Разсад в домашни условия. 470 мнения

[svetoslavoff]

Стефко,
Като стане 50см не е ли вече за разсаждане навън? Защо това покриване с найлон. Или може би за ранни домати?

[infomar]

Цитати от различни места в интернет.....
------------------------------------------------------
"По-младият разсад се прихваща по-бързо, но е по-неустойчив на неблагоприятни влияния, а растенията, израснали от него, закъсняват с плододаването. Застарелият разсад често е изнежен, прерасъл, „изтеглен" и се прихваща по-трудно."

"Преди сеитбата почвата в парника и оранжерията, както и на откритата разсадна леха се обработва, обеззаразява....."

"Засетите семена се покриват със слой пресят разложен тор или с торово-почвена смеска от 2-3 части разложен оборски тор и една част почва. Дебелината на покривния слой е в зависимост от едрината на семената и от времето на сеитбата. За много дребните семена (целина) почвената покривка е около 0,5 см, а за по-едрите семена на доматите, пипера, зелето, лука и др. - 2,5-3 см. Покривният слой през зимата е по-тънък, а през пролетта - по-дебел, което е свързано с поддържането на оптималната влажност за поникване на семената."

Подготовка на разсада за засаждане на зеленчуковите култури
За по-добро запазване на кореновата система на растенията лехите с разсада се поливат много добре в деня преди разсаждането. При наскубване на разсада се отстраняват растенията с механични повреди (пречупени стъбла, вегетативен връх и листа), а също и растенията с видими признаци на поражения от болести или с наличие на яйца и ларви от неприятели по вегетативните им части. При зелевите култури и праза се извършва съкращаване на част (1/3 до 1/2) от листната маса, за да се приведе в съответствие с намалената коренова система и да се намали транспирацията. Два-три дни преди засаждането разсадът се третира профилактично с пестициди срещу икономически важните за културата и за съответния район болести и неприятели."

Дълбочина на засаждане на зеленчуковите култури
"Дълбочината на засаждане се определя в зависимост от височината и типа на стъблото на разсада и от начина на отглеждането му (в саксийки, кубчета или на лехи). Културите, които имат по-слабо развитие или скъсени стъбла (зеле, салата, целина) и образуват листна розетка, се засаждат по-плитко (до междувъзлието на първия същински лист). Плитко (на 3-4 см) се сади лукът и празът. Доматите, пиперът и патладжанът се засаждат на дълбочина 5-6 см над кореновата шийка. Отглежданите в саксийки или в торфени кубчета растения се засаждат така, че горният ръб на саксийката или кубчето да остане на 2-3 см под повърхността на почвата. При засаждане на прераснал разсад от домати, краставици, дини и пъпеши растенията се поставят под наклон (полагат се), като стъблото се покрива с почва до най-ниско разположения зелен лист."

"За ранното полско производство на домати се сее в началото на февруари в топъл парник или в друго топло култивационно съоръжение. За 1 м2 са необходими 3 гр. семена, за да се произведе разсад домати за 100 м2. Когато образуват втори същински лист („кръстосат"), доматите се пикират в полутопъл парник на разстояние 10x10 или 12х12 см направо в почвата или в пластмасови кофички, напълнени с торово-почвена смеска. За 100 м2 се предвиждат 400-500 растения. Пикирането на доматите трябва да приключи до 15-и - 20-и март."

"За средно ранно полско производство на домати се засява около средата на март в полутопъл парник или към края на март - в студен парник, студена леха, покрита с полиетиленово платно, или в неотопляема полиетиленова оранжерия. За отглеждане на разсад за 100 м2 са необходими 3-4 гр. семена - 1 м2 се засява с около 2 гр. Разсадът не се пикира. Ако се цели обаче ускоряване и на този вид производство на домати, засява се към края на февруари - началото на март и се предвижда пикиране на разстояния 6х6, 8х8 или 10х10 см."

"За късно полско производство на домати трябва да се сее около 20-и -25-и май на открита леха. На 1 м2 се сеят не повече от 2 гр. семена. Разсадът не се пикира."

"Засетите семена се покриват „тънко" с около 2 см парникова почва или разложен и добре пресят оборски тор. След това почвата се притъпква леко и равномерно с дъска."

