Пшеничена ракия 14 мнения

[Johny]

Нека и аз да кажа. И според мене добавянето на пшеница е излишно. Това съм го правил в Либия по рецептата: 10кг. захар; 30л. вода; 1 кутийка доматено пюре и 1 кутийка хлебна мая. Бидона седи на терасата на топло. След 1 седмица започват тестовете, а именно - гребваш от материала с джезвето и на котлона. Клечка кибрит и когато пламъка стигне до тавана, значи е завършила ферментацията. След двоен препек се получавва скоросмъртница, която се разрежда с дестилирана вода /може и обикновена, ако няма друга/ . На 1 бутилка се слага 1 милимунда ванилия /колкото залепне на нокътя/. Това придава на питието загадъчен вкус и не мирише на спирт.
Но като цяло това си е спирт, а за ракия ферментират естествени захари.

[nikogargov]

За съжаление времето започна да ме натиска, и сега нямам много време, но съм се захванал с четенето и то сериозно, когато започна всичко ще пиша отново

[zdraveca]

Това което ми се иска да кажа съвсем набързо е, че по горе описания метод не се извлича нищо от това жито (овес, ечемик,царевица и т.н) . За да се извлечат, се искат разни ензими и мнооого баене, при определени условия, които аз не бих се занимавал да постигам в домашни условия. А маята за хляб не е за алкохолна ферментация, едно на ръка е миризмата после на мая, и второ е по- малкия рандеман. Не казвам, че не се вади спирт от тази рецепта, вади се, но не е от зърното и не е максимума от количеството захар. Може да опитате да замените житото с плодове в сходни килограми, които да минат през процес на сулфитиране за да се убият дивите дрожди, и после да се посеят с дрожди за алкохолна ферментация, после можеш да докараш готовия разтвор дори до 22 захарни % . Специализираните дрожди ще издържат и ще преработят захарта. Докато за мая и 18% са и много и слагането на захар над този процент си е чиста загуба на захар т.е. средства. Точна рецепта нямам и няма да дам, но всеки може сам да си я сътвори. Аз не искам да спирам никой да прави тези тъй популярни рецепти, но нека не ми забранява да му се

[victoryvt]

Виждам познати лица
На "Хигро" може да му се вярва - той когато е правил бърбън от царевица и малц , ние ....
Нека внеса и аз моя дан относно т.н. ракия от царевица.

1. В посочената рецепта царевицата се използва като буфер с минерали, като нещо което би дало някакъв мирис на зърно в алкохола, но в никакъв случай не е източник на ферментируеми захари и не води до произвеждане на алкохол.
2. Източник на ферментируеми захари е захарта, т.е. колкото захар има в рецептата - толкова и алкохол ще излезе.
3. Маята за хляб съдържа дрожди, които са максимално близо до дрождите за алкохол от зърно (с уговорката че последните са за алкохол от озахарено зърно). Предимството й е че е евтина - особено ако се вземе мая на кубчета. За един бидон 100л. каша стигат 3 кубчета по 30 ст.

Ето какво може да се направи за да се използва само царевица и малц , без да се добавя захар за 100л. каша, от която после да се дестилира 80л. течност и да се получи теоретично около 10-12л. питеен алкохол на 40%:

1. Светъл ечемичен малц - 5кг.
2. Царевица - 20 кг.
3. Вода 80л.
4. 3 кубчета мая за хляб или 15гр. специални дрожди за зърнен алкохол http://beer-bg.com/index.php?main_page= ... ucts_id=57

Процедура :
1. Размесване на ситно смляната царевица с 2/3 от водата така че да стане сместта на 70гр. , добавяне на 1/3 от малца и задържане на около 70-72гр. поне 30 мин. (алфа-амилазата на малца разгражда голяма част от нишестето на царевицата на едри декстрини) - визуално това се вижда като намаляване гъстотата на кашата.
2. Гореописаният процес се нарича премалцване. Следва загряване до завиране и разваряване един час.
3. Следва добавяне на останалата 1/3 от водата студена и падане до 63-65 гр., ако не падне толкова - охлаждане с водна баня, ледени бутилки или серпентина свързана с водопровода.
4. Добавяне на останалия 2/3 малц и разбъркване на 63гр., поддържане на тази температура час или два докато йодната проба докаже че няма неозахарено нишесте.
5. Охлаждане до 25-30 гр. и внасяне на дрождите (маята).
6. 48-72 часа ферментация, след което веднага прецеждане и дестилация на течността. Ако се прави с обикновен казан - да се събере всичко накуп докато тече различно от вода и да се направи преварка с отделяне на първак и патоки. Ако се ползва колона - една дестилация с отделяне на същите.

Вместо малц може да се ползват следните два ензима :
1. В точка 1 вместо 1/3 от малца - ензимът термостабилна алфа-амилаза http://beer-bg.com/index.php?main_page= ... ucts_id=58
2. В точка 2 вместо 2/3 от малца - ензимът глюко-амилаза (амилоглюкозидаза) http://beer-bg.com/index.php?main_page= ... ucts_id=59 , като за царевица може би ще е нужно завишаване на дозата.
3. Добре е в точка 2 да се направи и понижаване на пеха на кашата чрез добавяне на лимонена киселина (лимонтозу) до 4.5 PH.
Естествено - ако малцът отпадне, ще трябва да се завиши царевицата от 20 на 25 кг.

Разлики във вкуса ще има минимални, като с малца ще е малко по зърнен, а с ензимите - малко по-неутрален.

Има и трети вариант :
Едновременно озахаряване и ферментация.
Използва се ензимът Stargen 002, но нека изходният материал да не е царевица , а жито.

1. Размесване на ситно смляното жито с водата (25 кг. жито и 80л. вода) на температура 56-57 гр. и задържане така 1 час, охлаждане до 32гр.
2. Внасяне на 40гр. ензим Stargen 002 http://beer-bg.com/index.php?main_page= ... ucts_id=25
3. След още 1 час - внасяне на дрождите.
4. Бъркане и контрол на температурата (25-30гр.) в бидона. Ферментацията и озахаряването протичат едновременно и всичко приключва до 72 часа. Контрол с йодна проба и захаромер.
5. Дестилация веднага след края на процеса без никакво забавяне, поради опасност от вкисване.


От всички методи - най-близък до технологията на уискито е този с малца.
Ферментацията може да е само на течност, както и заедно с триците, но по-фин вкус и и мирис на алкохола е когато е само течност.
Дестилацията задължително е само на течност !