Всичко за този вид строителство.
Neposlushko - напреднал
Ето едно интересно подобно хрумване и от Америка. Нарича се Sun-Lite. Човека там се е сетил да конструира цилиндри от фибростъкло пълни с вода, които ползва като прозрачни течни вътрешни колони, абсорбиращи излишната топлина проникваща през прозорците.

http://www.solar-components.com/TUBES.HTM

Там, както се знае много често си правят панорамни прозорци с големи размери, достигащи от пода до тавана. Според отзивите и мненията които изчетох из нета, тези цилиндри са отличен абсорбатор и разхлаждащ елемент в огрявани южни стаи. Аз лично обаче не харесвам идеята защото е неприложима в нашите специфични условия и жилища.
Освен че използва много място, тя е скъпа и ползва много голямо количество вода, намалява гледката и слънчевата светлина в помещенията.
Затова си харесвам или идеята за воден стъклопакет или моята - с допълнителната плоскост от поликарбон.
Прикачен файл:
Sun-Lite -trombe walls - Water Tube Blue-3.jpg
Sun-Lite -trombe walls - Water Tube Blue-3.jpg (40.17 KиБ) Видяна 192 пъти
Neposlushko - напреднал
Като екзотично продължение...
Панела позволява допълнителни промени и може да се усъвършенства в бъдеще, като например може да се вгради в стъклопакет или да се покрие с отразяващ инфрачервените лъчи или топлината слой.

Ето едно такова средство, което още не е достъпно, но в бъдеще може би ще бъде.

"Създадоха прозрачен аерогел за по-ефективни слънчеви колектори

ОТ ОТОПЛЕНИЕ · ПУБЛИКУВАНО 08.07.2019

Изследователите от MIT разработиха нов тип аерогел за използване в слънчевите колектори, който е толкова прозрачен, че е едва забележим. Когато става дума за слънчевата енергия, повечето хора мислят за слънчеви панели. Въпреки това, докато тези панели превръщат слънчевата светлина в енергия, слънчевите колектори събират и фокусират енергията от слънцето и я използват за затопляне на вода.
Много слънчеви колектори използват вакуум между стъклен слой и тъмен, абсорбиращ топлината материал, но тази конструкция е относително скъпа за инсталиране и поддръжка. Аерогелите са пеноподобен материал, изработен от частици от силициев двуокис, състоящ се предимно от въздух. Материалът е изключително изолиращ и следователно би бил чудесен за използване в слънчеви колектори. Проблемът обаче е, че обикновените аерогели имат ограничена прозрачност за видимата светлина, с около 70% ниво на преминаване, което означава, че 30% от енергията се губи при използването им в слънчеви колектори.
Новият материал за аерогел, от друга страна, пропуска над 95% от входящата слънчева светлина, като запазва своите високо изолиращи свойства. При тестовете на покрива на кампуса на MIT, плосък слънчев колектор, покрит със слой от новия аерогел, успява да достигне и поддържа температура от 220 градуса по Целзий в средата на зимата, когато външният въздух е под 0 градуса по Целзий. Нормалните плоски слънчеви колектори достигат температура от само до около 80 градуса по Целзий. По-високите температури, добивани от аерогелната система, могат да направят подобни прости системи приложими и за домашно отопление, и дори за захранване на климатични системи. Големи версии на съоръженията могат да се използват за осигуряване на топлина за голямо разнообразие от приложения в химическия, хранителния и производствения процес."

https://www.otoplenie.eu/sazdadoha-proz ... kolektori/

Прикачен файл

solar-collectors1.jpg
vlax - специалист
вт юли 09, 2019 4:33 pmNeposlushko написа:

Вече и в БАН са достигнали до тази мъдра мисъл...
Значи с тези от БАН сте на един акъл.Що не отидеш в БАН да им помогнеш в реализирането,тука някой може да ти открадне идеята и да духаш супата. :-D
:partyman:
Neposlushko - напреднал
вт юли 09, 2019 5:52 pmvlax написа:
вт юли 09, 2019 4:33 pmNeposlushko написа:

Вече и в БАН са достигнали до тази мъдра мисъл...
Значи с тези от БАН сте на един акъл.Що не отидеш в БАН да им помогнеш в реализирането,тука някой може да ти открадне идеята и да духаш супата. :-D
:partyman:
Иронията е излишна в сучая и с нищо не помага. Мога да ви дам линк и към разработки на учени в Харвард, а също така и към още няколко разработки, едната от които е спечелила проект и вече е наградена от ЕК с гранд от над 5 милиона евро.
Искате ли да се убедите? .... Имам сайта.
А идеята ми нито е с претенции за патент нито пък с претенции за някакви други права. Именно затова съм я изложил тук на обсъждане. Иначе логично нямаше и дума да пусна в интернет. Който иска и я намира за уместна поне малко, нека си я доусъвършенства или копира - моля!
Neposlushko - напреднал
Ето ви връзка към още такива разработки както казах по-горе:

https://www.seas.harvard.edu/news/2013/ ... thout-heat

Заглавие:
Самоохлаждащи се прозорци позволяват проникване на слънчевата светлина без топлината
Микрофлуидната кръвоносна система, вградена в прозорците, може да помогне за намаляване на разходите за климатизация

"Self-cooling windows let in sunlight without the heat
Microfluidic circulatory system embedded in windows may help reduce air-conditioning costs

August 1, 2013

Cambridge, Mass. - August 1, 2013
Sun-drenched rooms make for happy residents, but large glass windows also bring higher air-conditioning bills. Now a bioinspired microfluidic circulatory system for windows developed by researchers at Harvard University could save energy and cut cooling costs dramatically—while letting in just as much sunlight.