"Разсада се полива когато позасъхне но трябва много да се внимава защото при преовлажняване започва сечене "

"С поливането може да се контролира и растежа.Ако започне да израства по-рано от предвиденото поливките се разреждат. Полива се само колкото да не изсъхне. "

"Веднага след поникването на семената обаче температурата трябва да бъде поне с 3-4°С по-ниска от тази при поникването. Това е много важно, особено за разсада, отглеждан в топли парници и отопляеми оранжерии. С понижаване на температурата резервните хранителни вещества от семената се използват за развитието главно на кореновата система. Ако температурата веднага след поникването е висока, развитието на кореновата система изостава, а кълновете се изнежват - „изцуляват". Понижената температура се поддържа 2-3 дни след поникването. В парниците и оранжериите още в началото на поникването температурата се понижава чрез редовно проветряване."

"За 100 кв. метра ранни домати са ви необходими 2,5-3 г. семена, за пипер - 12, за патладжан - 4-5, за главесто зеле - 4, за салати - 2, за тиквички - 25. За 1 декар Ви трябват 10 пъти повече."

"За 100 кв. метра домати ще трябва да осигурите 1-1,2 кв. метра площ, на която да отгледате гъстия разсад, а за пипера - 1,2-1,5 кв. метра. За пикирането на гъстия разсад ще са ви необходими съответно 4,5 и 7,5 кв. метра."

"Влажността оказва голямо влияние върху качествата на семената, особено през време на съхраняването им. Под влажност на семената се разбира количеството на съдържащата се в тях вода (заедно с примесите), изразено в проценти към общата им маса. Ако имат по-висока влажност, при топло време се самозагряват, при студено измръзват от прякото действие на студа и по-лесно се поразяват от болести и неприятели."

"Със семената се пренасят голям брой болести и неприятели по културните растения. Ето защо преди сеитбата те се обеззаразяват. Необеззаразени семена не трябва да се засяват, защото могат да Заразят целия посев. От такива посеви се получават ниски и некачествени добиви."

Начини за ускоряване поникването на семената
"Накисване на семена
Семената се поставят в торбички, пълни от 1/3 до 1/2 от обема им, и се потопяват във вода. Водата се сменя един път в денонощието, а при семената от моркови, целина, магданоз, лук - и два пъти. Температурата на водата трябва да е 20-25°С за топлолюбивите зеленчукови култури, и 15-18°С, но не по-ниска от 10-12°С за хладнолюбивите и студоустойчивите. Семената на краставиците, дините, пъпешите и тиквите се киснат 8-12 часа, на доматите и пипера -около 24 часа, на магданоза, морковите, целината, лука - около две денонощия."

"Рътене на семена
При рътенето семената се довеждат до покълнване. За целта накиснатите семена се разстилат на тънък слой в подходящ съд, покриват се с влажно зебло и се държат при температура 20-25°С. От време на време семената се разбъркват, а зеблото се поддържа постоянно влажно. Когато 3-5% от семената покажат кълнчетата си, рътенето се преустановява."

"Преди сеитбата накиснатите и рътените семена се проветряват, за да се изпари повърхностната влага. Това улеснява засяването."

"Накиснатите и рътените семена трябва да се сеят само във влажна, добре обработена и топла почва. Засети в суха и студена почва, семената лесно загиват."

"Чрез накисване и рътене зеленчуковите семена поникват по-дружно и с няколко дни по-бързо, което е от голямо значение за ранните култури и за културите с бавно никнещи семена. Краставиците, дините, пъпешите и тиквите ускоряват плододаването с около една седмица, когато за сеитбата им са използвани рътени семена."

"От качествата на посадъчния материал зависят процентът на вкореняването, растежът и развитието при вегетативно размножаващите се растения. Висококачественият разсад е нисък, с добре развита коренова система, с дебело, добре облистено с тъмнозелени листа стъбло, здрав и свеж. От съществено значение е използваните за засаждане клубени при картофите да бъдат достатъчно едри (70-80 гр.) изравнени, здрави, а ако са яровизирани, да бъдат и с добре развити къси и дебели оцветени кълнове със зачатъци от листа и корени."

"За посев се отделят най-едрите и най-тежките семена."

"Първото окопаване се извършва една седмица след разсаждането. Едновременно с това се подхранва с 20-25 г на кв.м. амониева селитра. Растенията леко се загърлят. Така се създават условия за образуване на допълнителни корени, които засилват и укрепват стръковете. Леките песъчливи почви имат нужда от повече поливки, защото изпаряват по-бързо. След поливане е важно почвата да се разрохква. Това е едно от условията за узряване на доматите. Когато наедреят не трябва да се засушава, защото при следващата поливка масово ще се напукат. Доматите изискват много хранителни вещества за своето развитие. Добри резултати дава шербетуването. Една лопата пресен оборски тор се поставя в кофа, налива се вода и се разбърква. Престоява един ден и от утаената течност се взема една част, която се разрежда с 10 части вода. С този разтвор се полива. Първото шербетуване е 15-20 дни след засаждането. Второто е при появата на първите плодове. Останалите са през 15-20 дни до началото на август. "

"Една от тънкостите при производството на качествен пипер е поливането му. То е една от важните грижи и зависи от почвения тип, на който са засадени растенията и температурите в дадения район. Първото поливане се извършва веднага след разсаждане на младите растения. За да се запази по-дълго почвената влажност, добре е след няколко дни растенията да се подсипят. Със следващата поливка не трябва да се бърза, а да се наблюдава състоянието на растенията. Когато вегетационният им връх започва да потъмнява, тогава се дава втората поливка. До нея не се препоръчва прекопаване на почвата в насаждението с пипер, за да не се повреди кореновата система на растенията. "

"Преди разсаждането, лехите с разсада се поливат много добре, за да се запази кореновата система на растенията. Площта, определена за разсаждане, трябва да е предварително обработена (след прибиране на предшественика) и наторена с 20-30 кг фосфорен, 10-20 кг калиев тор и 2-3 т/дка оборски тор."


ОСОБЕНОСТ ПРИ ПОЛИВАНЕТО

"Особено важно за растенията при засаждането им е да се напоят с оптимално количество вода (само да се навлажни почвата около растенията), защото силното навлажняване и охлаждане на почвата пречи за нормалното вкореняване и правилното им развитие."

"Закаляването на разсада е много необходимо агротехническо мероприятие, без което засадените на постоянно място млади растения ще боледуват и загинат. Ако купувате разсад от пазара, питайте продавача къде и как го е произвел. Не го засаждайте веднага на постоянно място под слънчева светлина. Поставете го в подходящ съд с нормално влажна градинска почва и го подръжте няколко дни на рядка сянка и тихо място. Постепенно го приучвайте към слънчевото осветление, като го излагате на открито сутрин и привечер, увеличавайки ежедневно времетраенето с 1 час. Така в разстояние на 10-ина дни вие ще го закалите и ще можете да го разсадите на подготвеното от вас място без проблем от изгаряне на листната маса.

От сянка към слънце
Ако сами сте произвели разсад, то оставете сандъчетата на място, защитено от ветровете и под рядка сянка. Следете почвата в сандъчетата да не просъхва. Дръжте растенията 3-4 дни на тази сянка и след това постепенно ги излагайте за по няколко часа през деня – сутрин до 10 часа и привечер след 17 часа, като увеличавате времето за пряко слънчево осветление с 1 час всеки ден. Така за около 2 седмици растенията ще свикнат със слънцето и ще може да ги разсадите на определеното място без проблем. При заплаха от нощно застудяване прибирайте садовете с разсад в подходящи помещения, където температурата не пада под 10ºС. При ветровито време направете заслон от надветрената страна. При силен дъжд подслонете разсада на сушина. Всички тези мероприятия представляват т. нар. закалка на младия разсад. Без нея той може да изгори от слънцето и да се изсуши от вятъра. Леките студове могат да станат причина за погубване на младите растения, неподготвени за външни условия.

Ако е в парници
Пикираният в парниците разсад следва да се закали като около 1 седмица преди да го разсадите на постоянно място не го поливате, активно го проветрявате, ако не вали през деня, отстранявате рамките, а през нощта го завивате само с рогозки. По този начин младите растения се приучават да се приспособяват към новите. "

"За да имате добър разсад, трябва първо да е добра почвената смеска, в която ще го гледате. Оборският тор и почвата са в различни съотношения, обикновено 1:1 или 2:1, обогатени с минерални торове. При по-голям дял на оборския тор прибавянето на минерални торове не оказва положително влияние. Често при отглеждане на гъст разсад, прибавянето на минерални торове (особено при по-големи дози) влияе неблагоприятно върху покълването на семената и забавя развитието на растенията. Това се обяснява с повишаване на концентрацията на почвения разтвор.
Широко приложение в практиката намери торо-почвената смес от 2 части рохкава почва (на която са отглеждани житни култури) и 1 част добре разложен оборски тор. При смесването на тези два компонента се внася 1000 г амониев нитрат, 800 г суперфосфат и 1000 г калиев сулфат на куб.м. Като подобрител - на водно-физичните свойства на тази смес се използва обикновено перлит по 10 кг/куб.м. По този начин сместта се дренира, увеличава се влагозадържащата й способност."

