Тони1 написа:
1.Парна бариера с контролирано изпускане на парите тип мембрана, например Кнауф лдс,но ефекта на топлозагубите не се ли губи с контролираното излизане на пари,а и така ватата отгоре винаги е влажна,следователно и дървенията около нея.
2.Парна бариера- тип найлон с повече микрони,има фирми които го предлагат със сертификат за същата цел,той не пропуска нищо съответно, отгоре всичко е сухо,но остава въпроса с парите .
Дали няма да кондензират в помещенията и в етажа да има мухъл или некомфортно за дишане.Като все пак в помещенията се коментира да има прозорци.
Във въздуха, на практика винаги има водни пари. (Това се отнася и за въздуха, който се намира в слоя топлоизолация.) Но за да "мокрят" тия пари трябва да кондензират. А те кондензират, когато се създадат условия за това. Иначе са си просто газ, част от съставките на "въздуха".
Ако поставите парна бариера с "контролирано изпускане на парите", трябва да имате предвид, че това е една идеализация. Трябва да сте сигурни, че на практика парите, които преминават през изолацията и през външната преграда - няма да достигнат до концентрация близка до 100% относителна влажност в най-студените участъци на конструкцията. Или абсолютната влажност - паросъдържанието на парите, които са в равновесие със външната влажност, сумирана с парите които напускат помещението и преминават през всички слоеве - няма да достигне такива нива, че да се доближи до 100% относителна влажност - там където могат да бъдат най-ниски температурите, при най-студеното време там където живеете. Т. е. - трябва да знаете също и каква е външната влажност - в какви граници се движи. Ако се получат условия, при които се образува все пак конденз - трябва това да е за кратко време и съответно времето при които условията са много далече от тези условия да са много по продължителни - за да се изпари образувалия се конденз, да изсъхне. И по възможност образувалия се конденз да не попада в дълбочина на слоя вата - това ще затрудни изсъхването, а при условията на топлоизолация на покриви - последното е трудно достижимо, тъй като слоя не е вертикален. Освен това - при поставяне на такава мембрана с "ограничено пропускане" на водни пари - трябва да имате в предвид, че на практика е трудно да се получи напълно непрекъснат слой. Винаги може да има "пробиви", не добре слепени или въобще не лепени припокриващи се краища - и около тези зони ще има повишена влажност, ще преминава по-голямо количество пари.
Ако поставите "паронепропусклива" мембрана (отвътре) - то за да се образува конденз върху тази преграда - също трябва да има условия за образуването му. Но тъй, като тази мембрана е от вътрешната страна на топлоизолацията - нейната температура ще бъде близка до температурата в помещението. Така, че дори при относително висока влажност може да няма условия за образуване на конденз. (Но може да има - в участъци където слоя изолация липсва или е тънък, в участъци с повишено топлопреминаване, често наричат тези участъци - "термомостове" - в тези участъци температурата на вътрешните повърхности може да е значително по-ниска от средната температура в помещението, съответно и контактуващия с тези участъци въздух може да се охлади значително, например ако е зад мебели). Същевременно при практически неизбежните "неплътности" в този паронепропусклив слой - преминалите пари не "пътуват" директно към по студените външни слоеве - а се разпространяват в обема с почти сферичен фронт (ако "пробива" е с неголямо площ), тъй като зад паропреградата нивото на парите е ниско, особено в топлите слоеве относителната влажност е много по-ниска. Така преминалите през неплътностите пари се разсейват и разпределят в относително голям обем и достигайки до по-студените слоеве влажността вече е относително неголяма. (Но това само, ако през тази неплътност в паронепропускливия слой не се образува въздушно течение, т. е. не е свързано с ниска газоплътност и на вътрешната и на външната преграда в близост до този "пробив".)