Термопомпи Вода-Вода - всеки може да си направи сам 1354 мнения

[Boyan]

Защитата на компресора от течен фреон е малко пресилена ,какво точно се пази не виждам .Много колеги помнят КС и Зорите и Илките цялите в лед и с здрави клапани.Компресорите се трошат от много други фактори ,фреона им е най малкият проблем.Бояне за фреоните които преплъзват има ТРВ та с МОП.

Така си беше ....
После гей манията навлезе и в тази техника и компресорите се "изнежиха".
Много малко останаха , които да са "хард" изработка . За това примерно харесвам Копеланд .
Дрънчи повече от останалите , отстъпва леко като ефективност , но е "куче" .

[шоп]

И аз не виждах с какво може да навреди неголямата влажност (с неголямо съдържание на капки фреон) на някой типове компресори
Hursa

Според мен ключовата фраза е някои типове компресори

Нека спецовете да кажат, но бутални, винтови, роторни и спирални компресори са различно чуствителни към течния фреон.

Доколкото съм чел роторните са най-капризни в това отношение. Под капки фреон ако визираме големината на капка вода според мен компресор от какъвто и да е тип ще направи хидроудар и ще е за скрап.
Може и да греша де, само размишлявам

[шоп]

Много малко останаха , които да са "хард" изработка . За това примерно харесвам Копеланд .
Дрънчи повече от останалите , отстъпва леко като ефективност , но е "куче" .

+ 1 аз не можах да убия моя Копеланд ZR81 тази година

Едната фаза се охлабила, искри и грее...съответно фазовата защита сработва и спира ТП
Обаче е нощ, студено е и мен ме мързи да запаля котела на твърдо гориво. Рестартирам фазовата и след 5 мин пак сработва защитата

Лягам ставам, обличам и събличам пижама 3 пъти и се ядосах. Изолирах фазовата защита и пуснах ТП директно.
Направи ми впечатление, че компресора е меко казано шумен и вибрира. Вибрира, че чак земята се тресе...но така работи до сутринта.

Тогава открих, че буквално е работил на 2 фази или на 2 и 1/2 фази , но работи, устиска и продължава да работи:-)
Вярно е старо куче медалист.

[Boyan]

Повечето компресори си смучат от корпуса , а входа на компресорната част нарочно не е срещу входният щуцер .
При тях трябва доста да се постарае човек , за да им предизвика хидроудър .
При други , на които входа е директно в компресорната част е лесно . За това и винаги се пускат със течноотделител .

Но моля ви не пренебрегвайте предупреждението на Шоп !
Хидроудара не е единствената опасност . Течната фаза в масленият картер е условие за смазване на компресора със маслена пяна , вместо със плътно масло .

[Hursa]

Оказва се , че не е точно така и го доказват Едвинг и Гоше , като изследват кога КОП е максимален за различни хладилни агенти .
В тяхна чест е наречен "Критерий на Едвинг-Гоше " и според него за фреони с глайдинг (плъзгане) , максимален КОП се постига със прегряване а за фреони без плъзгане - без прегряване .
Да припомня за хората , които не са чели цялата тема , че плъзгане имаме , когато линията на енталпията на изпарителят не е хоризонтална . Или с прости думи : Когато температурата на кипене се променя по протежение на изпарителя .

Това не го знаех и не съм го срещал. Благодаря!

[Hursa]

Но по силно ме интересуваше - как се променят наляганията в "полуконтурите" с високо и ниско налягане? При "отварянето" на ТРВ се намалява високото (по значително), а ниското се вдига? И обратно - при притварянето му. Долу горе в какви граници се изменят наляганията. И какво влияние оказва на производителността?
Офтоп: Запознати ли сте с работата на автомобилните климатици и тяхното управление. За тях информацията е доста бедна.

[Boyan]

Но по силно ме интересуваше - как се променят наляганията в "полуконтурите" с високо и ниско налягане? При "отварянето" на ТРВ се намалява високото (по значително), а ниското се вдига? И обратно - при притварянето му. Долу горе в какви граници се изменят наляганията. И какво влияние оказва на производителността?
Офтоп: Запознати ли сте с работата на автомобилните климатици и тяхното управление. За тях информацията е доста бедна.

В началният момент от отварянето се случва точно това – пада високото а ниското се вдига .
Кое от двете се променя в по-голяма степен зависи от отношението на обемите на полуконтурите и количеството хладилен агент във всеки от тях .
Ако във контура с високо налягане има пълен със течна фаза ресивер и кондензатор с голям вътрешен обем , то промяната в налягането ще е незначителна .
Същото важи и за контура с ниско налягане .
В последствие обаче , какъв ще е ефекта от отварянето зависи от това , къде се намира системата спрямо максимумите на производителност .
Ако повишеният поток хладилен агент изтегли допълнително количество топлинна енергия от изпарителя , то и налягането в кондензационният полуконтур ще се повиши .
Представете си домашен конвенционален климатик , работещ при външна температура 5 градуса . В този случай ако изпаряваме на -20 градуса и повишим потока на фреона , така че изпарението да стане на -10 , веднага ще получим значително по-голяма топлинна мощност.
А от тук и по-високо налягане на кондензация . И така до около -2 градуса , където ще е нашият максимум . Когато го подминем , топлинната мощност би започнала да намалява и от там и налягането на кондензация .

