
Основният материал, от който се приготовлява варова боя е гасената вар. Тя е най-доброкачествена, когато е отлежала няколко месеца. При липса на гасена вар, тя може да се приготви като 1кг. негасена вар се загасява в 2.5 - 3 л. вода.
В отлежалата вар, докато е на гъста каша на всеки 3-4 кг. се прибавя 40-50 гр. безир или друго растително масло и се разбърква до пълното му размесване с варта, след което се долива вода до постигане на работна гъстота. Ако сами гасим варта, най-добре е безирът или олиото да се поставят в процеса па кипенето на варта. Безиросаната варова боя, след като изсъхне не поема влага и има по-голяма издръжливост. Сухата боя, която се поставя във варовия разтвор за оцветяване не трябва да надвишава 200-150 гр. гъста вар. Когато сухата боя е в по-голямо количество не може да се получи необходимото сцепление и варовата боя бързо се разрушава и измива. Преди да се разбърка с варовия разтвор, сухата боя трябва да е престояла, натопена в малко вода поне един ден. Сухите бои, които се употребяват при варовото боядисване трябва да са устойчиви и издръжливи на алкали. Такива са естествените минерални бои, охрите, умбрата и особено оксидните бои, които се предлагат в четири цвята и от тях могат да се получават най-различни цветни комбинации. За да не се изтрива лесно варовата боя се препоръчва за вътрешно боядисване към приготвената варова боя на 1 кофа разтвор да се прибави 100-200 гр. готварска сол или стипца, разтворена във вряща вода. Такава прибавка на сол или стипца осигурява значително по-голяма устойчивост на варовата боя при триенето. Така приготвената варова боя в подходяща гъстота преди нанасянето й на стената трябва задължително да се прецеди през гъсто сито /под подходяща работна гъстота трябва да се разбира, когато разтворът има гъстота по-рядка от боза/ В процесът на боядисването обаче, ако стената има по-голяма попивност н боята трудно се разнася се разрежда с още вода.
Основният материал, от който се приготовлява варова боя е гасената вар. Тя е най-доброкачествена, когато е отлежала няколко месеца. При липса на гасена вар, тя може да се приготви като 1кг. негасена вар се загасява в 2.5 - 3 л. вода.
В отлежалата вар, докато е на гъста каша на всеки 3-4 кг. се прибавя 40-50 гр. безир или друго растително масло и се разбърква до пълното му размесване с варта, след което се долива вода до постигане на работна гъстота. Ако сами гасим варта, най-добре е безирът или олиото да се поставят в процеса па кипенето на варта. Безиросаната варова боя, след като изсъхне не поема влага и има по-голяма издръжливост. Сухата боя, която се поставя във варовия разтвор за оцветяване не трябва да надвишава 200-150 гр. гъста вар. Когато сухата боя е в по-голямо количество не може да се получи необходимото сцепление и варовата боя бързо се разрушава и измива. Преди да се разбърка с варовия разтвор, сухата боя трябва да е престояла, натопена в малко вода поне един ден. Сухите бои, които се употребяват при варовото боядисване трябва да са устойчиви и издръжливи на алкали. Такива са естествените минерални бои, охрите, умбрата и особено оксидните бои, които се предлагат в четири цвята и от тях могат да се получават най-различни цветни комбинации. За да не се изтрива лесно варовата боя се препоръчва за вътрешно боядисване към приготвената варова боя на 1 кофа разтвор да се прибави 100-200 гр. готварска сол или стипца, разтворена във вряща вода. Такава прибавка на сол или стипца осигурява значително по-голяма устойчивост на варовата боя при триенето. Така приготвената варова боя в подходяща гъстота преди нанасянето й на стената трябва задължително да се прецеди през гъсто сито /под подходяща работна гъстота трябва да се разбира, когато разтворът има гъстота по-рядка от боза/ В процесът на боядисването обаче, ако стената има по-голяма попивност н боята трудно се разнася се разрежда с още вода.