The same circulatory system could also cool rooftop solar panels, allowing them to generate electricity more efficiently, the researchers report in the July 29 online edition of Solar Energy Materials and Solar Cells.

The circulatory system functions like those of living animals, including humans, which contain an extensive network of tiny blood vessels near the surface of the skin that dilate when we are hot. This allows more blood to circulate, which promotes heat transfer through our skin to the surrounding air.

Similarly, the new window-cooling system contains an extensive network of ultrathin channels near the "skin" of the window—the pane—through which water can be pumped when the window is hot. The channels consist of long, narrow troughs that are molded into a thin sheet of clear silicone rubber that, when stretched over a flat pane of glass, create sealed channels.

"The water comes in at a low temperature, runs next to a hot window, and carries that thermal energy away," said lead author Benjamin Hatton, who conducted the research while a postdoctoral fellow in the Aizenberg Biomineralization and Biomimetics Lab at the Harvard School of Engineering and Applied Sciences (SEAS) and the Wyss Institute for Biologically Inspired Engineering at Harvard.

The group is led by Joanna Aizenberg, the Amy Smith Berylson Professor of Materials Science at Harvard SEAS, Professor of Chemistry and Chemical Biology at Harvard, and a Core Faculty member of the Wyss Institute. Aizenberg is an expert in the development of engineered materials that mimic those found in nature.

Today's insulation and construction methods do a good job keeping heat from leaking through walls, but heat transfer through glass windows remains one of the major stumbling blocks to energy-efficient buildings. In large part, that is because the molecules in glass absorb the sun's infrared light, heating the window, which heats the air inside the building significantly.

The idea to cool glass windows when they get hot emerged from work on microfluidics by Don Ingber, founding director of the Wyss Institute and Professor of Bioengineering at Harvard SEAS. Ingber is also the Judah Folkman Professor of Vascular Biology at Harvard Medical School and Boston Children's Hospital.

Microfluidic devices circulate fluids through tiny, ultrathin channels and are typically used to build small devices for laboratory research and clinical diagnosis. In contrast, Ingber's team developed an innovative method to build large-scale microfluidic devices for organ-on-chip applications. They first use a vinyl cutter—a computer-controlled device that cuts intricate patterns on large vinyl sheets—to create a plastic mold. Then they pour liquid silicone rubber into the mold, let it solidify, and remove it, which creates the thin sheet imbued with long, narrow troughs.

When Ingber's microfluidics team met with Aizenberg's adaptive materials team in cross-platform meetings at the Wyss Institute, the idea emerged that this microfluidics technology could be applied to building materials to control heat transfer.

Hatton and his colleagues then created and tested a four-inch-square microfluidic windowpane. They found that when these channels were filled with water, they were also transparent to the eye—which, of course, is important in a window.

They then used a heat lamp to heat a pane with this vasculature to 100°F—as hot as a window might get on a sunny summer day. Using a special infrared camera, they showed that the circulatory system could readily cool the pane.

The team then worked with Matthew Hancock, an applied mathematician and visiting scientist at the Broad Institute of Harvard and MIT in Cambridge, Mass., who developed a mathematical model that predicts how the circulatory system would perform on normal-size windows. Pumping just half a soda can's worth of water through the window's circulatory system would cool a full-size window pane by a full 8°C (14°F), they calculated. The energy needed to pump water would be far less than the heat energy the water absorbed. This suggested that installing the cooled windows throughout a building would generate a big net win.

Next, the researchers plan to team up with architecture researchers to meld their mathematical model with existing architectural energy-modeling software to see how much energy microfluidic windows would save if installed over an entire building.

###

This work was funded by the Wyss Institute. In addition to Aizenberg, Ingber, Hancock, and Hatton (who is now an assistant professor of materials science and engineering at the University of Toronto), the research team included: Ian Wheeldon, a former postdoctoral researcher in the Wyss Institute and the Harvard-MIT Division of Health Sciences and Technology (now an assistant professor in chemical and environmental engineering at the University of California, Riverside), and Matthias Kolle, a postdoctoral fellow at Harvard SEAS.