[шоп]

@Боян, много подробно и точно написано.
Аз го разбрах така:
системата е затворена и винаги се стреми към равновесие. Можем да и влиаем минимално и само в начален стадии, но рано или късно тя се уравновесиава. Това според мен е +, но и -


+ че се саморегулира
и - че трябва да я предразположим към това равновесие и да не я изкараме извън равновесие.
Бъркам ли?

[Hursa]

Кое от двете се променя в по-голяма степен зависи от отношението на обемите на полуконтурите и количеството хладилен агент във всеки от тях .
Ако във контура с високо налягане има пълен със течна фаза ресивер и кондензатор с голям вътрешен обем , то промяната в налягането ще е незначителна .
Същото важи и за контура с ниско налягане .

В последствие обаче , какъв ще е ефекта от отварянето зависи от това , къде се намира системата спрямо максимумите на производителност .
Ако повишеният поток хладилен агент изтегли допълнително количество топлинна енергия от изпарителя , то и налягането в кондензационният полуконтур ще се повиши .
Представете си домашен конвенционален климатик , работещ при външна температура 5 градуса . В този случай ако изпаряваме на -20 градуса и повишим потока на фреона , така че изпарението да стане на -10 , веднага ще получим значително по-голяма топлинна мощност.
А от тук и по-високо налягане на кондензация . И така до около -2 градуса , където ще е нашият максимум . Когато го подминем , топлинната мощност би започнала да намалява и от там и налягането на кондензация .

Дори не бях мислил в тези „посоки”. Както за първото, а още по-малко за второто.
Вероятно и валкиса е имал нещо подобно на второто в предвид с това

Налягането се променя спрямо температурите на изпарение и кондензация.

макар и не коректно изразено. А аз се направих на знаещ, сорри.

[Hursa]

@Боян, много подробно и точно написано.
Аз го разбрах така:
системата е затворена и винаги се стреми към равновесие. Можем да и влиаем минимално и само в начален стадии, но рано или късно тя се уравновесиава. Това според мен е +, но и -


+ че се саморегулира
и - че трябва да я предразположим към това равновесие и да не я изкараме извън равновесие.
Бъркам ли?

Аз не го разбирам съвсем така (и съвсем не съм уверен, че го разбирам ). Системата не е затворена - тя "общува" с обкръжението чрез изпарителя, кондензатора, чрез консумацията на енергия от мрежата. Понеже по директно е въздействието на ТРВ върху процесите в изпарителя - ако системата е с "капилярка" и се повиши (малко ) външната температура - ще постъпва по-голямо количество топлина в изпарителя. При разхода на фреон, който циркулира в този момент в контура (и изпарителя), той ще се изпари "по-рано" (не е коректно, зависи от конфигурацията на топлообменника), а по-голяма негова част ще "работи" за прегряване на парите. Температурата на потока след изпарителя ще се повиши. Налягането на полуконтура с ниско налягане ще се повиши (малко ). Тъй като във смукателя на компресора ще постъпва газ с малко по-високо налягане, налягането след компресора също ще се повиши малко. В кондензатора ще се повиши температурата на кондензация - съответно кондензатора ще отдава по-голямо количество топлина. Компресора тъй като ще компресира по прегрята пара - ще консумира повече.
Ако системата е с ТРВ - когато се увеличи температурата след изпарителя - вентила ще отвори. Разхода на фреон ще се увеличи малко. Наляганията при малко въздействие почти няма да се изменят (ps т. е. след като ТРВ реагира на въздействието и след определен преходен период – наляганията, както и температурите в контура ще се „върнат” към величини близки до изходните – преди „въздействието на повишилата се външна температура”. Но това, ако ТРВ е подбрано правилно - ще трябва да прочета, как се подбира ). Съответно по-големия топлинен поток постъпващ в изпарителя, ще се пренася към кондензатора благодарение на нарасналия разход на фреон през системата. Консумацията на ел енергия от двигателя на компресора пак ще се повиши, но в по-малка степен.
Ако го сравним с автомобил - настъпили сме газта до определена степен за да достигнем икономична скорост и сме "заковали" педала. Започва неголямо изкачване - скоростта пада до определена степен и автомобила изкачва наклона, но с по-ниска скорост - системата е стабилна. Ако обаче сме включили на темпомат - при падане на скоростта при изкачване, автоматиката подава газ стремейки се да достигне зададената скорост - автомобила изкачва наклона с почти непроменена скорост - пак е стабилна системата, но и скоростта остава почти непроменена. За съжаление в "примера" е спорно дали разхода във втория случай ще е по малък
(Т. е. до колкото разбирам - ТРВ регулира производителността при неголеми външни въздействия. Подобрява КОП при малки изменения, съобразно тези въздействия - по сравнение със система без такъв регулатор.)