На мен си ми остава загадка ацетоновия аромат на ракията - беше доста отдавна, но помня, че ракията течеше като река (струя по-дебела от молив), казанджията през цялото време мрънкаше, че дървата били мокри и подклаждаше непрекъснато огъня с негови си дървении. Самият казан може и да е добър като технология, те и Мерцедесите са добри, ама зависи кой е зад волана.
Не съм ходил на казан в ония години, в които варенето на ракия си е било празник, цял ритуал с песни, танци, мезета и т.н. На сегашния казан, казанджията само разпалва огъня и си отива по негови дела, появява се отново точно когато ракията е тръгнала, пак си заминава и се появява отново, когато ахъ, ахъ да спирам ракията. На мен това ми харесва на този казан, ако съм се осрал с приготвянето на джибрата, няма кого да виня, че ракията не станала.
Не съм ходил на казан в ония години, в които варенето на ракия си е било празник, цял ритуал с песни, танци, мезета и т.н. На сегашния казан, казанджията само разпалва огъня и си отива по негови дела, появява се отново точно когато ракията е тръгнала, пак си заминава и се появява отново, когато ахъ, ахъ да спирам ракията. На мен това ми харесва на този казан, ако съм се осрал с приготвянето на джибрата, няма кого да виня, че ракията не станала.