И така, колеги,
Най-накрая мога да се похваля с този проект като реализиран. Целта ми беше да превърна старата неугледна маза в „мъжко“ кътче, където освен да съхраниш зимнина и гумите на колата , също така и да изчукаш нещо, в смисъл да измайсториш нещо, нали ме разбрахте така да се каже…
През цялото време, докато течеше ремонта, бях подложен на коментари от страна на комшиите, от рода на „ама за какво ти е това“, „ама защо си даваш парите“, „абе направи го на две-на три“, „ей, много се стараеш“ до майтапчийското „като те изгони жената, ще има къде да живееш“
И заради това се заинатих и реших да го направя както трябва, макар да ми костваше много време, защото работих основно след работа (след 18 ч), а събота и неделя работих по проекти на вилата. И така всичко се проточи повече от година, но пък крайния резултат ме кефи много и сега с голямо удоволствие слизам в мазата да свърша нещо или просто само да обърнем по половин чашка ракийка или вино с някой комшия.
Винаги съм си мечтал за такова кътче – работилница, където да се вихря само аз, да си подредя всичкия интрументариум както аз си реша и да мога да цапам без да се притеснявам от мъмрене Към настоящия момент се задоволявам с градската маза, но се надявам някой ден да се пренеса в нещо по-голямо и удобно с голям двор и асма отпред
Но мечтите ги оставям настрана засега…
Нямам снимки на помещението от преди ремонта, но всеки е виждал маза в блок – неугледна, неизмазана, тъмна, мръсна, претрупана с какви ли не боклуци, най-вече ненужни, а нужните както винаги не можеш да откриеш…
И след като очите дълго време се плашиха, ръцете решиха да започнат – с най-трудното – изпразването на всички натурии, които бях струпал едва ли не накуп.
След това, първата задача беше да изместя вратата, за да бъде наравно с мазилката:
Учудващо за мен успях да я нивелирам добре, без да опира никъде или да се отваря/затваря сама…
Следва голямото чистене на два пръста прах по пода, за полагане на замазка. В крайна сметка не успях да я изчистя добре и затова шприцнах рядък цимент преди полагане на замазката.
Опънах майките:
С новия ми, за тогава, „помощник“, забъркахме и положих сам замазката за един ден.
Следва пускане на кабели за контакт и допълнително осветление над бъдещия работен тезгях. Моля, не обръщайте внимание на полагането на кабелите, все пак това е едно от малкото неща, които не ми се отдават особено
А що се отнася до контакта – мазите ни са с отделни електромери ;)
В мазата ми има колона и трегер (защо не са иззидали стената по тях, не знам) и за да не си играя да измазвам тясното пространство между тях и стената, го затворих с итонг. Така или иначе щеше да е почти неизползваемо.
Следва
Най-накрая мога да се похваля с този проект като реализиран. Целта ми беше да превърна старата неугледна маза в „мъжко“ кътче, където освен да съхраниш зимнина и гумите на колата , също така и да изчукаш нещо, в смисъл да измайсториш нещо, нали ме разбрахте така да се каже…
През цялото време, докато течеше ремонта, бях подложен на коментари от страна на комшиите, от рода на „ама за какво ти е това“, „ама защо си даваш парите“, „абе направи го на две-на три“, „ей, много се стараеш“ до майтапчийското „като те изгони жената, ще има къде да живееш“
И заради това се заинатих и реших да го направя както трябва, макар да ми костваше много време, защото работих основно след работа (след 18 ч), а събота и неделя работих по проекти на вилата. И така всичко се проточи повече от година, но пък крайния резултат ме кефи много и сега с голямо удоволствие слизам в мазата да свърша нещо или просто само да обърнем по половин чашка ракийка или вино с някой комшия.
Винаги съм си мечтал за такова кътче – работилница, където да се вихря само аз, да си подредя всичкия интрументариум както аз си реша и да мога да цапам без да се притеснявам от мъмрене Към настоящия момент се задоволявам с градската маза, но се надявам някой ден да се пренеса в нещо по-голямо и удобно с голям двор и асма отпред
Но мечтите ги оставям настрана засега…
Нямам снимки на помещението от преди ремонта, но всеки е виждал маза в блок – неугледна, неизмазана, тъмна, мръсна, претрупана с какви ли не боклуци, най-вече ненужни, а нужните както винаги не можеш да откриеш…
И след като очите дълго време се плашиха, ръцете решиха да започнат – с най-трудното – изпразването на всички натурии, които бях струпал едва ли не накуп.
След това, първата задача беше да изместя вратата, за да бъде наравно с мазилката:
Учудващо за мен успях да я нивелирам добре, без да опира никъде или да се отваря/затваря сама…
Следва голямото чистене на два пръста прах по пода, за полагане на замазка. В крайна сметка не успях да я изчистя добре и затова шприцнах рядък цимент преди полагане на замазката.
Опънах майките:
С новия ми, за тогава, „помощник“, забъркахме и положих сам замазката за един ден.
Следва пускане на кабели за контакт и допълнително осветление над бъдещия работен тезгях. Моля, не обръщайте внимание на полагането на кабелите, все пак това е едно от малкото неща, които не ми се отдават особено
А що се отнася до контакта – мазите ни са с отделни електромери ;)
В мазата ми има колона и трегер (защо не са иззидали стената по тях, не знам) и за да не си играя да измазвам тясното пространство между тях и стената, го затворих с итонг. Така или иначе щеше да е почти неизползваемо.
Следва