Страница 1 от 1
Как се реже дунапрен?
Публикувано: съб мар 17, 2007 7:44 pm
от vessianna
Някой би ли могъл да даде идея как се реже дунапрен или ако някъде се предлага тази услуга в София? Опитах да режа дунапренов лист 6 см с макетен нож, но разреза става нащърбен

а на мен ми е необходим приблизително равен...

Публикувано: съб мар 17, 2007 11:26 pm
от velsi
Реже се с нагрят реотан точно както се реже стиропор.
Публикувано: нед мар 18, 2007 11:04 am
от vessianna
Благодаря ти Велси
За това не се бях сетила. Даже и реотан имам някъде в мазето

Публикувано: ср апр 11, 2007 10:02 pm
от karlson
казаха ми че ако сложиш тел на електрожен - между масата и ръкохватката също става - не съм пробвал още де
Публикувано: чет апр 12, 2007 10:31 am
от crez
karlson написа:казаха ми че ако сложиш тел на електрожен - между масата и ръкохватката също става - не съм пробвал още де
Една крушка 250-500w.последователно свързана във веригата върши същата работа,ноооо всичко е въпрос на настройка дължина и диаметър на кантала,той задължително се обтяга и това обтягане се подържа по време на рязане със свободно висяща тежест,тъй като той се разтяга при нагряване. Прави се на пробит плот през който минава кантала,в горния и долния (под плота) край се захваща на пружиниращи телове. По принцип трябва да заприлича на банциг,така че не е много проста направата.
Има и друг начин.
Публикувано: нед май 06, 2007 9:27 pm
от jordanvass
Съжалявам, че късно се включвам в темата, но пък може на някой друг да е от полза.
Дунапрен се реже чудесно на банциг за кроене на текстил. В почти всяка шивашка фирма има кроялня, оборудвана с такава машина. Работа за секунди е. Аз преди време рязах дунапрен за дюшек и срезът беше просто перфектен. Според мене не си заслужава човек да конструира с часове приспособление за целта, (на всичко отгоре и опасно) което ще му потрябва веднъж на 5 години, след като кроялни има под път и над път.
Публикувано: чет авг 26, 2010 12:43 am
от rosso666
crez написа:karlson написа:казаха ми че ако сложиш тел на електрожен - между масата и ръкохватката също става - не съм пробвал още де
Една крушка 250-500w.последователно свързана във веригата върши същата работа,ноооо всичко е въпрос на настройка дължина и диаметър на кантала,той задължително се обтяга и това обтягане се подържа по време на рязане със свободно висяща тежест,тъй като той се разтяга при нагряване. Прави се на пробит плот през който минава кантала,в горния и долния (под плота) край се захваща на пружиниращи телове. По принцип трябва да заприлича на банциг,така че не е много проста направата.
Колега може ли някакво примерно четежче не нещо немога да си го представа .
Благодаря предварително
Публикувано: чет авг 26, 2010 12:07 pm
от piron45
karlson написа:казаха ми че ако сложиш тел на електрожен - между масата и ръкохватката също става - не съм пробвал още де
Не се и опитвай да пробваш. Най много да изгориш електрожена или себе си с това даване на късо на масата и ръкохватката.
Това се прави задължително с реотан / кантал/ с определено съпротивление съобразено с понижаващия трансформатор, който също е задължителен за да не се утрепе някой.
Иначе колегата crez е пояснил добре конструкцията на такава резачка с изключение на частта с крушката, което предполага че ще се работи на 220 V. А това не трябва да се допуска.
Публикувано: чет авг 26, 2010 8:41 pm
от mladkal
Рязах фибран. За нагревател ползвах една стоманена (или стоманизирана-не зная) жица аналогична на тази, която стоматолози и зъботехници ползват за направата на изправителни скоби. Оказа се, че телта е с доста високо съпротивление (е не като на кантала) и при 20тина волта 3-4 А ток се нагряваше достатъчно. Дължината й беше ~ 30 см, обтегната на лък от ПВЦ тръбичка.
След няколко опита в стил: проба-грешка-успех напаснах нещата. След телта ( . ) сложих и една пластина (<), която не позволяваше да се слепи вече разтопения и срязан фибран. Получи се нещо от сорта . (режещ реотан) и < (ъглова пластина, която да разделя разтопенетие повърхности на вече двата детайла.така те не се слепваха отново) Срязовете ставаха хубави, задоволителни.
Тогава ми се въртеше да коплирам някаква тънка медна тел на същия лък, а да я захраня с индукционен поялник. това ми беше резервен вариант. Така и не стигнах до експериментирането му.