Трябва да се направи теоретична тема за стъклата и стъклопакетите.
Т. н. „ка” стъкло си е флоатно стъкло с нанесено в много тънък слой рефлексно покритие – от добре провеждащ електричество материал – метални окиси (полупроводников слой) (или чист метал при някой нискоемисионни стъкла) – до колкото знам.
Стъклото („флоатното”) за дълговълновото инфрачервено излъчване е непрозрачно – над 5000 нм. (Понятието „прозрачно” тяло е относително. В много тънки пластове всяко тяло е прозрачно – например тънко метално фолио погледнато на светлина прозира. Материалите, които се използват за нанасяне върху повърхността на стъклото за да се получи нискоемисионно стъкло – в дебели пластове са непрозрачни. В случая – стъклото е непрозрачно за инфрачервеното излъчване с дължина на вълната над 5000 нм за дебелини и под десета от милиметъра. За видимата светлина стъклото също не е абсолютно прозрачно – част от светлината отразява, част поглъща.) Дължина на вълната 5000 нм съответства на максимума на излъчване на тела с температура малко над 300 градуса по целзий (закон на Вин – дължината на вълната, която тялото излъчва с максимална интензивност λmax = b/T, където b - е съотношение на константи = 0,002898 [m*K], Т – температура в Келвин.) Реалните тела, на практика, особено нискотемпературните – излъчват в относително тясна област около максимума съответстващ на температурата. И тъй като телата в помещението са с температура много под 300 градуса (с изключение на някой по-високотемпературни нагревателни тела) – то стъклата са непрозрачни за излъчената от помещението енергия (освен за излъченото от високотемпературните нагревателни тела и то ако са поставени срещу стъклото, макар че дори и за тях то е по скоро „полупрозрачно” – „прозрачността” му нараства постепенно от „0” до близо до максималната му прозрачност в диапазона от дължини 5000 – до около 1500 нм).
Непрозрачните стъкла поглъщат голяма част от електромагнитното излъчване с дължини на вълната характерна за температурата в помещенията, а също и навън – повърхността им е с голяма степен на чернота по отношение на това излъчване. По закона на Кирхоф за електромагнитното излъчване – за дадена повърхност, колкото коефициента на поглъщане е по-голям за дадена дължина вълната, толкова коефициента на излъчване на тази повърхност е по-голям по отношение на същата дължина на вълната. Т. е. стъклото силно поглъща и излъчва инфрачервеното излъчване характерно за температурите в помещението.
Целта на нискоемисионното покритие е да направи една от повърхностите на стъклото – нискоемисионна (с ниска степен на излъчване) по отношение на излъчваната от него инфрачервена светлина. Съответно тази повърхност - много добре ще отразява тази светлина.
В стъклопакета двете повърхности на стъклата обърнати една срещу друга – ще излъчват. Съответно по топлата повърхност ще излъчва по интензивно – т. е. резултантния електромагнитен поток, лъчистия топлообмен - ще бъде от по-топлото към по студеното стъкло.
Нанасяйки нискоемисионно покритие на една от повърхностите – лъчистия топлообмен се намалява значително. Повърхността с нискоемисионното покритие ще излъчва слабо към другата повърхност и съответно ще отразява излъченото от нея. По принцип, ако се използват по опростените формули за лъчист топлообмен – ще се получат еднакви резултати – независимо на коя повърхност е нанесено нискоемисионното покритие (и на практика разликата е малка – затова, например, нискоемисионното покритие при стъклопакет „бяло” – „4 сезона” е на вътрешната повърхност на външното стъкло и от това – такъв стъклопакет практически почти не губи от топлоизолационните си качества зимата). Но тези формули са изведени в предположение на еднократно отражение и за две „безкрайно” големи повърхности, паралелни една на друга. В реалния стъклопакет е възможно няколкократно отражение – повърхността с висока степен на чернота – стъклото без покритие, също може да отрази, макар и с много по малка вероятност. В реалния стъклопакет излъченото от едното стъкло не е задължително да попадне на другото – размерите на стъклопакета са ограничени – т. е. излъченото може да попадне и да се погълне от дистанционера между стъклата или от слепващите стъклопакета вещества. Затова – по отношение на ограничаване на топлопредаването между стъклата оптимално се смята нискоемисионното покритие да бъде на по топлата повърхност, на по топлото стъкло. Стъклопакета трябва да осигури, добра топлоизолация на помещението – както от студа навън през зимата, така и от горещината през лятото. Затова – при троен стъклопакет се смята за по-оптимално – „ка” „бяло” „ка”.
Разбира се, написаното е до колкото разбирам темата. Сорри за дългата реплика
.