В какъв смисъл да остане запечатана?
Обикновено влагата в помещенията, особено зимно време, е по-висока (поради по слабото проветряване, поради това, че пребиваваме по дълго време в помещенията, макар че обикновено абсолютната влажност на въздуха навън е по-ниска зимата). По-топлия и влажен въздух срещайки студената стена се охлажда, относителната му влажност се повишава и част от влагата може да кондензира върху по студената стена, ако се достигне „температурата на оросяване”. Но това вероятно го знаете, да не се правя на умен. Под т. н. „дишане” на стените или материалите се подразбира (най-вече и до колкото знам) добрата им способност да пренасят влагата ("парова дифузия" е термина, освен ако не греша) – от зони с по-висока концентрация към зони с по-ниска. Поставяйки вътрешна топлоизолация – стената вече е изолирана от по-топлия въздух в помещението и съответно вътрешната повърхност на тухлената стена е по-студена (както и цялата тухлена стена по дебелината и), но това вероятно също се знае, сорри.
Ако материала на тази изолация е „дишащ” – той добре ще пренася влагата от помещението към по студената повърхност на тухлената стена. И тогава, дори и да е нямало конденз върху стената без изолация, е по вероятно да се появи като поставите такава изолация (дишаща).
Ако материала на изолацията е с голямо „съпротивление” по отношение на преноса на влага (слабо пренася влагата, с "голямо число на дифузно съпротивление") – то до стената ще достигат малки "количества" влага от повишената влажност в помещението (или практически никакво – при паризолация). Т. е. влажността на вътрешната повърхност на тухлената изолирана отвътре стена ще бъде близка (или практически същата като влажността навън). (Трябва да се има предвид и че тухлената стена е „дишаща” с ниско „съпротивление” по отношение на преноса на влага, така че при малка разлика във влажността , мисля не би имало проблем.) След като влажността на вътрешната повърхност е близка до тази отвън, няма условия за кондензация, тъй като все пак температурата на стената не е по-ниска от температурата навън (– всъщност е и по-висока).
Затова мисля, не трябва да се ползва „дишаща” изолация като вътрешна. Мултипора го дават „дишащ” материал.
През ватата още по „безпрепятствено” се пренася влагата (както и през гипсокартона), но в случая с нея лесно може да се постави паропреграда под гипсокартона (ако ползваме такава предстенна обшивка – гипсокартон монтиран на конструкция и в пространството под него поставена вата), а паропреградата практически напълно спира преноса на влага.
ЕПС го дават „дишащ” материал, но той има сравнително високо „съпротивление” по отношение на преноса на влага (мисля, че беше по-високо отколкото на тухлите).
ХПС го дават „не дишащ” материал – относително слабо пренася влагата.
Но проблема при вътрешна изолация е на границата между вътрешните неизолирани и външните изолирани стени. Може би трябва да помислите как да направите този преход. И не е желателно да има големи мебели – покриващи голяма част от стената и особено ако въздуха не може да преминава безпрепятствено под и зад тях – до външни стени, дори топлоизолирани (не разбрах дали секцията е пред външна стена).
Сорри, че се правих на умен – явно свободното време ми е много
.