Нивелира е уред с който се извършва геометрична нивелация. Типичното за него е че през визьора му се вижда само хоризонтална визирна линия. Предимството му е че се работи много бързо и лесно с него. Основния недостатък е че за големи превишения (голяма разлика във височината на 2 точки) трябва да се вземат междинни станции.
Станция е мястото където е поставен уреда, а точка - мястото на латата. Всяка станция има 3 отчета. 2 основни - 'напред' и 'назад' към точка (първа станция има само отчет назад, а последна само напред защото полигона трябва да се затвори). 3-ти отчет е 'среда' - това са подробни точки около станцията и от тях можем да имаме колкото си искаме. Отчетите се записват в специално разграфена книжка "карнет" , а точките се нанасят и върху скица (кроки).
Теодолита е дядото на тоталните станции. С него се прави тригонометрична нивелация. При него се върти тръбата и във вертикална ос. Цялото това нещо което се върти вертикално се нарича алидада. Предимствата му са очевидни, но недостатъка е че се работи сложно и се взимат много отчети. При поглеждане през визьора му се виждат няколко хоризонтални линии , хоризонтален и вертикален ъгъл. Записването на отчетите също става в специален карнет.
Съществуват приставки за теодолити които ги доближават по функционалност до тоталните станции.
Над точката където ще е станцията се разпъва тринога и се хоризонтира приблизително чрез разгъване и свиване на краката и. Много е важно при вземане на отчет да не се подпираме или пипаме триногата тъй като това сериозно повлиява на отчета. Върху нея с винт се закрепва уреда(теодолит,нивелир тотална станция). На основата му има 3 винта с които се хоризонтира уреда. Това става с помощта на либела (това е тръбичката с мехурчето като на всяка терзия). Нивелирането става като първоначално 3-те винта се поставят в средно положение. Уреда се завърта така че либелата да застане между 2 винта. Тези 2 винта се навъртат в противоположни посоки (тоест ако единия се завива, другия се развива) докато балона се докара в средата. След това уреда се завърта така че либелата да застане между 2 и 3 ти винт и се хоризонтира пак. уреда пак се завърта в няколко посоки за проверка.Взима се височината на уреда от терена.
Уредите имат или мерник или малък визьор за грубо позициониране към латата. След това се застопоряват с ключе и се настройват фино през големия визьор за отчети с помощта на винт.
Лата е бялата летва с цифри и черни и червени Е-та - това е разграфяване подобно на ролетка. Латата също трябва да има либела . Измерването се извършва от минимум 2-ма, единия стои на уреда (махайки с ръце дава сигнал на латата че е взел отчета и латата да се мести към следваща точка), а другия държи и нивелира латата(фигурант). Трябва да се каже че уредите са 2 типа - с прав и с обратен образ. 2-рия се вижда с главата надолу и затова има и 2 типа лати- с прав и обратен образ.
Замерването започва като латата се постави на полигонова точка примерно (маркира се обикновено с метална тръбичка забита в пътното платно и надпис означаващ номера с блажна боя някъде в близост по тротоара)- тоест такава на която и знаем точната надморска височина примерно с кота 162,520 като това е по балтийската височинна система (тази се ползва в българия) и се вземе отчет "назад". Когато замерването завърши в същата точка (с отчет напред) тогава това е "затворен полигон". Тоест чрез сумата на отчетите напред и назад можем да сметнем грешката и тя да се разхвърля по всички точки. Ако грешката е твърде голяма, измерването е невалидно.
Има случаи когато полигона не може да завърши в същата точка, тогава е 'отворен' и не можем да коригираме грешката. В други случаи нямаме достъп до известна точка, тогава замерването е "относително" но това не пречи полигона да бъде затворен към първата точка и да се провери грешката.
Това е елементарно обяснено, така че като видите геодезисти, не си мислете че правят снимки някакви и ще ви има и вас на тях

и да се чудите кога да преминете.
В случая въпросния нивелир след смяна на либелата трябва да се занесе на стенд , където да я калибрират и да се провери оптичната система тъй като тя е "окачена" и е много чувствителна на удари.