"Седмица преди да пристъпите към засяване на семената в парниците, обеззаразете пръстта. Изберете някои от препаратите проплант 722СЛ – 0,15 % с 5 литра вода на кв. м, превикур 607СЛ – 0,15 % с 5 литра вода на кв. м, топсин М70ВП – 2-4 грама на кв. м, и добре го размесете с пръстта."

"За да се предотврати развитието на болести през вегетацията, преди засаждане посадъчният материал се накисва за 2-3 часа в горещ разтвор на оцветен в розово разтвор от калиев перманганат. По-ефективно обеззаразяване може да се постигне с потапяне на скилидите за 3 минути в разтвор на сол (1 супена лъжица за 2 литра вода), след това за 3 минути в разтвор на меден сулфат (1 ч. л. в 2 л. вода)."

"В никакъв случай не трябва да внасяте някакви торове в почвата веднага след като сте пресадили растението. Растенията след пресаждане не се препоръчва да се торят с каквито и да било минерални смеси в продължение на една, а понякога и на две седмици. Първо растението трябва да се остави известно време, за да се прихване и да привикне към новите условия: особеностите на почвата, възможният нов съд. И след това, когато цветето започне да се развива активно, можете да внесете минерални торове и смеси. Особено внимателни трябва да бъдете с капризните видове, които не понасят много добре пресаждането."

[infomar]

Инфо, да не забравиш до пролетта какво си питал

Нищо няма да забравя. Тази година ще ми е първата в която ще се занимавам с производство на зеленчуци за домашно ползване, но имам желание и не ме мързи (поне до момента ).
Днес направих фитерийте, наторих ги с оборски и др. торове. Утре ще ги обработя с фрезата за да смеся торовете с почвата. Ще следва подготовка на семената за засаждане... Така торта ще се разложи и почвата ще е готова за пролетта. Тогава идеята е само да я разрохкам преди засаждането.

[infomar]

....... Оставям разсада да прорасне поне до около 50 см дължина. Засявам под найлон, като закопавам почти цялото стебло хоризонтално на дълбочина около 10-12 см. При закопаването отстранявам листата, и оставям само върха над почвата. По този начин се образува мощна коренова система.

Доколкото разбирам, закопаваш около 40-45 см от разсада на 10-12 см под земята. Това означава, че садиш растенията поне през 60 см едно от друго, или бъркам?
Съселяните (колегите ) засяват през 30-40 см едно от друго.

[Стефко]

Гледам да е около 50 см едно от друго в реда. Междуредията ги оставям поне на 70 см, за да може да се ходи между редовете. Говорим за домати. Когато растенията тръгнат, оставям първите два летораста, а останалите нагоре премахвам. Основното стебло се прекършва на петото съцветие, а леторастите оставям без прекършване. По такъв начин съм изкарвал реколта поне по 35 големи домата, без да броя малките за туршия. Предпочитам сорта Идеал.

[ZMeyGorianin]

Описанията ви са изчерпателни, но малко са ми непонятни Ако може нагледно да покажете кое е леторасъл, кое съцветие . Тази година пробно боднах 10-а корена "биволско сърце", но съм ги сял нагъсто. Не че не се получиха домати, но бяха дребни пък и не съм ги поливал/плевил заради отдалеченост от обекта.

[докера]

Под леторасти Стефко има предвид филизите /пичовете/ , които растат между стеблото и основните клонки на растението и обикновено се отстраняват. Съцветие е тази клонка , на което по-късно ще се развият самите плодове на домата - в началото там е цвета - съцветие

[Krass]

Колтуци се казват. Ако искате вярвайте А семена си купете.Поне са обеззаразени. Има и за розов домат.

[докера]

Тъй де - и колтуци .... А колкото до купените семена - напоследък се срещат рядко , но все още ги има яловите партиди с изгорени от третирането семена .....Така че и там трябва да се внимава ...
Затова и не купувам семена , освен ако искам да завъдя нещо ново.

[Krass]

Почти всички сортове, които се продават са индетерминантни хибриди. Така че от такива сортове семе не се взима.Не знаеш какво ще излезе. На тъщата всяка година и купувам семена и проблем не е имала. Само биволско сърце не иска да сее. Винаги са ставали дребни и нефелни. Нямам представа защо става така. И от купено семе пак е така.