За три години мога да кажа, че никак не съжалявам, дето си направих асмалъка от дърво. Подрязването е отгоре - две-три триметрови дъски и по тях...
Освен това копирах идеята и направих 5-6 асмалъка в същия стил като бонус към други работи. Никой не каза "Не ми харесва, махай го!"
Нещата се получават в перфектна пропорция - 10х10 за стълбовете и столиците, 5х10 надлъжно, 5х5 вместо телове. "Окото" на скарата е желателно да е 50 см или кратно по някакъв начин на дебелината на материала или височината/дължината/ширината на конструкцията. Половината забава е точно в това напасване. В единия случай асмалъкът се ползва за тента, затова има опъната мембрана за под керемиди /бяла или друга светла/, а бичметата 5х5 я затискат.
Няма никакъв проблем да окачиш люлка на триметрово 6х12, сто-сто и петдесет кила няма да я сгънат. Лошо е ако стълбовете не са яко опаянтени, че всичко може да тръгне... Като се залюлее човек отклонението горе на стълба трябва да е нула, иначе рано или късно ще поддадат крепежите или самата греда. Тези коси подпори според мен са грозни, а и не помагат за коравината. Полезни са срещу провисването, но аз поне не съм измислил начн да ги монтирам хем със супер здрави крепежи, хем скрити, че става брутално като промишлено изпълнение...
Зарезите не отслабват чак толкова гредите, обаче трябва да са много плътни. Когато се налага такава сглобка, лепя в допълнение с ПУ, но нямам претенции да е задължително. Вместо талпите две по две в краищата аз пускам столица на същото ниво с челната и със зарез в нея, за да може и напречната да стъпи 3-4 см върху стълба. Самите талпи /ама поне 5-6/ могат да са много полезни за опаянтването, ако се завинтят с яки винтове в горната 1/3 на стената с просвет няколко см. При мен са просто дъски, на които с куки съм закачил сандъчета с цветя.
Такъв асмалък двайсетина квадрата вече го монтирам сам за ден, максимум два, обаче шлайфане, грундиране, три ръце лак и други пинизи гълта поне 3-4 дена