moimoimoi написа:Така с тези снимки си вече малко по-наред.
Видно е вече, че двигателят е ЕДНОСКОРОСТЕН - 980W, 1220 oборота,
работи в "звезда" - червеният, сивият и оранжевият кабел я осигуряват, като са свързани накъсо в клемата.
Това, дето на снимките си го означил като нула, трябва да се върже на жълтозелената клема.
Обаче двигателят ти няма никаква защита, а ти казваш, че почнал да работи на бавна скорост, пък той е едноскоростен, няма бърза, няма бавна, само една скорост си има, споменаваш и че имало нагорели връзки в кутията, от което може да направим бързото заключение, че двигателят е работил на две фази и има някакво окъсяване в намотките, и вече не работи нормално.
Накратко: трябва да се измери дали двигателят е здрав и евентуално дали токът му по време на работа е нормален. На табелката му пише 1,9 ампера номинален ток.
Това табло кой тъпанар го е правил? Всичките ти 4 предпазителя са 63 ампера, а кабелите след тях максимум 4 квадрата, т.е., кабелът може и да се запали докато изключи предпазителят. Отделно че не е подредено таблото. Защо нулевата шина е горе и всички нули минават отпред на предпазите? Не можеше ли нулевата шина да е долу?
Аз никъде не видях мостов кабел, къде е той и сега нужно ли е да се ползва?
Оперативната верига /тази за управлението/ в момента е следната: фазата отива директно на бобината на контактора, от бобината минава явно през ключ, минава през кутията на двигателя и през термозащитата в двигателя, намира нула, и ако ключйт се включи контакторът подава напрежение към двигателя, но всичко това е тотално грешно! Да не би същият майстор, (дето е правил) таблото, да е свързвал и вентилацията?
Тази термозащита /белите кабели в кутията/ не е предвидена за работа на 230 волта.
Управляващата верига трябва да е следната: oт фазата минава през термична защита http://www.tashev-galving.com/028+ELM16 ... 0%BE%D1%80, от нея през ключ и накрая бобината на контактора
Скромно и плахо мнение с цитати от пасквил, чрез който някога се прехранвах:
"Промяна посоката на въртене при радиални, асиметрични вентилатори (вентилатори с аеродинамични конфигурации на турбината и корпуса, или т.н.“охлюв”), също предизвиква разтоварване на двигателите. Радиални вентилатори без такава конфигурация са с ниско КПД и са двупосочни. Те се ползват за самовентилация на реверсивни механизми и електродвигатели.
При двигатели с екранирани (разцепени) полюси и късо съединени навивки (маломощни вентилатори), спирането на флуидния поток не води до съществено изменение на консумирания ток.
#
При радиални вентилатори, които са вградени във въздуховодите (т.н. „канални вентилатори”), продължителната работа със закрити входно–изходни отвори е недопустима, поради отсъствие на охлаждащ поток за двигателите и нагряване на високооборотните турбини, дължащо се на вентилационните загуби в неизменна среда.
#
За радиално–асиметрични вентилатори, при които е затруднено визуалното определяне на посоката на въртене, измерване на фазовите токове е индиректен, практически метод за това.
За разлика от аксиалните вентилатори, при които обратната посока на въртене изменя посоката на въздушния поток, при радиалните вентилатори посоката на потока не се променя, а се намалява дебита. При правилна посока на въртене токовата консумация е по–голяма!
При някои асиметрични вентилатори реверсът се декларира като втора, по-ниска скорост и е възможен метод за намаляване на потока. По подобен начин са реализирани двускоростни, циркулационни помпи (Wilo, Gründfos).
При канални вентилатори със съосни посоки на входно–изходния поток, асиметрията е основно в турбинните лопатки и изменението на тока при реверс е малко.
При вентилатори, към които са куплирани самотварящи се клапи, реверсът е недопустим.
Регулиране оборотите на вентилатори чрез изменение (намаляване) на захранващото напрежение на асинхронните двигатели е възможно само при специални двигатели с повишено съпротивление на кафезната намотка (алуминиевият кафез е легиран със силиций).
При безстепенно регулиране с честотни регулатори, осигуряващи постоянна мощност, самовентилацията на електродвигателите при ниски обороти е недостатъчна и се подпомага от допълнителен вентилатор с неизменно захранване. При регулатори, които осигуряват постоянен момент, допълнителна вентилация не е необходима.
#
Сервизно измерване на изолационното съпротивление на вентилаторни двигатели и особено на съпротивлението на фазовите им намотки, трябва да се извършва само при спрял двигател. При балансирани вентилатори с вертикални оси (покривни), естествената конвекция може да предизвика бавно въртене на турбината, а оттам и на ротора на двигателя. Остатъчната индукция в ротора индуктира напрежения в статорните намотки, което компрометира измерванията, затова се налага застопоряване на турбината.
#
Не се допуска продължителна работа на циркулационни и напорни помпи при затворени входно–изходни спирателни кранове.
За избягване на хидравлични удари в тръбната разводка, спиране и пускане на потоците от напорни помпи трябва да се прави постепенно. Наличието на регулируем байпас улеснява процедурата. В този случай, спирането и пускането на помпите е предшествано от постепенно отваряне и последващо бавно затваряне на байпаса.
#
Забранява се стартиране на трифазни двигатели при предварително прекъсване на една от фазите.
Забранява се тестването на защити срещу претоварване на двигатели, работещи под контрола на честотни регулатори, по начини извън предписаните в експлоатационните инструкции на регулаторите."
По отношение на термозащитата и схемата й за управление - това:
Ремарка:
Й поради липса на надредно ударение
"Безусловна защита от претоварване на асинхронните двигатели са вградените в челните съединения на статорните им намотки биметални термоконтакти (“Кликсони”). Контактите са нормално затворени, а температурата при която изключват е в зависимост от класа на изолация. Чрез принудително прекъсване на веригата на термоконтактите да се проверява действието на автоматиката.
При вентилатори “Ex” изпълнение, ограничението за допустимо загряване е 40оС. Условието, да няма токова комутация във взривоопасна среда, налага вместо термоконтакти да се ползват терморезистори, най-често с положителен температурен коефициент (PTC). Измерване съпротивлението на терморезисторите се извършва в специализиран електронен модул, който е изнесен извън защитената зона. Модулът осигурява защита срещу прекъсване и късо съединение във веригите на сензорите. За целта, терморезисторите са свързани в състава на балансирана линия. Функционално, работните режими на модула са два и са избираеми – “Автоматичен ресет” и “Ръчен ресет”. В модула са реализирани три нива на сравнение по съпротивление:
– горно работно;
– долно работно
– долно аварийно.
Трите нива отговарят съответно на температура на изключване, температура на включване при автоматичен ресет (самовъзврат) и късо съединение във веригата на сензора. Защитата от прекъсване в сензорната верига съвпада по функция с нивото на температурата на изключване. Модулът има вход за дистанционен, ръчен ресет, изход за изнесена индикация на състоянието и тестов бутон за проверка на подчинената автоматика."
Тоест, предварително трябва да се установи с Омметър типа на термозащитата - контактна или термисторна.
, 