Adapted from a release by Dan Ferber, Wyss Institute Communications."
Последна промяна от Neposlushko на вт юли 09, 2019 6:24 pm, променено общо 1 път.
Lutchezar - специалист
Това което ме притеснява че коефициента на пречупване на светлината трябва да е един и същ, и на рамката и на течността, иначе ще се изкриви картината.
Другото е течност, която поема само топлина и рамка, която поема минимум топлина.
Чакам опитен образец, много ми е интересно.
Neposlushko - напреднал
вт юли 09, 2019 6:24 pmLutchezar написа:
Това което ме притеснява че коефициента на пречупване на светлината трябва да е един и същ, и на рамката и на течността, иначе ще се изкриви картината.
Другото е течност, която поема само топлина и рамка, която поема минимум топлина.
Чакам опитен образец, много ми е интересно.
Аз не гоня 100% прозрачност на всяка цена. Достатъчна ще ми е да постигна и задоволителна такава през прозрачния поликарбонат и водния слой. Тъкмо няма да ме гледат съседите отсреща от блока като си ходя по терасата по бельо. :) Коефициента на пречупване на светлината влияе и на отразяването на инфрачервената радиация от електромагнитния спектър. Рефракцията на водата спрямо вълните от слънцето мисля че беше с индекс около 1.5 при 1 см слой.
Освен тези фиксове аз си имам отваряеми крила, които ще са ми 100 % прозрачни. Като вариант обмислям първоначалната си идея - реализирането на такава система но в стъклопакет. Това обаче засега ми е скъпо (подмяна на тройните стъклопакети с нови с една допълнителна водна камера), а и искам да проверя първо самата основна концепция с по-евтин прототип.
Ох. Дано! Сега умуваме вкъщи върху подробностите... Още не знам кога ще го сглобя. Има хиляди въпроси и пречки. Избор на поликарбонат - 10 мм или повече (по-големи камери е по-добре, но и повече водно натоварване), уплътнение, херметизация, какви маркучи да използвам (с по-малък диаметър са по-удачни и евентуално ще има по-малко налягане), свързвания към системата и използване на здрави връзки (мисля да са метални регулиращи се пръстени-скоби), закрепване на самия панел към дограмата на прозореца и т.н.
Само да го направя и ще го пусна с подробни снимки...
Засега всичко се разработва само на хартия и в главата... :-D :yawinkle:
Последна промяна от Neposlushko на вт юли 09, 2019 6:45 pm, променено общо 1 път.
Neposlushko - напреднал
Давам линк за невярващите и скептиците за друга подобна иновация.
Тази иновация за прозорци охлаждани с вода е наградена от ЕК за енергиийна ефективност с финансова помощ от няколко милиона евра, за разработване на проекта.

https://ec.europa.eu/research/infocentr ... 30_en.html

"Tapping solar energy with water-filled windows

We could be doing so much more with our windows. Why not use them to collect solar energy? EU-funded researchers are developing an innovative solution to do just that. Their concept is based on thin layers of running water in the glazing, which is also designed to help maintain comfortable indoor temperatures and block out excess sunlight.....

Projects details

Project acronym: FLUIDGLASS
Participants: Lichtenstein (Coordinator), Austria, Switzerland, Germany, France, Cyprus, Czechia
Project reference 608509
Total cost: € 5 126 548
EU contribution: € 3 866 050
Duration: September 2013 - August 2017"
Прикачен файл:
1-1.jpg
Neposlushko - напреднал
Давам още един линк към друга подобна иновация - Inteliglass.
Това също са прозорци запълнени с вода, които могат да охлаждат и едновременно да акумулират топлината като соларен колекктор.

https://www.treehugger.com/sustainable- ... by-70.html

Заглавие: Прозорци с вода намаляват нуждата от охлаждане със 70%

"Windows With Water Reduce the Need for Cooling by 70%

August 7, 2007

We all know double glazing drastically reduces heating and cooling costs as well as noise levels. Still, glass heats up in the summer which is far from attractive when you’re inside a glass building. However, nobody wants to give up the beauty of such building from the outside nor the luminosity they provide inside and so glass is becoming more and more popular in modern architecture. The fact that glass heats up causes big problems in hot countries like Spain, especially in the summer, and leads to more and more air conditioning, not a very eco installation.
Luckily it seems innovation has entered those glass facade windows by adding water. A group of researchers at the Polytechnic University in Madrid (UPM) are developing a system to cool the windows by adding a 1cm slot through which the water circulates on the inside to absorb the heat of the sunbeams. The spin-off project of the UPM is called Inteliglass. With its installation, buildings with glass facades could save up to 70% on air conditioning. Contact Inteliglass for more information: creacion.empresas@upm.es (Tel: +34 91 336 59 71). via::Habitat Futura ::UPM Inteliglass (in Castilian)"

Имаше и един японски професор но сега не мога да го намеря. Изгоря ми преди време харда и всичката ми информация, включително и за такива неща, си замина с него.


:)
Andri01 - майстор
Приказки ,теория! Изпълнение??? Попитах как практически ще го изпълниш:уплътнението на двата т.н."колектора"/гора и долу/,прехода от тези колектори към тръбите и помпата? Управлението на помпата-постоянно ли ще върти,по разлика в температурите ли ще работи? Поликарбонат и рамката трябва имат еднакво температурно разширение!!! това са дребните камъчета,които обръщат колата!! Но за съжаление са много съществени!!!

Тема "Охлаждащ колекторен прозорец с течност - идея за иновация" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: